Васил Левски в спомените на зографа Цаню Захариев

Васил Левски идвал осем пъти в Трявна, от които два пъти с Ангел Кънчев. За седмото му идване Цаню Захариев пише: „В Трявна Левски спокойно и безопасно оставаше. Сега като дойде искаше да прехвърли Дунава, но ми каза, че от никъде не може се мине Дунава, освен през Никопол, а в този град не познавал никого. Аз не бях ходил в Никопол и не познавах там никого. Наумих си да питам един наш комшия Пеню Ошански, който беше работил по Никополско и имаше познанство с тамошни хора. Левски ме запита:

-      Какъв човек е тоя Пеню Ошански?

-      Той е дюлгерин-майстор. Не е лош човек, а народен. Негов син Златю П. Ошански беше четник в Хаджи Димитровата и Стефан Караджовата чета, но падна убит при Караесен. Той не ще дръзне да ни издаде.

Оставих Левски у дома и отидох при Пеня Ошанеца“.

Пеню написал писмо и наредил неговият син Димитър да съпровожда Левски до Никопол.

При последното си осмо идване в Трявна, Левски разказал на Захариев, какво му се е случило в Никопол. Ето как Захариев предава разказа му:

„Левски влязъл в града и кондисал на хана. След малко отишел из града да търси по адреса на писмото препоръчаното лице от Пеня Ошански. Намира това лице и му дава писмото. Никополчанинът прочел писмото и попитал Левски:

-      Где? На кой хан си слязъл?

Левски му казал на кой хан.

-      Хм! Ти си слязъл на хана на най-големия шпионин на турците. Слушай, запомни моята къща и като се посмрачи иди в хана, кажи че си намерил другари за Плевен и че трябва да заминеш. Ти ще дойдеш у дома.

Левски послушал никополчанина, отишел в дома му, а през нощта намерва каикчии турци, които пренесли безстрашния апостол на ромънския бряг на Дунава при Турно-Магорели“.

В Трявна Левски е нощувал в хана на Колю Донин и в домовете на Цаню Захариев, Христо Н. Даскалов, Васил Михалев, поп Кою Витанов, Цаню Пандурски и зографа Симеон Цонев. В дома на последния му устройвали веселие, на което Левски и показал своята гимнастическа ловкост. Следният, непълен текст на една от петите от Левски песни са запомнили тревненци:

Мама е тлака викала

Салт мен не повикала

Кат не ме е викала

Какво ли ми й сторила,

 

Мен са ме турци гонили

От турци съм бягала

От турци съм бягала

В коприва съм лягала…

 

 

Из книгата „Трявна“ /1962 г./, Димо Казасов