Митрополит Климент Търновски със светското име Васил Друмев, е видна личност от епохата на Възраждането – писател, политик от Консервативната партия, висш духовник. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия и два пъти министър-председател на България.
Васил Друмев е роден около 1840 г. в град Шумен в
семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1849 до 1856 година
при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. През
1858 г. Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската
семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона
Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи.
В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и
жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г.
написва повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. Публикува
преводи от и през руски език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски
Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан
Караджа, но през следващите години променя възгледите си към по-умерено
просветителство. Между 1858–1862 година е сътрудник на списание „Български
книжици“ и „Цариградски вестник“.
През 1865 г. завършва семинарията и постъпва в Духовната
академия в Киев, която завършва през 1869 г. със степен „Кандидат на
богословието“, тогава приема духовното име Климент. През 1869 година отива в
Галац (Румъния), а след това в Браила, където е учител и директор на
българското училище до 1873 година. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и
други през 1869 г. основава Българското книжовно дружество (днес Българска
академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и
заместник-председател. Той е редактор на периодическо списание на БКД, където
публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и
препечатва от вестник „Дунавски лебед“ публикуваното през 1861 г. „Житие и
страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки. Сътрудничи също
на вестниците „Съветник“ и „Дунавска зора“. На 27 май 1884 г. е избран за
митрополит на Търновската епархия и с лични средства подпомага материално бедни
ученици в Петропавловската семинария край Лясковец.
По време на Великденските празници през 1884 г. Трявна е
първият град, посетен от митрополит Климент, като висше духовно лице. Градът е
в трескава подготовка по неговото посрещане. Замлъкнали са занаятчийските
работилници, пъргавите тревненки са премели дворовете си, измили са плочите
пред къщите, по чардаците са намятани шарени черги и губери. Много хора се
стекли извън града в очакване на файтона, с който ще пристигне височайшият
гост. Посрещат го с мощни викове „Ура!“. Митрополит Климент слиза от файтона,
благославя множеството, а камбаните на двете църкви бият тържествено. Жените
изнасят шарени черги от домовете си и ги постилат по пътя на митрополита. По
време на службата, църквата „Св. Георги“ е препълнена с хора. Всеки иска да се
докосне поне до дрехата на висшия духовник, за да получи сила и благословия.
След службата, той се оттегля за почивка в най-представителната тревненска къща
– Даскаловата.
Лиляна Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.