Тревненски бУдил: Тревненски майстори в Русенска епархия /XIX

Това проучване стана възможно с активното съдействие на Русенска митрополия в лицето на Архимандрит Виктор Мутафов. Проучването обхваща архива на Русенска митрополия, депото на икони и музейната сбирка към митрополията, както и работа на терен. За Поповска духовна околия съдействие получих от директора на ИМ - гр. Попово - г-н Пламен Събев. Като се има предвид периметъра на дейност на тревненските майстори строители, резбари и зографи, то географски Русенска епархия остава в предпочитаните от тях територии. За селата и градовете от този регион най-близкия художествен център е Трявна. Големият брой майстори в тази област, както и добрата им организация са предпоставки към тях да се насочват доста строителни и художествени поръчки.

Проучванията за църквите в този регион не започва от нас. Проф. Асен Василиев публикува много сведения за дейността на тревненските майстори по тези места в капиталния си труд „Български възрожденски майстори”. Във връзка с Министерско постановление № 608 от 1952 г. Св. Синод издава Окръжно № 4502-77/14.07.1952 г. с което набелязва мерки за опазване на църковните старини. Отново на основание на решение на Министерският съвет, Св. Синод издава Окръжни № 5476-29811.07.1970, № 2369-13831.03.1971 г. за съставяне на описи на всички старинни икони, за извършване на инвентаризация, паспортизация и консервация за тяхното опазване. Направени са описи на старопечатни книги и църковна утвар. Получените сведения са обобщени в доклад от ерудираните свещеници иконом Борис Минев - епархийски отговорник по старините и иконом Марин Павлов - епархийски съветник. В доклада е записано, че в култова употреба в 228 храма се намират 6595 икони, а извън култова - 524 икони. По духовни околии са разпределени така: в Русенска - 3882 икони, в Разградска - 872 икони, в Силистренска - 966 икони, в Тутраканска - 386 икони и в Поповска - 489 икони. Авторите на доклада считат, че „повечето от старите икони са от неизвестни майстори и недатирани точно. Те са от ХIХ век и са работа предимно на майсторите от Тревненска/та школа”. Според тях в епархията са работили следните тревненски майстори: Досю Коев или Теодоси Коюв /1841-1867 г./, Койчо Досев /1867г./, Ангел и Асен /не Асен а Симеон б.м./ Досеви, Захари Цанюв /1843, 1865 и 1873 г./, Цаню Захариев /1873, 1893 г./, Кою /не Кою, а Кънчо б.м./ Захариев /1875 г./, Йоаникий папа Витанов /1843 г./, Иван Йонков /Иван Йонков работи по-късно, по това време работи баща му Йонко поп Димитров б.м./ 1868 г., Димитър п. Йонку /тук пак най-вероятно става дума за Йонку поп Димитров б.м./ 1881 г., Кою /Койчу/ Витанов /1882 г./, Поп Димитър Кънчов / Кръстев/ Зограф /1846 г./ Цанко Иванов /такъв тревненски зограф няма, може би става дума за Иван Цанюв, брат на Захария Цанюв, който обаче почти не се подписва б.м./ 1868 г., Митю Данев /не Данев, а Цонюв б.м./ 1871 г., Рачо Тихолов /1873 г., Петър Минюв Петров /по това време той не е жив, а работят синовете му Георги и Димитър б.м./ 1874 г., Йонко Т/Поп/ Димитров /1881 г., Митю и Георги от Трявна /1884 г./.

За да изографисва икони в епархията, всеки зограф трябва да получи разрешение - удостоверение за признато зографско право от Епархийският съвет. Зографът представя 1 или 2 икони и съветът се произнася за тяхната каноничност. Свидетелствата на по-ранните тревненски зографи не са запазени, а само едно на тревненският зограф Иван Генков, късен представител на Захариевският род. Зограф Иван Генков /1843-1933 г./ е роден и обучен в Трявна, но от 1893 г. се преселва в с. Водица, Поповско. Той е четвърти син на Генко Кънчов. В молбата си пише: „Иконописец от 1870 г. по наследство от баща си, дядо си и прадядо си”. Има разрешение от Епархийският съвет № 375/1902 г., подписано от Митрополит Василий. Автор на иконите в повече от 32 църкви. Молбата за разрешение да рисуват икони в епархията от Иван Генков и брат му Тодор Генков е представена на 29 януари 1902 г. Иван представя иконата „Св. Богородица”, а Тодор представя „Св. Богородица” и „Исус Христос”. В протокола на Епархийският съвет пише: „Иконите са достатъчно добри за селски църкви, обаче образите на светиите, което е най-главно в случая, не отговарят напълно на изкуството, но предвид, че просителите упражняват още от турско това занятие, което постепенно усвояват /..../. Да им се издаде нужното свидетелство за свободно упражняване на занятието си по църкви на далечно разстояние от града, след предварително от съвета преглеждане и одобрение...”. Решението на съвета е подписано от Митрополит Василий. Поради проявена небрежност от Иван Генков при възложени му зографски работи в с. Могилино, Русенско, Епархийският съвет му отнема разрешителното да изографисва икони в епархията. След изпращането на покайно писмо, разрешителното му е възстановено през октомври 1908 г. с изричното условие да рисува само в селски храмове, които са отдалечени. Моите лични наблюдения са, че Иван Генков е много слаб иконописец. Доста по-добър от него е брат му Тодор. В някои от селските църкви, които посетих ми казваха, че иконите ги е рисувал Дядо Иванчо от Водица. Всъщност се оказваше, че иконите са дело на брат му Тодор много често в екип с братовчед си Иванчо Кънчов. Освен стила има и подписи на двамата зографи, като Тодор Генков започва да се подписва Тодор Г. Зографски. Такива са иконите в с. Благоево, в с. Каран Върбовка и на други места. Най-вероятно Иван Генков е наемал обекти, сключвал е контракти, а след това иконите се изписват от брат му Тодор и Иванчо Кънчов.

През 1912 г. постъпва молба от роденият в Трявна, живущ във Варна художник - учител Иван Йонков. Той представя пред съвета иконите „Исус Христос” и „Св. Николай”. Съветът дава разрешение. Синодална наредба № 6871/12.09.1969 г. регламентира реда и условията при които могат да се отпускат за временно ползване църковни икони на нецърковни учреждения, утвърдена от Св. Синод с Протокол №22/05.09.1969 г. Старинни икони от епархията са експонирани в откритата на 28 юли 1984 г. музейна експозиция в Катедралния храм „Св. Троица” в Русе, в историческите музеи в гр. Попово и гр. Тутракан. Реставрираните икони от старият възрожденски иконостас на храм „Св. Георги” в Русе се съхраняват в Художествената галерия в града.

През 1980 г. Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство - гр. Трявна предприема мащабно проучване във всички църкви чрез разпратени анкети. В резултат на това се получава една доста пъстра картина за тяхната дейност. Сведенията не винаги са пълни и точни но добавят доста нови факти към известните дотогава. Резултатът от тези анкети е публикуван в сборник. В по-късни години проучвания на някои музеи добавят нови щрихи към художественото наследство на тревненци. Такава активна проучвателска дейност извършва Историческият музей в гр. Попово, който притежава завидна колекция тревненски икони. Донякъде това е отразено в сборника „Попово в миналото”. Друг ценен принос в тези проучвания е изданието на Пламен Събев „Християнски храмове в Поповска духовна околия”. Ценен принос дава и проучването на Румяна Симеонова за дейността на тревненци в Тутракан.

Строителството на църкви в Русенска епархия е сравнително късно, по-ранните датират към средата на XIX век. Сред най-добрите от това време е русенският храм „Св. Георги”, чийто строеж започва през 1841 г. Внушителната му сграда е издигната от тревненски майстори начело с Уста Пеню. От по-старите градежи на тревненци в района е запазена единствено църквата в с. Полско Косово, Русенско /1854 г./. Въпреки характерната архитектура на тревненските майстори от това време, засега нейният майстор остава неизвестен. Стари църкви от това време са съществували и в селата Конак, Поповско /1850/, Ковачевец, Поповско /1857/, Водица, Поповско /1859/. Тези църкви са разрушени през Руско-турската война 1877 г. След Освобождението са възстановени отново от тревненски майстори. От предосвобожденският период има няколко запазени църкви, чиито майстори са сред най-добрите от Трявна. Сред тях се отличава църквата в с. Червена вода, Русенско. Дори да не беше посочил името си бихме разпознали великолепния градеж на Уста Димитър Сергюв от Трявна *. Това е майсторът от когото се учат цели поколения тревненски строители. Запазените до наши дни негови църкви в с. Любенова махала, Новозагорско, с. Енчевци, Тревненско, ц. „Успение Богородично” гр. Търговище и ц. „Св. Георги” в Трявна остават неповторими образци на възрожденската ни църковна архитектура. Тук майсторът е оставил и своя възпоминателен надпис, който ни посреща още на входа „1860.май = 9-го зачнаса сей дом от Архитектона Димитра Сергювич от Трявна”.

Внушителната еднокорабна базилика е изцяло от каменен градеж, покривът е с характерните плавни линии на прочутият майстор. Емпорията над притвора продължава плавната си извита линия в цялото пространство на църквата, дори и над олтара. Тя напомня много емпорията в тревненската църква „Св. Георги”, но тук майсторът е добавил един допълнителен елемент, който и придава още по-голямо изящество. В горната част е кръстосал ромбоидно фини дървени летвички, които създават усещането за въздушна дантела. Всички пространства вътре в църквата са усвоени с необходимата мярка и прецизност. Тук ще спомена и една друга църква в Русенското село Писанец. Тя е строена малко след Освобождението, но свещеника ми разказа следната любопитна история: „Около 1860 г. писанчани в желанието си да си построят хубава църква харесали църквата „Успение Богородично” в Търговище. Тя обаче била голяма и скъпа. Те намерили старият майстор Уста Димитър Сергюв и отправили към него своята молба. А тя била: Да ни построиш църква като тази в Търговище, но да е по-малка и по-евтина! Майсторът изработил проект според тяхното желание. Но наскоро се споминал. Събирането на средства също отнело доста време. Така че години по-късно по неговият проект други тревненски майстори построили църквата”. Тя наистина е много красива и кокетна и носи характерните отличителни белези на Уста Димитровите църкви.

Друг забележителен тревненски майстор оставя два красиви храма в този регион, носещи името на Св. Николай Мирликийски. Това е Уста Генчо Кънев Големия. Храмовете са в гр. Тутракан и в гр. Разград. Тутраканската църква е съградена по плана на една от църквите в Букурещ, като майстор Генчо сам снема плана и го възпроизвежда в Тутракан. Градежът преминава през трудности тъй като голямата и красива сграда не се нрави на турците. Строежът е спрян и след заключение на специална комисия отново възобновен. Църквата е трикорабна, като всеки от корабите завършва с апсида. На запад е прибавен нартексът. Корабите се разделят на два реда с по четири колони. Пространствата в църквата са овладяни с голяма прецизност и баланс между отделните архитектурни елементи. Тя носи класическите форми на тревненската строителна школа. Особена хубост предават на сградата меките вълнообразни линии на подпокривните корнизи, оформянето на купола и камбанарията. Храмът е осветен през 1865 година. Днес той е в почти автентичния си първоначален вид за разлика от едноименната църква в Разград. За авторството на строежа в Разград има две версии. Едната посочва Уста Генчо Кънев, а другата Хаджи Станчо Русенеца. Изследователите са единодушни, че първоначалната дърворезба е на Уста Генчо Кънев. Архитектурният стил на църквата, както и практиката на прочутият майстор да прави резби в църкви, които той е строил говорят в полза на неговото авторство. Но тук трябва да имаме предвид и един друг факт. По това време той строи няколко църкви, което на практика не е възможно. Затова като един истински предприемач той е наел майстори да изпълнят проекта. В първоначалният си вид църквата е трикорабна безкуполна базилика, без камбанария. Завършена е през 1860 г. Резбената украса е правена през 1862 г. Сегашното кубе и камбанария са строени през 1903-1907 г. от други майстори.

След Освобождението строителството на храмове в епархията се засилва. Възстановяват се разрушените през 1877 г. и се строят нови. Мнозина тревненски строители вземат поръчки в региона. Няма запазени сведения за много от тях, но можем да споменем няколко. Никола Касев строи църквата в с. Дриново /1900/ и църквата в с. Глогинка заедно с Пенчо Колев /1900/. Божко Христов от с. Веленци, Тревненско строи храма в с. Иванча /1884-1885/. В Кардам строи Васил Добревски от Трявна. Уста Генчо Колев от с. Добревци, Тревненско възстановява църквата в с. Конак, Поповско. Мнозина от тревненските майстори възпроизвеждат утвърдени образци на старите тревненски майстори. Така например църквата в с. Кръшно е строена през 1885 г. от тревненски майстори, които използват архитектурните модели на Уста Димитър Сергюв. Представлява еднокорабна базилика с емпория над притвора и нартекс. Към изредените дотук майстори бих добавила Петър Ганчев от с. Генчовци /църква в Долапите/, майстор Трифон от Трявна /църква в с. Борисово/, Христо Дамянов от Плачковци /църква в с. Нисово 1884 г./, Цаню Ковачев и Петко Ковачев /църквите в с. Семерджиево и с. Благоево/. Всички те според своите умения и според финансовите възможности на местните оставят образци на тревненската строителна школа.

(Следва)

Люба Цанева

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

* По сведение на Дабко Устагенчов, баща му „на готови по-рано основи, въздигнал храмовете в Севлиево, Враца и Червена вода“. Твърде вероятно е, бидейки ученик на Архитектон Димитър Сергюв, да е работил съвместно с него и на строежа на църквата "Свети Архангел Михаил" в с. Червена вода