Тревненски бУдил: Идентификация на иконите от църквата „Св. Георги“ в Трявна

С тази църква имам много силна връзка. Тя започва още в неосъзнатото ми ранно детство, когато съм въведена в лоното на църквата чрез тайнството на Светото Кръщение. Продължава през детството ми, когато, хваната за ръката на моята баба, пристъпих в църквата като в един магичен свят. Продължи и в осъзнатите ми години, когато, натрупала познание в областта на църковната украса, влизах с усещането, че попадам в един благословен, хармоничен свят. Това усещане се засили, когато през 2019 г. бе извършена реставрация и иконите грейнаха с истинския си блясък и съвършенство. Именно тази реставрация е катализаторът на моите усилия да идентифицирам авторите на иконописните творби. Откриха се надписи, очертаха се видимо стилови белези и стана възможен един максимално достоверен анализ на иконите, какъвто тревненските зографи, работили там, заслужават.

Основен източник за историята на храма и неговата украса е дългогодишният събирателски труд на Вера Христова, който тя публикува в книгата си „История на църквата Св. Георги в Трявна“. Най-ранните икони от царския ред са от ръката на Йоаникий папа Витанов /1850 г./. Това са централните изображения на Иисус Христос и Св. Богородица. Те се отличават със своето изящество и разхубавен тип изображения на зографа от късния му период.

Другият добър живописец от Витановския род, който рисува 3 години по-късно, е Досю Коюв. Негови са иконите на св. пророк Илия, св. Харалампий, св. Архангел Михаил и св. Димитър Солунски. Може да се каже, че тук се намират едни от най-добрите творби на този изящен и артистичен зограф. Лицата и детайлите са много изпипани, одеждите пищни, раздвижени, с много пробастър.

Третият представител на Витановския род, който оставя забележителни творби на царския ред, е Цоню Симеонов. Негови са иконите на св. Атанасий, св. Георги, св. Йоан Кръстител и св. Николай. Особено впечатляваща е патронната икона. Лицето на светеца е красиво, с перфектно преливане на земната умбра в розовотелесен цвят. Всъщност, лицето е единственото сдържано и спокойно нещо в тази икона. От там нататък всичко е пищно, раздвижено, с много детайли. Оставаме с усещането, че иконописецът е искал да покаже всичко, което умее. А той умее много. Това е видно не само от централния образ, а и от четирите житийни сцени в ъглите, обрамчени от разточителен бароков орнамент. Подобен похват виждаме и при изображението на св. Николай с житийни сцени.

Последният иконописец, който е оставил името си върху една от царските икони е, Кънчо Иванчов, представител на Захариевския род. Това е иконата на св. Спиридон /1854 г./, покровител на занаятчиите. Тази творба по нищо не отстъпва по майсторска изработка от описаните дотук икони. Самият светец има благо и мъдро излъчване. Архиепископските одежди, с които е облечен, са злато, пробастър и много фини велатури. Стиловите особености на този отличен иконописец са видими и върху една друга икона от църквата. Това е „Св. Мина на кон“. Всички икони от царския ред са със сребърни нимбове, с много изящна изработка. Предполага се, че са дело на Пенчо Генев Казас и неговия син Христо.

Истинска изненада за мене обаче след реставрацията дойде от характерния почерк на един друг зограф от Витановския род, мието име досега не е споменавано от никой изследовател на историята на храма. Това е Симеон Симеонов, брат на Цоню Симеонов. Той не е оставил името си върху нито една икона, но стилистиката, графологичните особености на надписите и многото материали, които имаме за един надежден сравнителен анализ, го сочат като автор на една голяма част от иконите в църквата. Една прекрасна негова творба е иконата на Св. Св. Петър и Павел, вдясно от царските икони /1863 г./. Според Вера Христова, предполагаемият автор на тази икона е Йоаникий папа Витанов или Досю Коев, или двамата. Това на практика не е възможно, защото Йоаникий папа Витанов напуска този свят през 1854 г. /документирано в летописа на поп Йовчо от Трявна/, а Досю Коюв по това време се преселва в Силистра и работи в Северна Добруджа. В музея „Тревненска иконописна школа“ се намират три датирани и подписани икони на Симеон Симеонов. Това са: „Матер Божия с апостолите Петър и Павел“ /домашна икона/, „Св. великомъченик Георги на кон с житийни сцени“ и „Св. Кръщение Христово“. Но освен тях през годините съм заснела много негови творби в района на Велико Търново, Елена, Лясковец, Дебелец, Къпиновски манастир. Той е много продуктивен иконописец, често подписва своите творби или оставя ктиторски надписи и датировки. Работи и дърворезба. Въпреки, че получава своята школовка при най-добрите от Витановците, неговият стил е малко по-различен. Лицата нямат тази фина, заострена заобленост на брадичката, а са по-широки и едри. Контурът между лицето и шията е по-плътен и широк. Веждите са плътни и широки, очите са големи, с едри кафяви зеници, носовете също са по-плътни и широки. Някой би казал груби, но всъщност „божествата“ му имат характерна физиономичност и излъчват доброта. Лицата на светците, както и откритите части – ръце, са изработени също чрез много прецизна техника на преливане на тоновете, за целта е използвал за основа темпера, а довършителните дейности по изсветляването са с полумаслени бои. Изкушен е от яркия колорит. Цветовете, които използва, винаги са ярки, наситени, особено характерно за него е топлото наситено жълто, съчетано със студени нюанси. Много специфични са и надписите. Буквите са едри, сбити, изписани с тънка четка, по същия начин изписва и цифрите. Тази цифра обаче, която най-силно го отличава, е осмицата. Винаги стърчи над другите и в горната си част е отворена. Така е в случая с иконата на първоапостолите Петър и Павел. Ако направим един паралел между апостолските изображения в тази икона и тези от иконата „Матер Божия“, както и същите персонажи от иконата „Успение Богородично“ от църквата в с. Енчовци, ще установим забележителна прилика. И тук не се е сдържал да добави още декорации. Почти половината от фона на иконата е зает от цветни, преплитащи се ромбоиди, които също са част от стила му. Срещат се и в други негови творби, например в едно изображение на Св. Архангел Михаил от музейната колекция на гр. Елена. Дрехите на светците също са с ярък колорит, а движението е предадено с много течно злато. Самата икона е поставена в цветна декоративна рамка, изпълнена с растителни и геометрични мотиви с типичния му ярък колорит. Много характерни са и архитектурните елементи, които използва в своите икони. В случая първоапостолите държат макет на църква, който е перфектно композиран.

През 1870 г. Симеон Симеонов изписва почти всички апостолски икони. Годината се чете след ктиторски надпис върху иконата на Св. ап. Андрей Първозвани. Иконите, които са дело на зографа са: „Св. ап. Тома“, „Св. ап. Вартоломей“, „Св. ап. Андрей“, „Св. ап. Матей“, „Св. Григорий Богослов“, „Мати Божия“, „Иисус Христос“, „Св. Йоан Предтеча“, „Св. ап. Павел“, „Св. Йоан Богослов“, „Св. ап. Яков, брат божий“, „Св. ап. Тадей“, „Св. ап. Филип“, „Св. архидякон Стефан“.

Лицата на светците разпознаваме върху други негови подписани икони. Образът на Иисус Христос например се припокрива с изображение от същия автор, което се намира в църквата на Къпиновския манастир. Похватът на Симеон Симеонов е класически допоясни изображения в полуанфас /с изключение на Иисус Христос/. Ъглите са с еднакви барокови фрагменти позлата. Същата копирка е използвана и при иконата на Св. Св. Петър и Павел. Надписите са с характерния му прецизен калиграфски почерк, издължени, ясни букви, без удебеляване. Въпреки, че подходът към изображенията е един и същ, върху някои от изображенията има повече детайли, най-вече по отношение на облеклото. Такива са Св. Григорий Богослов и Св. архидякон Стефан. Въпреки малкото пространство многото детайли и прецизност на украсата върху дрехите, наистина е впечатляваща. Цветовете на дрехите, които използва зографът, са канонични, но се отличават с яркост, наситеност и отлични съчетания.

В апостолския ред има още три изображения, които са по-късни и не се наемам да определя авторство. Възможно е, „Св. Йоан Рилски“ и „Св. ап. Андрей“ да са село на Митю Цонев, който е автор на „Тайната вечеря“ през 1926 г. и оставя едни от най-слабите иконописни творби на прочутата Витановска фамилия.

На по-късен етап от иконостаса са изписани дяконските двери. Те са с изображения на Св. Архангел Михаил и Св. Йоан Рилски в цял ръст. По традиция на една от дяконските двери се изписва Св. архидякон Стефан и в случая със Св. Йоан Рилски решението е нетрадиционно. И двете икони са с много майсторска зография. Маниерът на изписване обаче говори за един доста по-късен етап на изображенията, който става актуален в края на 19 век.

В края на века тревненските иконописци, които държат добро ниво на живописта, не са много, така че почерците им са разпознаваеми. В случая моето мнение е, че творбите са на Иванчо Кънчов. Неговият стил е баланс между традиционната възрожденска живопис и елементи на академизъм, умело вплетени и ненатрапчиви. Светците са с изразителни, реалистични лица. И докато Св. архангел Михаил е стъпил върху стилизирани облаци, то Св. Йоан Рилски е върху подредени керамични плочки, чиято линия завършва с правилно перспективно съкращение, за да се подчертае дълбочината на иконата. Същият стил виждаме и в иконите на Св. Василий и Св. Пантелеймон. Годината е 1898. Тук има и един друг характерен за този период на творчеството на зографа детайл – подчертани, изразителни мигли. Същият стил и елементи откриваме в иконите му от църквата в с. Конаре /1910 г./. Иванчо Кънчов се радва на дълго творческо дълголетие – от 60-те години на XIX в. до 20-те години на XX в. Стилът му през годините се променя, като се съобразява с новите изисквания на ктитори и поръчители. Въпреки това запазва едно много добро художествено ниво на своите икони.

Върху един от проскинетариите има още една икона на патрона Св. Георги в допоясен вариант /1853 г./. Вера Христова предполага, че това е творба на Досю Коюв. Реставрацията обаче извади на светло елементи, които категорично насочват към представител на Захариевската фамилия. Почеркът отново е на Кънчо Иванчов. Тя е рисувана една година преди иконата на Св. Спиридон от царския ред. Тъй като има практика, когато зографите кандидатстват за поръчка, църковното настоятелство да изисква да представят своя творба, твърде вероятно е Кънчо Иванчов да е представил тази икона, която впоследствие е харесана и откупена.

На десния проскинетарий се намира иконата „Неделя на апостол Тома“ /1865 г./. Тази многофигурна композиция е добре изпълнена и различна като стилистика от всички разгледани до сега икони. Трудно ми е да определя авторство, мога само да предположа, че това е творба на Михал Тодоров от Минчовския род. Но тъй като досега съм срещала само една негова подписана икона, това не е достатъчно да се направи надежден сравнителен анализ за авторство.

Последните две икони, на които искам да се спра, се намират на владишкия трон. „Три светители“ /в случая Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов/ е класическа творба на зографите от Витановския род. Рисувана през 1855 г. от ръката на Йоаникий папа Витанов, тя представя тримата първосвещеници на християнската църква в тържествени архиепископски одежди, изпълнени в злато, пробастър и много изящни детайли. Иконата е в пълна хармония с архитектониката и дърворезбата на архиерейския трон.

Иконата „Страсти Христови“ е изписана по-късно от талантливите ръце на зографа Симеон Цонюв. Той изработва няколко такива напълно идентични икони, като една от тях се намира в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна. Централният образ е много реалистичен, под силно влияние на западноевропейския академизъм. Отделните сцени, изобразяващи моменти от Страстната седмица, са реалистично предадени и разделени с ярки барокови орнаменти. Иконата е по-скоро картина с религиозен сюжет и доста отдалечена от изконната същност на иконописта с нейната условност и абстрактност.

В настоящето изложение няма да се спирам на стенописите в църквата, които също заслужават анализ. Но предмет на моите анализи е иконописта. В този храм всъщност се изявяват едни от най-добрите зографи на Тревненската иконописна школа. В резултат на чудесната реставрация към известните досега автори, като Досю Коюв, Йоаникий папа Витанов, Цоню Симеонов и Митю Цанюв, можем да добавим и имената на Симеон Симеонов и Иванчо Кънчов. Всеки един от тези зографи грее със собствен блясък и характерен, индивидуален стил. Всички творби, съчетани с красивата дърворезба и изящна архитектура, създават тази хармония, която носи наслада и духовен баланс.

Люба Цанева

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.

Снимки: Люба Цанева