Ако бях се заловил с по-простите, по-голяма работа направвах...

„… В 1866 г. се запознах с Василя Левски. Ето как стана нашото запознаване:

Работихме иконопиство в Тулчанско село Еникюво, та отидох в ближното село Кунгас на сбор. Църквата още не беше пустнала. Влязох в църква и чаках, докато пустне. Васил Левски псалтваше, но аз не го познавах още, що за човек е; но като чух когато идеше „Спаси Господи” да каза: „Победи благочестивим българе” и го проумях. Като излязохме вън, свещеникът ни покани да отидем у дома му на гости и попяхме разни песни. Васил пя повече народни песни. Като си излязохме от попа, отидохме в училището, поразгледахме го и почнахме да правим гимнастически упражнения: надскачахме се, камък хвърляхме и други, в които най-много се отличи Васил.

… Взех да живее при мене, като се услови с настоятелите (за учител в с. Еникюво). Живяхме наедно три месеца, в една стая и на един креват спяхме. В това време изработихме плана на възстанието; план, който да не може да се развали, макар и да умрем. Зарекохме се да не пием ни ракия, ни вино, догдето си постигнем целта.

… В края на Марта получих от него писмо, че пристигнал в Галац и скоро ще ми дойде на гости. Тъй наредихме да се почне делото в Трявна, защото сме близо до балкана и населението повечето българско и иде център за Тракия и България, та ще може да се работи от двете страни по-лесно.

… След 10 дена от отиването му (на Левски) в Карлово, завърна се пак в Трявна, от където го заведох в Търново и го запознах с Никола Кабакчиев. Той го разведе в Лясковец и Оряховица, оттам замина за Букурещ да се споразумее с комитета. Като се завърна в България, дойде пак в Трявна. Запознах го с още повече хора. Ходеше из града, без да бъде подозрян, псалтва в църквата Св. Георги. Тогас се събраха с Ангел Кънчев в Трявна, с когото се запознал в Букурещ. От Трявна замина за Тракия.

Като се избра Трявна за център, захвана се работата първо от учените и по-богатите, които от начало показаха усърдие, до като разбраха, че работата става по-сериозна, захванаха да се отдръпват един по един, до като останахме сами с брата си Никола.

… Левски като идва няколко пъти в Трявна, разбра, как отива работата, че с тези хора не може да се работи. Когато отиваше за Габрово, не се намери, кой да го заведе и да му приготви място. Тогава той, като дойде в Трявна, беше слязъл да пренощува у поп Коюви на „Тепавиците”. На заминаването си за Габрово поиска човек да му приготви място, гдето той ще го означи. Ходил Марко Поп Коюв при всичките наши, но не се намерил ни един да го заведе – всеки отказал. Тогава Марко дойде у дома и ми каза, че Левски чака на края, но човек не се намери, кой да го заведе. Аз незабавно стегнах коня си и отидох при него и му казах да вървим. Левски тогава ядосан от постъпката на Тревненските „патриоти” каза: „Сал ти ли си бе? Где онези приятели? Ах, ах ….”. Напсува ги и продължихме пътя си. „Излъган, каза, останах, дето се залових с учените ви в Трявна. Ако бях се заловил с по-простите, по-голяма работа направвах”.

 

Кольо Дабков

Из книгата „Записки на Цаню Захариев по Тревненското възстание. Събрани и наредени от дъщеря му Мария Цанева – Илийчева”, Трявна, 1932 г.

* Снимката е илюстративна

"Основаване на таен революционен комитет в Софийско"
Худ. Марин Устагенов