Класикът на българознанието - проф. Асен Василиев

Проф. Асен Василиев е виден български художник, живописец и изкуствовед. Роден е на 2 юни 1900 г. в Кюстендил. Бащиният му род е с корени в Македония. Дядо му Петре Кожаров е от Царево село, днес Делчево, и бил занаятчия-кожар, а баба му Ваклина е от село Вирче. Разказвала му е, че е сродница на бабата на Владимир Димитров - Майстора – попадия. Дядо Петре умира през 1878 г. и две години по-късно, баба Вакла с децата си се преселва в Кюстендил. Тя умира на 96 годишна възраст през 1936 г. 

През 1918 г. Асен Василиев завършва гимназията в Кюстендил. Две години по-късно постъпва в Художествената академия в София, където попада в средата на именити художници, като Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов, с които участва в общи изложби. През 1925 г. завършва живопис в класа на Димитър Гюдженов, Никола Ганушев, Стефан Иванов и Никола Маринов. През периода 1925-1926 г. работи като стажант-учител в Първа мъжка гимназия в столицата. След това е учител в Берковица, Шумен, София. През 1926-1932 г. е член на дружество „Съвременно изкуство“. От 1932 г. е член на СБХ. През 1936 г. излиза първата му книга „Трем на Българското възраждане“. През 1948-1950 г. е уредник в Националния археологически музей, референт на музеите, а от 1950 в продължение на седем години е научен сътрудник в Института по изобразително изкуство при БАН. Между 1957 и 1959 година е зам. директор на института. През 1959-1960 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – I и II степен, през 1970 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“. Той е създателят и на художествената галерия на името на Владимир Димитров – Майстора в родния си град. През 1974-1979 г. вече е професор в Художествената академия в София. През 1980 г., заради огромните му заслуги и проучвания на възрожденските майстори и Тревненската художествена школа, е удостоен със Славейкова награда, заедно с проф. Атанас Божков - учен изследовател на българското изкуство и на тревненските зографи.

Проф. Асен Василев отдава живота си на двете си най-големи страсти – създаването на изкуството и неговото изучаване. Самият той многократно споделял, че когато рисувал, искал да пише, а когато е писал го „теглило рисуването“. Забележителността му прозира и от двете му начинания. Неговата ниша в изобразителното изкуство са портретите, пейзажите и натюрмортите, в които той преплита късен символизъм и съвременни художествени търсения. Композицията му често е с битов и исторически характер, отличаваща се с изразена градска тематика. Той е един от малкото български художници представители на течението ар деко през 20-те и 30-те години на ХХ в. В изследователската си дейност е определян като изключителен познавач и историк на творчеството от Българското възраждане, чийто детайли изчерпателно описва в книгата си Български възрожденски майстори (1965 г.). Автор е на стотици научни трудове върху историята на църковната живопис и паметниците на българското възрожденско изкуство и изготвя препоръки за опазването им. Спомага за създаването на музейна мрежа в страната и участва в преустройството на редица музеи, сред които Археологическия музей в София. Сред по-значителните му публикации са „Трем на Българското възраждане“, 1936 г.; „Църковно строителство в София до Освобождението“, 1939 г.; „Резбите на иконостаса на църквата "Св. Спас" в Скопие“, 1942 г.; „Черепишки манастир "Успение пресветая Богородица", 1943 г.; „Тетевенските църкви“, 1948 г.; „Ивановските стенописи“, 1953 г.; „Казанлъшката гробница“, 1958 г.; „Каменни релефи“, 1959 г.; „Ктиторски портрети“, 1960 г.; „Троянският манастир“, 1962 г.; „За българската живопис през XVIII в., Паисий Хилендарски и неговата епоха 1762-1962 г.“, 1962 г.; „Бачковската костница“, 1965 г.; „Български възрожденски майстори“, 1965 г.; „Образи на Климент Охридски“, 1967 г.; „Образи на Кирил и Методий в нашето и чуждо изобразително изкуство, Хиляда и сто години славянска писменост“, 1963 г.; „Бачковски манастир“, 1971 г.; „Социални и патриотични теми в старото българско изкуство“, 1973 г.; „Ерминии. Технологии и иконография“, 1976 г.

Проф. Асен Василиев си отива от този свят на 21 юни 1981 г. в София.

 

 

По интернет

Архивни снимки: Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”

Проф. Асен Василиев

Баба Вакла с малкия Асен

Баба Вакла
Худ. Асен Василиев

Родителите на Асен Василиев – Траяна и Василий Петрови
 и малкия Асен, 1900 г.

Кюстендилската школа
Худ. Асен Василиев

Портрет на Владимир Димитров-Майстора,
рисуван от Асен Василиев

Паметникът на Асен Василиев в Кюстендил