Мястото и ролята на тревненеца Георги Стойчев в българското националноосвободително движение

Георги Стойчев е от малкото известни дейци на българското националноосвободително движение. Бил е член на революционния комитет в град Александрия /Румъния/, а по-късно на Българското централно благотворително общество /БЦБО/. Документалните сведения за него са малко, а спомените – непълни и противоречиви, което затруднява изясняването на редица моменти от жизнения му път. Една кратка автобиография, запазена от тревненския учител Никола Балабанов, няколко писма, писани до него и други, в които се споменава името му, изчерпват изворовия материал, върху който може да се изгради биографията на този заслужаващ внимание тревненец.

Георги Стойчев е роден на 1 август 1846 г. и е най-малкият син в семейството на Стойчо и Дуна Стоеви. Баща му се занимавал с бояджийство и казаслък. Първоначалното си образование получава в тревненското двукласно училище, където учи при П. Р. Славейков, Кънчо Кесаров, Иван Хаджитодоров, Васил Оджаков. След смъртта на баща си, през 1862 г. Г. Стойчев заминава за Румъния и известно време работи в магазина на търговеца Димитър Хаджибакалов в Букурещ. През 1863 г. постъпва в Болградското централно училище, което завършва с финансовата подкрепа на вуйчо си Иванчо Стоев и стипендия, отпусната му от българската община в Румъния. След завършване на гимназията през 1868 г. за кратко време работи като помощник-счетоводител в Колонната банка. Със съдействието на д-р Васил Беров и на кмета на гр. Александрия Ангел Репанов през 1869 г. е назначен в местното българско училище, първоначално като секретар и помощник на директора Христо Златев, а след това за учител по български и френски език.

Няколко дописки във в. „Свобода“ от 1869 и 1870 г. го представят като един от най-подготвените учители в Александрия. „Нашият град се поразшава на българщина – пише в. „Свобода“ от 11.12.1869 г., - нашите граждане се събудиха и достоен учител си доведоха, родом българин, на име Г. Стойчев“.

В рамките на българското землячество в Александрия Г. Стойчев развива активна културно-политическа и революционна дейност. Сътрудник и настоятел е на редица български вестници, между които и в. „Балканул“ (1875 г.), издаван и редактиран от Киряк Цанков. Заедно с д-р Вичо Панов, Недко Калевич, Илия Широков, Христо Златев съдействат за откриване на българско читалище в Александрия, чиято основна цел е набиране на средства и подпомагане на националноосвободителното движение.  Г. Стойчев е бил в контакт с много от видните ни революционни дейци, свидетел и участник в редица събития. Запазените писма документират връзките му с Христо Ботев, Филип Тотю, Иван Хаджидимитров, Петко Катранов, Димитър Икономов и др.

За периода 21.03.1875-20.04.1877 г. са запазени достатъчно документи, които дават възможност да се проследи отношението на Г. Стойчев към назряващите революционни събития.

Конфликтът между Ботев и Каравелов, превърнал се в предмет на оживени обсъждания в емигрантските среди, намира място в писмата на Ботев до Г. Стойчев. На 21.03.1875 г. той пише до приятеля си, за да го уведоми за разрива си с Каравелов и изразява увереността си, че съвсем скоро ще има своя печатница. В друго писмо от 12.04.1875 г. Ботев му съобщава, че „Знаме“ нямало да престане да излиза, макар това да се желаело от мнозина и особено от Каравелов. Писмата дават основание да се счита, че не са единствени, че Ботев е търсил услугите и помощта на Г. Стойчев за набиране на абонати за в. „Знаме“ и в тази връзка е разчитал на разбиране и финансова подкрепа: „Моля Ви, изпроводете ми колкото пари сте събрали, защото имам голяма нужда“. Намира за необходимо да го уведоми още за промените, които ще настъпят сред българската емиграция: „На колко души патриоти, пише Ботев, ще да излязат подлостите наяве! Потърпете само малко и ако имате доверие, то помогнете ми в тие критически минути“.

Като представител на Александрийския революционен комитет Г. Стойчев е избран за член на БРЦК в Букурещ. Кореспонденцията от този период показва, че той не само е подкрепял идеята на БРЦК за въоръжено въстание, но активно се включва в организацията и подготовката му. На призива на БРЦК от 29.08.1875 г. към всички сънародници в Румъния да се окаже материална помощ за „проектираното въстание“ (Старозагорското от 1875 г.) се отзовават и малцината българи в Александрия. Събраните от тях 10 турски лири били изпратени на комитета по учителя Г. Стойчев. С писмо от 5.09. с.г. БРЦК му изказва благодарност за извършената работа.

Г. Стойчев е сред присъстващите на събранието от 1.10.1875 г., свикано непосредствено след провала на Старозагорското въстание. Известно е, че това е една от последните прояви на БРЦК в Букурещ. Приетият протокол е показателен за неспособността на комитета реално да обсъди положението в България и да предприеме мерки за бъдещото развитие на революционното дело. В него се изтъква, че въстанието е „парализирано“ от липсата на войводи и по-специално от постъпката на П. Хитов, който отложил преминаването си с чета в България. В изпълнение на решението „да отиде Ф. Тотю със Стамболов и други някои техни момци в Българско и ако сполучат със съчувствието на народа, да прогласят бунта“, били определени 100 лири за закупуване на оръжие, които са се събират от българските емигранти в Гюргево, Турну Мъгуреле и Александрия, а с мисията е натоварен Г. Стойчев. Връчено му е пълномощно от БРЦК, придружено с писмо от Ф. Тотю до местните комитети. С него войводата призовава всички българи да се покажат достойни, да се вслушат в думите на Г. Стойчев, и заявява, „че стои начело на новия план и вярва в успеха му“. Не е известно дали мисията на Г. Стойчев завършва успешно, защото и Ф. Тотю, и Стамболов, както и Н. Обретенов, който също се е готвел да премине отвъд Дунав, остават в Румъния. Твърде възможно е Г. Стойчев да е успял да осигури сумата и въпреки всичко Ф. Тотю „не оправдавал надеждите на народа“, както се казва в писмото на един от комитетските дейци: „… Нали знаете, че нашият предводител П. Хитов и вторият Ф. Тотю – техните всички работи били съвсем фалш, защото не само излъгаха те народа в България, но това също направиха и тук в Румъния…“.

Г. Стойчев е бил в течение на всички прояви на българските революционни дейци, бил е човек, на когото се вярва и разчита. Стабилното материално положение – резултат от женитбата му с дъщерята на богат българин в Румъния, му дава възможност щедро да подпомага тяхната дейност.

Три от писмата, адресирани до него, показват, че е бил посветен в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Първото с дата 26.04.1876 г. е от Иван Хаджидимитров – представител на централния комитет в Гюргево. Адресирано е лично до Г. Стойчев, тогава търговец в Александрия. Разпорежда се Александрийският комитет да подпомогне Димитър Икономов при сформирането и въоръжаването на малка чета, която да дебаркира на родна земя. „Даскала“, т.е. Икономов, да избере няколко момчета, които познава, за най-решителни и най-умни, и на които може да се надява да вършат работа. Той, както и момчетата, „да бъдат снабдени със всичките си нужни неща за бой, в случай, ако нямат средства, да им се набави необходимото количество пари“. Че комитетът в Гюргево не е разполагал със средства за оръжие, се потвърждава от двете писма на Петко Катранов от комитета в Турну Мъгуреле до Г. Стойчев. В първото си писмо от 8.05.1876 г. той пише: „Затова учителят, ако е приготвен с оръжие, незабавно да дойде, защото тук оръжие няма зайде (излишно), но има момчета“.

Във второто писмо от 12.05. с.г. отново се говори за пари, оръжие и хора за четата: „Постарайте се колкото е възможно повече пари събирайте, да има готови, защото днес е минутата да жертваме. В същото време от нашите българи, които имат по нещо оръжие, прибирайте го, защото е нужно“.

Дръзката идея да се превземе параход и да се застави да превози четници в България, била приета като общо становище на революционните дейци в Александрия. Но най-ревностен привърженик на демонстративния план бил Димитър Икономов. Това се потвърждава с прощалното му писмо от 16.05.1878 г. до Г. Стойчев и останалите членове на комитета в Александрия, в което изразява патриотичното си насторение по повод предстоящото заминаване с Ботевата чета: „Ще чуете гласа ни и ще се потвърди планът ми, когото една година съм проповядвал“.

Г. Стойчев се познавал добре с Икономов, който от 1874 г. е един от дейните членове на Александрийския комитет, човек енергичен и пламенен проповедник на борбата за свобода. „Беше цял философ – разказва за него той. – Дрехи, адене, разходки – нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България“.

След потушаване на Априлското въстание, на 10.06.1876 г. в Букурещ се учредява БЦБО – политическа организация на българската емиграция в Румъния, създадена на основата на съществуващото дотогава Българско човеколюбиво общество. В него влизат почти всички членове на бившия БРЦК. С БЦБО са свързани имената на мнозина български интелектуалци емигранти, между които и Г. Стойчев. Сред изявените членове са тревненците Павел Христов Висковски – представител на Гюргевската община и секретар на БЦБО, кореспондент на руските вестници „Ново време“ и „Московски ведомости“, и Христо Златаров – един от пионерите на българската фотография, представител на обществото в Бузъу – Румъния.

Като касиер на групата в Александрия Г. Стойчев взема участие във всички прояви на БЦБО. С писмо от 3.11.1876 г. БЦБО го уведомява за лошото отношение на сърбите спрямо българските доброволци в Сръбско-турската война и моли за неговото „патриотическо съдействие“ – бързо и предпазливо, под формата на благотворителност да се изготви списък и да се пристъпи към сформирането на български доброволчески отряди във връзка с назряващата война между Русия и Турция. За периода 11.11.1876 г. – 20.04.1877 г. са запазени 25 разписки от д-р Недко Калевич и Петър Караджиев – членове на обществото, със сведения за отпуснати суми за пътни разноски до Гюргево и Букурещ на лица, вероятно доброволци в Сръбско-турската война. Сумите е трябвало да бъдат изплатени от Г. Стойчев – касиер на Александрийския клон на БЦБО. Заедно с Павел Висковски той е сред присъстващите на проведения от 18 до 22.11.1876 г. Български народен събор в Букурещ, на който се приема Мемоар до Великите сили.

С диплом от 21.11.1876 г. Г. Стойчев е провъзгласен за почетен член на БЦБО. В него е посочено, че той е „един от главните действащи лица, помагали морално, материално и физически за Освобождението ни“.

Г. Стойчев за първи път посещава България през лятото на 1879 г., когато е сред посрещачите на княз Александър Батенберг във Варна. През 1880 г. окончателно се установява в Трявна и активно се включва в политическия и културния живот на селището. Учителства през периода 1880-1882 г., като значителна сума от учителската си заплата заделя в полза на училището. Работи като адвокат, помощник-кмет (1885-1894 г.), пет пъти е избиран за народен представител и три пъти за общински съветник. През 1882 г. е предложен за допълнителен член на Софийския окръжен съд, но отказва да приеме тази длъжност. После става съдебен заседател при Търновския окръжен съд 91883-1884 г.). Познанството му с хора от Консервативната партия определя политическите му убеждения, а от 1894 г. е сред дейците на Народната партия и водач на народняците в Трявна. През 1902 г. е избран за председател на Тревненското туристическо дружество, а през 1910 г. в ръководството на Дружеството за културно и икономическо повдигане на Трявна. За изключителния му принос, като политик и общественик е награден от цар Фердинанд с орден „За гражданска заслуга“. Умира в Трявна на 29.06.1917 г.

В заключение трябва да приемем, че значителна част от живота си тревненецът Г. Стойчев посвещава на освободителното дело. Той самият никога не хваща оръжието, но е един от тези, които го осигуряват. Затова името му трябва да бъде извадено от забравата и да заеме достойно място в историята на националноосвободителното ни движение.

 

 

Лидия Горанова

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство“, т.1, 2008 г.

Георги Стойчев