Спомени на тревненци за Левски

В досегашните публикации за връзките на Васил Левски с тревненци и съвместната им революционна дейност са ползвани местни исторически извори, предимно спомени на негови сподвижници и съмишленици от Трявна, трудове на краеведи и джобното тефтерче на Апостола. Издирени са двадесет тревненци, познавали Левски. Някои от тях били негови съратници и приятели. Те го посрещали, когато идвал в Трявна и изпълнявали неговите поръчения, задачите, които им възлагал. Други имали скромен принос към делото и се стремели да окажат помощ на Апостола с каквото могат. Един от тях е големият самобитен майстор Генчо Кънев. В спомените за живота и творчеството му, чийто автор е неговият син Дабко Уста Генчов е отбелязано и познанството на Уста Генчо с Левски. По този повод синът е записал:

„Понеже изкарвал Генчо Кънев прехраната си изключително от църковното изкуство, сближил се тука с най-първите резбари и иконописци. Дори сродил се с един от тях на име Цаню Захариев – човек даровит и придаден на народните работи. Когато епитропите в с. Еникьой (Добруджа) извикали последния да нарисува иконите на църквата им, тогава тук учител бил Васил Левски. Между тревненския иконописец и тоя дякон се завързало тясно приятелство, защото и двамата се отличавали с пламенно родолюбие. На три-четири пъти Апостолът на народната свобода посетил Трявна било, като хекимин (б.а. турски лекар), било като секретар на владиката във Велико Търново. Веднъж той отседнал в Дядо Стойновия хан, до който наблизо се намира къщата на Генчо Кънев*. Младият майстор зидар бил уведомен от Цаня Захариев, че Васил Левски е народен българин, че събира парични помощи за тайния революционен комитет и, че разчита тревненци да го зарадват много. Една вечер, когато на улицата владеел мрак и не се виждала жива душа, отивайки за Дядо Стойновия хан, двамата съзаклятници се спрели до къщата на Генчо Кънев, гдето всичко сочело на заспало. Дебнешком те се приближили до прозорците й, а Цаню Захариев почукал, докато домакинът се събудил и отворил един от тях наполовина. След това той се обадил шепнешком издал си ръката навън и спуснал в шепата на Дякона едно вързопче с няколко жълтици. Младият майстор зидар познавал Апостола на свободата повечето от разказите на своя сродник и съчувствал на двамата от сърце и душа“.

Този откъс от спомените не е разглеждан или поне споменат в краеведските изследвания, може би, защото е сметнат за маловажен или пък, че в него големият майстор е представен в друга светлина. Няма нищо маловажно, свързано с Левски. Колкото и скромно да е то, разкрива една реалност, в която той е живял и се е борил. Що се отнася до Уста Генчо Кънев, публикуваното по-горе допълва образа му на дарител и родолюбец.

 

Катя Николова

 

* Уста Генчо Кънев вдигнал къща в Трявна, която през 1945 г. е съборена. Това била първата жилищна сграда с корниз в градчето… Намирала се на днешната ул. „Уста Генчо“.

В двора на тази стара къща на ул. "Стара планина" в Трявна
се е помещавал хана на Дядо Стойно.
Преди няколко години той беше съборен...

Къщата на Уста Генчо Кънев в Трявна, съборена през 1945 г.

На мястото на къщата на Уста Генчо в Трявна, била издигната тази къща 
през 1946 г.