Лицата на Трявна в Русе. Културно и стопанско присъствие до средата на XX век. Част II

ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

В литературата е утвърдено мнението, че по-активната група, по изявена в културно и икономическо отношение, е тази на балканджиите. Те са представени като „асимилатори“ на старото местно население, когато последното се намира в контакт с тях (Симеонова 2010: 37-55). Изключение прави само Л. Милетич (Милетич 1902: 26), който не определя процеса на взаимодействие между групите като асимилация, а като взаимно влияние и това е от особено значение за характеристиката на културните процеси.

За настоящото проучване е важно да се установи, че в мултиетничен град като Русе съжителството на различни етнически групи има положителен ефект. В културно и стопанско значение този фактор действа както чрез градските институции, така и чрез преките контакти на русенци с дунавските страни, които още от края на XIX в. зачестяват. По официалните данни от първото преброяване на населението в Княжество България показват следната етническа характеристика на Русе: От общия брой на населението в Русе 26 156 души, българи са 11 342, турци - 10 252, испански евреи - 1943, арменци - 841, гърци - 291, цигани - 79, татари - 74, немци - 476, власи - 231, руснаци - 170, сърбо-хървати - 113, маджари - 76, италианци - 58, французи - 58, чехи - 16, персийци - 19, поляци - 16, англичани - 32, други народности - 69. Към 1893 г. започва да се наблюдава вече по-степенна тенденция към доминиране на българският спрямо турския елемент в Русе (Бърчева 2005: 438-442). Статистическите данни за броя на населението по показателя родно място дават възможност да разкрие втория миграционен процес - преселване на значителни части българско население в Русе. Видно е съотношението между кореняците русчуклии и преселниците от другите краища на Княжеството, както и броя на бежанците от неосвободените земи и местата, от които те пристигат в Русе. От общия брой жители на Русе през 1881 г. - 26 156, родени в града са 17 855. От останалите преселници най-много са от селищата в Балкана - 22%. Какъв процент от тях са от Трявна и Тревненско е трудно да се каже.

Резултатите от взаимодействието на двете етнографски групи, проследени за продължителен исторически период, сочат протичането на процеси, които по своя характер са еволюционни, а по тип - обединителни. Градският живот изисква среда, в която хората да се срещат като равни, без оглед на раса, класа или национален произход. В такава среда те обменят мисли, разговарят, чувстват се част от общност. В град Русе няма обособена балканджийска махала и в недалечното минало тези срещи се осъществяват в местната кръчма или в кафенето. Животът на малката тревненска общност в Русе протича в общуването при тържествени случаи, на официални празници или на неформални събирания. Събирането по домовете или на обществени места, които нямат нищо общо с изолацията от другите групи, допринасят за широкото и свободно общуване, от което тревненската земляческата общност черпи жизнени сили. Местата за неформални срещи, които поддържат живи контактите на тревненци и балканджиите като цяло, са ресторантите, кафенетата, сладкарниците, кварталните клубове, козметичните и фризьорските салони, малките магазинчета и хлебарници, които са същината на градския живот.

При проучване на културното и стопанско присъствие на тревненци в Русе се открояват предимно малко известни, но не и малко заслужили дейци на българската култура, възприемана в нейния широк смисъл - като идеи, организация, резултат. Личностите, които са обект на изследване, се реализират на различен принцип (професионално и по интереси) в множество направления. Като държавници и общественици, професионалисти и таланти, чрез личния си пример те илюстрират пътя на българската градска култура - от личното усилие при търсене на своя специфичен талант, труд и воля. Личностите в Русе свързани с формирането на градската култура и нейните институции, са подкрепени и от множество имена на тревненци, заемащи важно място в културната история на града като: лекарската фамилия Мустакови (10), Димитър Шиваров – учител (11), Петър Пандурски – лекар (12), Димо Казасов - политически и обществен деец, публицист (13), Невяна Тенева - актриса (14), полк. Константин Сърнев (15).

Желанието ми е написаното за всеки човек да бъде кратко, без субективно отношение, без утежняващи подробности. Постарала съм се да покажа най-вече фактите и съм се въздържала от оценки и коментари. Исках да събера на едно място само най-открояващите се от предците ни, тези, които се назовават тревненци, но са правили нещо значимо за Русе. Сама се изненадах колко пъстра е палитрата и колко важни са техните заслуги.

(10) МУСТАКОВИ - лекарска фамилия в Русе. Д-р Тихол Мустаков е роден през 1860 г. в Трявна. Завършва обща медицина в Москва, жени се за рускиня и се връща в България. Първоначално практикува като селски лекар, а през 1910 г. семейството се премества в Русе, където е назначен на длъжността окръжен лекар, която изпълнява в продължение на 30 години до пенсионирането си. Синът му д-р Георги Тихолов Мустаков е роден е на 31 октомври 1901 г. в гр. Силистра и завършва медицина в Мюнхен, Германия през 1926 г. Владее отлично руски и френски, а от следването си и немски език. От 22 май 1930 г. е назначен за младши лекар, а от 4 ноември 1931 г. поема ръководството на отделение УНГ в Русенската болница. От 11 юли 1933 г. след тримесечен курс в Ушната клиника на Александровска болница при проф. Стоян Белинов, е назначен за началник на отделението. Д-р Георги Мустаков има и специалност по очни болести. Създава частна клиника на ул. „Иван Вазов” (днес пл. „Д-р Мустаков“). Остава началник на ушното отделение до пенсионирането си през 1963 г. Със своята пословична работоспособност и професионализъм помага на хиляди хора. Има и голямо увлечение по музиката. Притежава значителна фонотека от около 300 грамофонни плочи с класическа музика. Трето поколение лекар във фамилията е синът му д-р Тихол Мустаков, кръстен на дядо си, който днес работи в ушното отделение на Русенската болница.

(11) ДИМИТЪР ШИВАРОВ (24.02.1874, Трявна - неизв.) - учител. Завършва физика и математика в Софийския университет. Учител в Дряново, Горна Оряховица, Силистра, а от 1900 г. до 1932 г. е учител по математика и дескриптивна геометрия в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис” и Русенската девическа гимназия.

(12) ПЕТЪР КОЛЧЕВ ПАНДУРСКИ (1.02.1880, Трявна - октомври 1966, Русе) - лекар. По бащина линия е първи братовчед с Ангел Кънчев (Колчо Пандурски и майката на А. Кънчев са брат и сестра). Завършва Мъжката гимназия в Русе (1898/99) с отличие и получава две стипендии, за да следва медицина в Санкт Петербург - държавна и от спомоществователя на гимназията Стателов. След завършването на образованието си започва работа като лекар в София. Взема участие в Междусъюзническата и Първата световна война. В Русе работи от началото на 20-те години като лекар на БДЖ в Северна България и в частен кабинет, след пенсиониране - в заводите „Г. Димитров” и „В. Пискова” (до към 1955 г.). Член на русенската масонска ложа „Дунавска звезда”.

(13) ДИМО ТОТЕВ КАЗАСОВ (5.09.1886, Трявна - 28. 07. 1980, София) - политически и обществен деец, публицист. Завършва право в Софийския университет (1918). Учител (1906-1910), министър в различни кабинети (1923-1924, 1944-1945, 1945-1947). Участник в държавните преврати през 1923 г. и 1934 г. Основател и теоретик на политическия кръг „Звено” (1927). Член на Националния комитет на Отечествения фронт (1943). След 1947 г. заема висши административни длъжности. Редактор и сътрудник на голям брой вестници и списания. Автор на мемоари. Той е ученик в Русенската мъжка гимназия (1899-1904) и по-късно за кратко учител в Русе. В мемоарната си книга „Видяно и преживяно 1891-1944” (1969) разкрива многопластова картина на живота в Русе от началото на XX в. Автор на сборника с исторически очерци „Русе” (1964).

(14) НЕВЯНА ТЕНЕВА (1888, Трявна - 30.03.1938, София) - драматична актриса. Завършва Софийската девическа гимназия (1908) и специализира театрално изкуство в Москва (1910-1911). Играе предимно в провинциални театри: Пловдив, Русе (1914-1915 и 1918-1922), Варна и др. През 1924 г. се представя успешно на конкурс за Народния театър, но й е отказано назначение под предлог, че там вече играят двете й сестри Златина Недева и Марта Попова. Една от изтъкнатите български артистки от първата половина на XX век. Тя е съпруга на известния режисьор В. Тенев.

(15) КОНСТАНТИН СЪРНЕВ полковник, роден на 13 юли 1891 г.         в Трявна. С богата военна служба. Бил е и командир на русенския Пети пехотен Дунавски полк от 1938-1941 г. /* Бел. Г. Иванова – полк. Константин Сърнев е син на зографа от Миневската фамилия Витан Сърнев /1850-1916 г./ и на съпругата му Мария. Брат на полк. Сърнев е фотографът Никола Сърнев/.

 

 

Мариана Димитрова

РИМ – Русе

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

Д-р Тихол Мустаков

Димо Казасов

полк. Константин Сърнев
снимка - Никола Сърнев