„Неволна гордост те обзема, че си българин!”

„Иде ли човек в Трявна, не може да не посети най–хубавата и най–интересна къща на стария учител Богомил Даскалов, пише в. ”Днес” в броя си от 25 юли 1939 г. С необикновена любезност той ще ви разведе в двете стаи, където двамата устабашии са се състезавали да изработят двата тавана – ненадминат образец на българското изкуство”.

Даскаловата къща става известна през 1901 г., когато арх. Георги Козарев публикува сведения за нея, придружени с планове и скици в

„Списание на българското инженерно – архитектурно дружество”. През 1909 г. при откриването на ж.п. линията Търново–Трявна, цар Фердинанд и царица Елеонора, заедно с престолонаследника княз Борис и неговият брат княз Кирил гостуват в дома на Даскалов, разглеждат и фотографират къщата. След тяхното посещение е заведена „възпоменателна книга”, в която от 1910 г. посетителите на къщата оставят своя подпис и впечатления. Тя се съхранява в музея, съдържа 182 страници и за периода 1910–1949 г. в нея са се записали 3500 посетители от България и чужбина.

Като огнище на българските художествени занаяти и възрожденска архитектура, Трявна привлича вниманието на редица видни архитекти, художници, изследователи на изкуството. Повечето от тях посещават градчето с научна цел, като оставят своите впечатления и преценки във възпоменателната книга. Сред посетителите на  Даскаловата къща е  архитект Александър Рашенов: ”Да познае ценностите на нашето далечно и близко минало е дълг на всеки, който не иска да се срами от името си българин. А да разучи и се вживее в старото наше изкуство, и го постави като основа на своето творчество е дълг на всеки художник – архитект, който иска да даде нещо на България”. B.I.Felton – професор от Оксфордския университет е написал: ”В Трявна видях неща, които за сетен път ме убедиха в умението на тревненския майстор, под чиято ръка не са могли да убягнат и най–трудните, и чудни художествени проблеми”. А ето впечатлението, оставено от един от най-добрите изследователи на българската възрожденска архитектура арх. Тодор Златев: ”Тревненската къща е одухотворена от светлия повей, който лъха от бита на нашите балкани, от традиционното, което дълбоко е лежало в творческия гений на тревненските майстори”. За да проучи църковните старини, през 1938 г. на посещение в Трявна идва проф. протоиерей Иван Гошев – директор на Църковно–археологическия музей при Св. Синод: ”Дано този прекрасен дом и поне част от старата Трявна се запазят за вечни времена, за да имаме и ние с какво да се гордеем…”. С научна цел тук идват още  археологът Херман Шкорпил, проф. Атанас Иширков - географ и етнограф, директорът на Археологическия музей Андрей Протич, проф. Михаил Арнаудов - фолклорист и етнограф, проф. Карл Елер от Мюнхенския университет и др. В книгата намираме  имената на художниците Ив. Енчев - Видю, Елисавета Консулова Вазова, Асен Василиев, Иван Лазаров - директор на Художествената академия, Руска Пухлева, Чудомир и съпругата му Мара Чорбаджийска, както и на големия български художник Владимир Димитров - Майстора, добавил скромно към името си – рисувач, Кюстендил. А възпитаникът на Мърквичка и Антон Митов, художникът Недялко Каранешев е написал:

”Резбарските тавани на Б. Даскалов са гордостта на старинното изкуство в България”.

Сред първите посетители на Даскаловата къща са главният апостол на Трети революционен окръг по време на Априлското въстание Стоян Заимов и военния министър ген. Никифоров - участник в Сръбско–българската и Балканските войни. Тук са подписите на народния поет Иван Вазов, на Дора Габе и нейния съпруг проф. Боян Пенев, на поетите Йордан Стубел и Ангел Каралийчев, Илья Еренбург, Светослава Славейкова, на редица български политици, между които Андрей Ляпчев, Александър Малинов, министрите Петко Стайнов /на железниците/, Вергил Димов /на благоустройството/ и Богдан Филов /на народното просвещение/. През 1938 г. къщата е посетена от Никола Мушанов с германския посланик в Москва граф фон Шуленберг, и Б. Тахауер - аташе по печата при Унгарската легация в София. На 14 юни с.г. с  кратка бележка Б. Даскалов съобщава за посещението на Техни Величества Царят и Царицата, Н.Ц. Височество княз Кирил и придружаващите ги лица. На видните гости били поднесени и подаръци - копринено коланче със златни чапрази за Царицата /дар от Копринената фабрика в Трявна/, а на Цар Борис ІІІ – шише с 15–годишна тревненска сливовица.

Със сигурност докосването до Трявна и Даскаловата къща всеки път носи усещането за красота, неповторим дух и незабравима атмосфера, което  личи от десетките отзиви, оставени от журналисти, лекари, артисти, инженери, учители, ученици, много тревненци. ”Духът на старинното витае в нея и буди гордост в душата на всеки българин” - е написал посетител от Варна. Търновският митрополит Софроний, посетил къщата през 1936 г. пише: ”Всичко тук говори за българското сърце, за високия дух и будно творческо съзнание”. И две години по–късно: ”Дойдох в благословена Трявна, люлка на величав български дух”. Не само  достолепието и великолепните резби на тревненския дом впечатляват гостите, но и гостоприемството, особеното обаяние на неговия стопанин Богомил Даскалов, заслужено наречен верен пазител и страж на историята на своя град.

 

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

14 юни 1938 г. Момент от посещението на Техни Величества
Царя и Царицата в Трявна

14 юни 1938 г. Отляво-надясно Царица Йоанна, Цар Борис III и Богомил Даскалов

14 юни 1938 г. Техни Величества на излизане от Даскаловата къща

14 юни 1938 г. Техни Величества на
терасата на Даскаловата къща