Малко известна страница от живота на Левски

„Рядко изворно съкровище” - така изтъкнатият наш историк Димитър Страшимиров определя джобният бележник на Апостола. И наистина, това е най-неподправеният и най-достоверен исторически извор, от който могат да се черпят сведения за революционера, а още повече за човека Левски. Тефтерчето е писано през последните две години от живота му, най-напрегнатите, свързани с постоянните му обиколки из страната. То дава възможност да се вгледаме и в неговия личен живот.

Върху първите страници на бележника намираме записани няколко рецепти от народната медицина - „за жълтеница”, ”за сърце, дето прияда като живо”, „за изгорено” и др., които подсказват за една малко известна страница от живота на Апостола - неговото сериозно заболяване в началото на февруари 1868 г. като участник във Втората българска легия. Най-довереният му човек в комитетските дела – Христо Иванов - Големия в спомените си ще напише: „Разболя се Левски, и за малко щеше да умре”. И по-нататък разказва за опасната му болест. Всъщност, Левски получава непоносими и продължителни болки в стомаха. Предлагат му операция, но категорично отказва, надявайки се на чудодейната сила на народната медицина. Първоначално лежи във военна болница в Сърбия, след което е настанен в частна квартира. До него са най-верните му приятели -Христо Иванов - Големия, Михаил Греков, брат му Христо и младият юнкер във военното училище Ангел Кънчев. Средствата за лечението били осигурявани от Панайот Хитов. В най-тежките и болезнени за Левски дни, те ходели да трошат леда на дунавските блата и да ловят жаби, с които налагали болното място. Издирвали и други народни средства за лекуване. Една от рецептите, записани в тефтерчето, подсеща за стомашната му болест: ”За клинов човек: костенурка - жаба водна да я уловиш, че да я затвориш и тя ще снесе яйце, което ще го опечеш, пък яж и друго нещо”.

Отчаян, Левски най-накрая се съгласява да бъде опериран. Цели 5 години той носи незарастналата си рана и то по времето, когато гради комитетската мрежа. ”Сам си пъхаше фитилите, сам се миеше…” - пише Христо Иванов - Големия. И още: „Той си носеше един бурен в дисагите и като слезе от коня ще го натопи – и водата за малко се угорчава. И пиеше от нея”. Според лечителя Петър Димков става дума за билката ранилист, наричана още хайдушко биле, рошовина, червен вятър, която помага за лекуване на гнойни рани. Съобщава още, че билката била изнамерена от отец Матей Преображенски – Миткалото, който се грижел за Левски.

Физическата болка, съпътстваща Апостола почти до края на дните му,  не го пречупва духом. И както пишат неговите съвременници, той бил все весел и обичал да пее, въпреки че след заболяването прекрасният му глас значително отслабнал. Панайот Хитов казва за него: ”Едничкото нещо към което имаше страст бяха свободата на  Отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец”.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна