Титаничното дело на д-р Теодоси Витанов – първият лекар профилактик в България

Д-р Теодоси Витанов е роден в Трявна през 1861 г. Той е син на поп Кою Витанов - прочут ваятел на резбарското изкуство. Завършва IV клас на Тревненското училище, после Габровската гимназия и през 1890 г. - медицинския факултет в Киев. Д-р Витанов е член на Българската академия на науките. Лекарската му и обществена дейност, която го издига на високия пиедестал на един от най-бележитите медицински и обществени дейни на неговото време, се развива в три направления: чисто професионално – медицинско; здравно-просветно и обществено.

И в трите области той работи компетентно и с жар, но най-много сили и енергия влага в здравната просвета, като издава периодични списания и брошури с популярни беседи и съвети. Тази му дейност е продиктувана от високото му чувство за дълг към народа и вярна и точна преценка за нуждите на времето.

„От досегашната си практика – казва той пред 1894 г. – се убедих, че нашият народ е добър по душа, но горкият, много е невежа. Особено му липсват познания как да живее, за да не заболява, да бъде здрав. Ние, лекарите, трябва да се нагърбим не само да го лекуваме, но и да го поучаваме устно и с перо в ръка, за да знае как да живее, за да се предпази от болестите, които го мъчат, изтезават и често го докарват до гроба“. Затова и остави името си – „Апостол на здравната просвета в България“. Едва ли някой можеше да избере по-верен път към здравното благополучие на народа ни през тези времена!

Със страст и целеустременост д-р Витанов участва в пълнокръвния живот на страната, чужд на партизанщината, верен на дълга си – да се бори за човешкото здраве. „Достатъчно е да не бъда в конфликт с истината и съвестта си – останалото не ме интересува“ – това е принципът му в обществената дейност, и то не й изменя цял живот.

Със своята дейност д-р Витанов категорично се нарежда в челните редици на формиралата се тогава интелигенция, която с пълно право можем да наречем романтична, социално ангажирана, възрожденска, при това във вечна борба с възгледите на макар и малката група, верноподанически чорбаджии и единичните прагматични търговци и лихвари, като поема риска да реализира идеи, различни от позициите на официалната власт, против конформизма и невежеството.

С големите задачи, които поставя пред нашата общественост и държава, носи ги високо, гордо и неумолимо почти половин век без корист, без материална изгода, със своята дълбока нравственост – д-р Витанов се явява вдъхновен предтеча на зараждащите се демократични тенденция в нашето общество и верния път на здравеопазването.

Д-р Теодоси Витанов си отива от този свят на 21 февруари 1930 г. Няколко дни след това, студенти по медицина от София и ученици от столарското училище в Трявна пренасят ковчега му през придошлите води на реката и го полагат във вечното му жилище край Тепавиците, до родната му къща /на фамилия Витанови/. Сега там се издига висок бор и ни напомня неговото титанично дело, а болницата в Трявна, която носи неговото име, е най-достойният му паметник.

 

Д-р Димитър Беров

Д-р Теодоси Витанов

Сп. "Медицинска беседа" се издава преди 100 години,
главен редактор-д-р Витанов

Снимка от погребението на д-р Т. Витанов, 1930 г.
предоставена от Иванка Грозева от Трявна