За мутафчийския занаят в Трявна. Част I

В средата на 20 в. Вера Венедикова посещава Трявна и още редица селища, в които мутафчийският занаят все още съществува. Резултатите от това проучване й позволяват да направи пълно и изчерпателно описание на организацията и протичането на работния процес в мутафчийската работилница, както и на мутафчийските изделия със съответните термини. Затова моята цел е да направя известни имената на майсторите – мутафчии от Трявна и някои техни постижения в занаята.

Малко са сведенията за мутафчии от първата половина на 19 в. Най-високата степен на развитие занаятът достига в средата на 19 век по време на Кримската война и около 1870 г. вече запада. Трявна се определя като един от важните центрове на мутафчийството в Северна България. За развитието на занаята тук спомагат, както наличието на суровини, така и търсенето на мутафчийските изделия – торби, дисаги и др., с развитието на овощарството в района. Не е известно мутафчии да е имало и в селцата около Трявна, с изключение на колиби Веленци (в непосредствена близост до Трявна), където през първата половина на 20 век работи една мутафчийска работилница. По-скоро са известни имената на преселници от околни селища, които в Трявна са се захванали с този занаят. За изделия на мутафчиите – чулове, чували, торби, жителите на околните селища слизат на тревненския пазар.

За мутафчийския занаят в Трявна най-ранните сведения са от края на 18 в. В спомените на Даскаловата фамилия за кърджалийското нападение над Трявна през 1798 г. е отбелязан „тревненецът Колю Стоянов Мутафчията, който решил да се промъкне в Трявна да нагледа къщата си“. В кондиката на църквата „Св. Архангел Михаил“ са записани имената на тревненски мутафчии във връзка с погасяване на заемите, взети от тях от църковната каса: Колю Мутафчи, 1814 г.; Цаню Колю Мотаф, 1835 г.; 1836 г. и 1851 г.; Петър Мутафчия, 1874 г. Преди Освобождението в Трявна е имало 25 мутафчийски работилници при население около 4000 души.

Като източник на суровини за мутафчийския занаят в края на 19 в. тревненци разчитат не само на местното животновъдство. Годишно за мутафчийските работилници в града са нежни 1 500 – 2000 кг. козина. Главни доставчици се явяват търговците – кърджии. Пътувайки в различни райони на страната, където са утвърдили пазар за продукцията на тревненци – сушени сливи, пестил, търговците пласират и козинявите изделия на мутафчиите, а им закупуват козина, която връщат обратно в Трявна. Търговците посещават районите си на търговия няколко пъти в годината. Наесен, когато спират да пътуват, уреждат сметките си с мутафчиите. Така търговецът получава 2/3 от печалбата от изделията на мутафчиите. За майсторите работният ден продължава от 5 ч. сутринта до 7-8 часа вечер. За да се задържат, като производители, те разчитат на качеството на продукцията си. Работят със стригана козина „кръкма“, а не с табашка козина (след заколването на добитъка кожата се щави с козината, но поради обработването й с химикали, тя частично изгаря и се обезцветява, губи много от здравината си и при изпридането не може да се източи тънка жичка, губи и от естествения си цвят). Използват естествения цвят на козината, която при доставка сортират по цвят и дължина – требят. Следва разбиването – раздрънкването на козината, преденето на вълната по специфичен за мутафчиите начин, тъкането на отвесен мутафчийски стан и съшиването на вече готовите изделия. „Недалеч от дядовия дом имаше мутафчийска работилница и аз често висях пред разтворените й кепенци да наблюдавам как мутафчиите работеха. Козята вълна не се боядисваше, а се сортираше по цвят, след което, изпрана и раздрънкана, се потапяше в малки, прилични на гайда кожени мехове, които предачът прикрепваше с колан през кръста си“, разказва в спомените си Димо Казасов. По-дребните занаятчии и начеващите в занаята най-често използват пригодени за работилница приземни помещения на къщата. Приземните се предпочитат заради влагата, която прави вълната по-лесна за обработка. Необходимо е, те да са поне две – едно дълго помещение до 10 м. за предене на вълната и едно помещение за мутафчийския стан. Преденето и тъкането могат да се извършват в едно помещение. Така е било в работилницата на Кирил Балабанов в Трявна. Разбиването става в отделно или навън под сушина. Стойко Димов е имал три помещения – за стана и чекръците, за разбиването на козината и за кошовете с козина. Това обаче не винаги се е спазвало. В заповедната книга на Общината от 1906 г. е записано: „забранява се на мутафчиите да разбиват козината в самите работилници, а не в отделни стаи, защото се разболяват работниците от праха, особено малолетни – калфи и чираци“.

В работния процес участват главно мъже – особено в тъкането и преденето. В требенето на вълната и съшиването после на готовите изделия участват съпругите на майсторите. Характерен за Трявна е бил гайтанлията шев. Ст. Димов определя отличителните особености на тревненските мутафчийски изделия така: „Ние тука в Трявна имаме една шарка, нашата стока я продават по шарката и по шева“; Стоян Бонев: „Нашата стока е по-френгия, тонка изработена, от чист материал; от убав материал става убава работа“. Мутафчийските изделия се задържат по-дълго време на пазара заради качествата си – здравина, влагоустойчивост, яркост на цветовете, негоримост. Тревненските майстори работят за пазара: пътеки, торби, дисаги, покривала (цигански катуни); бандажи за балиране на тютюн; черни върви за цървули и зобни торби за конете в армията; пешове за покриване на каруците при превозване на жито и др. От козинява вълна със специален уред се правят въжета. Стоките се продават из цяла България и главно в Елхово и Ямбол.

 

(Следва)

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство

Шивачи и мутафчии от Трявна в деня на своя патронен празник -
"Св. Три светители"