За мутафчийския занаят в Трявна. Част II

Като всички майстори-мутафчии от началото на 20 в., които се опитват да запазят занаята жив, тревненци правят няколко нововъведения. Мутафчийските станове не позволяват да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние между двете кросна на стана, т.е. около 4 м. За по-дълги платове в един от големите мутафчийски центрове Панагюрище въвеждат трето и четвърто кросно на стана на разстояние от него, за да увеличат дължината на пътеките. Така могат да се тъкат пътеки за стълби, дълги по 10-15 м. Тук тревненци с гордост отбелязват постижението на Трифон Балабанов – през 1924 г. той изтъкал за храма „Св. Александър Невски“ в София пътека с дължина 42 метра. Две години по-рано Трифон Балабанов и синовете му правят опит да използват за тъкане на козиняви изделия механичен стан и специално сновило. Първоначално използват бензинов мотор, впоследствие разчитат на водната сила. Опитите са с частичен успех – тъканта остава малко рядка и краищата на плата не са достатъчно набити и стоят набрани. Тъй като станът не можел да се захранва с прежда механично, купуват с кредит предачни машини, дарак и се опитват да ги използват за козинява вълна. Работата върви добре до 1928 г. При Трифон Балабанов работят 10-12 души – калфи и майстори. Впоследствие, през 1929-30 г., се налага да продадат машините и остават само финансовите задължения. Трифон продължава да работи ръчно по традиционния метод. Впоследствие прехвърля работилницата на най-малкия си син Кирил Балабанов, който защитава майсторското си право и с кредит си обзавежда нова мутафчийска работилница.

В успешна посока върви работата на друг тревненски мутафчия – Грозьо Райков, майстор – мутафчия от 1920 г. Той разчита не само на естествения цвят на материала, но и на бои. През 1927 г. си построява и обзавежда мутафчийска работилница. Учителят по рисуване от тревненското столарско училище Ангел Монов разработва модели за пътеки за Грозьо Райков. Фината изработка и художественото съчетаване на цветовете имат успех. На постоянната изложба на Българската земеделска и кооперативна банка в София, е изкупено почти цялото производство на работилницата, майсторът печели три златни медала от Промишлената изложба във Варна. Изделията му се продават в Англия, Франция, Германия, дори и в Австралия и Нова Зеландия.

Не всички мутафчии от Трявна имат този успех. Затова в много случаи упражняването на занаята е съчетано с търговия или друг вид дейност, които подпомагат финансово домакинството. Мутафчийството е тежък и ниско платен занаят. При липсата на достатъчно работа, немалко занаятчии се отказват да го работят. Ще спомена и още имената на тревненските мутафчии. Така например, повече от 15 имена изброява Никола Чушков, представяйки Трявна през 19 в. Това са Цаню Димитров Съсела и Петко Отвъденеца в Горната махала; Андрея Йонков и баба Тота в Средната махала; Цаню Найденов, Недю Найденов, Митю Стоянов, Георги в Долната махала; Койчо Иванов, дядо Деню и син му Бончо Денев, Кънчо Трифонов, Костадин Пейчев, Митю Коев и баща му Кою, Недю Илев, Христо Митев и син му Митю Христов, Ангел и Димо Генкови – с неуточнено място на работилниците.

В началото на 20 в. броят на мутафчийските работилници в Трявна е относително голям, съпоставен с наличието на суровини и нуждата от козиняви изделия. Свои работници имат: Бончо Денев Бончев (срещу къщата на Славейкови в Горната махала), където работи после и синът му Денчо Бончев; Петър Петров – Кочана, в Долната махала, няма приемници в занаята и работилницата му е затворена 30-те години на 20 в., известно време в нея работи Кънчо Митев – Кочана) до смърта си);

Митьо Коев Митев – в Долната махала, до 30-те години. Занаята му продължава синът му Кою Митев Коев, но като работник в друга работилница. В тази на Митю Коев известно време работи Стефан Досев и след смъртта му (до 1940 г.) е затворена;

Трифон Кънчев Балабанов, в Горната махала, занаятът е продължен от неговия син Кирил Трифонов Балабанов;

Цаньо Митев – Мръцкалото, преселник от к. Райнушковци, в Долната махала, няма приемници на занаята. Работилницата му е затворена 40-те години на 20 в.;

Симеон Пейчев, преселник от к. Керени, работилницата му е в Долната махала. Занаятът се продължава от синовете му Златю и Симеон. Първият впоследствие се оттегля и открива кръчма в Качаунската махала, а Симеон, наред със занаята, търгува и с брашно. След смъртта му работилницата е затворена;

Никола Цанев Илков – Лесата, в Долната махала, впоследствие 40-те години отваря кръчма и оставя занаята;

Никола Недев, работилницата му е била в Долната махала. Умира млад и занаята му се продължава от неговата съпруга Тотка Недева, която поддържа работилницата до края на живота си;

През 30-те години се откриват и нови работилници:

Тома Колев Томчев, преселник от к. Керени, работилницата му е в Долната махала, наред със занаята поддържа и магазин с колониални стоки;

Братята Георги и Белчо Райкови, в Долната махала, впоследствие през 40-те години се отказват от занаята, Георги се захваща с търговия;

Грозьо Райков Грозев, през 1927 г. си построява нова, добре обзаведена мутафчийска работилница в Долната махала, след смъртта му през 1956 г. до 1958 г. занаятът се продължава от неговата съпруга Иванка;

Стефан Енчев, в Долната махала, след смъртта му (до 1940 г.) работилницата е затворена;

Петър Коев, работилницата му е в с. Веленци. Занаятът се продължава от сина му Койчо до 1958 г.;

Между 1940 и 1950 г. в Долната махала работи и мутафчийската работилница на Минчо Иванов.

В различни периоди от време, мутафчийски работилници са били: Стойко Димов, Деньо Байчев Грозев, Михаил Петков – Тупуза, Димитър Николов Атанасов, Панайот Тахов, Илия Ненков Грозев от с. Джуровци (дн. Престой), Христо Витанов, Петър Радоев, Цаньо Ненков от с. Дружорвци, Миньо Василев Дъчев, Кънчо Тотев – Каиша, Димитър Киселов, Христо Митев.

На много места занаятът замира в края на 19 в., докато Трявна е едно от средищата, в което той продължава развитието си до 60-те години на 20 в. с променена организация. Последните майстори-мутафчии поемат производството главно на козиняви пътеки в създадения ТПК „Балкан“ – Трявна на цех „Мутафчийство“.

Мутафчиите в Трявна в началото на 20 в., както повечето занаятчии по това време, отбелязват своя патронен празник в деня на Три Светители, заедно с шивачите.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство

В мутафчийската работилница на Грозьо Илиев, 1936 г.

В мутафчийската работилница на Грозьо Илиев, 1936 г.

В мутафчийската работилница на Грозьо Райков

Симеон Симеонов Пейчев, мутафчия от Трявна