Тревненски майстори в Русенска епархия /XIX – началото на XX век/. Част II

По отношение на изработката на иконостаси може да се каже, че голяма част от иконостасите, най-вече в селските църкви са изработени от тревненски майстори. Традиционната тревненска дърворезба обаче присъства много спорадично. Хубава е резбата на стария иконостас в русенската църква „Св. Георги”. Тя е изработена от майстор Дончо Тодоров от с. Божковци, Тревненско и Божко Стойков. Части от този иконостас днес се намират в Бесарбовският манастир и манастира „Св. Марина” в с. Каран Върбовка, Русенско. Красив е и иконостаса в с. Полско Косово, който се отличава със сравнително богатата си и прецизна дърворезба. Той носи характерните особености на тревненската дърворезбена школа, но за съжаление до сега не съм успяла да открия следа за неговото авторство. Останалите иконостаси са струговани, с малко резбени елементи, често под формата на залепени апликации. Като се има предвид, че повечето църкви са строени след Освобождението, ще обърна внимание на един друг факт. Старите църкви, съобразени с изискванията на турската власт са ниски, често вкопани частично в земята. За да ги направят празнични и внушителни се набляга на вътрешната украса - пищна дърворезба, красиви икони. След Освобождението забраните за мащаб на църквите отпадат. Въодушевени от тази свобода, много села издигат внушителни храмове. И тъй като тези строежи струват скъпо, много често парите стигат до там и не остават средства за украса. Много често вътрешната украса се проточва с години, правят се много компромиси с художествените й качества, получава се фрапиращо разностилие. Един тревненски майстор прави успешен пробив в този район, като създава истинска индустрия за изработка на иконостаси. Това е Иван Касев, син на Никола Касев -известен строител и резбар. Иван Касев е роден през 1881 година в с. Генчовци, Тревненско. Дърворезба учи при баща си. Още през 1900 г. се проявява като самостоятелен майстор. Участва заедно с Генчо Марангозов при изработването на иконостаса в софийската църква „Св. Св. Кирил и Методий”. По-късно пътищата им се разделят и Иван Касев работи предимно със съселянина си Недялко Ганчев. По-късно той се преселва в с. Асеново. Там развива истинска фабрика за иконостаси, владишки тронове, проскинитарии, амвони. В продължение на 40 години прави църковни украси за над 100 църкви в Търновско, Плевенско, Търговищко, Варненско, Старозагорско и други региони. В Русенска епархия близо половината иконостаси са изработени в неговата работилница. Ще изредя някои от тях: с. Червен, Русенско, с. Априлово, Поповско, с. Мечка, Русенско, с. Топчии, Разградско, с. Щръклево, Русенско, с. Голям извор, Разградско, с. Обретеник, Русенско, с. Каран Върбовка, Русенско, с. Мартен, Русенско, с. Гороцвет, Разградско, с. Горица, Поповско, с. Водица, Поповско, с. Иванча, Поповско, с. Бракница, Поповско, с. Берковски, Поповско и др. В някои села, където иконостаса е просто скован, дверите са работени от Иван Касев или владиковите тронове. Иван Касев прави дъсчени, струговани иконостаси, с малко дърворезбени орнаменти. Тези орнаменти често се изработват отделно и се лепят. Единствено в църквата в с. Екзарх Йосиф има повече дървобезба, която напомня стари традиции. От архива на майстора е видно, че той изготвя много прецизни проекти с детайли и завидна хармоничност. Има талант за усвояване на пространството като се съобразява с два важни за клиентите си фактора - цената, която могат да платят и модните тенденции в църковното изкуство по това време. Тъй като той работи на началото и до 40-те години на ХХ век, възрожденските традиции на тревненци вече съвсем не са актуални. Модни са академичните художници, светците не се рисуват вече с традиционните допоясни изображения, а в цял ръст, което променя иконостасните полета. Иконостасите му имат солидна вертикална конструкция, според размера на църквата трипоясни или четирипоясни. Характерни барокови извивки и сецесионова орнаментика допълват художествените внушения. Трябва да признаем, че въпреки опростеността и подражанието на някои западни образци, майсторът има усет за конструктивност, хармония и не на последно място внушителност. Трябва да припомним, че по времето, когато работи в София с Генчо Марангозов става свидетел на новите архитектурни явления, които мощно нахлуват тогава в столицата. Фасадите на сградите се украсяват с пластичен гипсов орнамент от акантови листа, маски, ренесансови конзоли, декорирани в класически дух корнизи, пиластри и пр. По това време се преселват в София и резбарите чехи Травницки и Калцо, които донасят немското схващане за резбата. Самият иконостас, който изработват обединява както традициите на възрожденското изкуство така и съвсем новите европейски тенденции. Това е една школа за младия резбар, която той съвсем успешно прилага в своята широкомащабна дейност. Променят се и олтарните двери, които изработва. Те нямат вече пищния растителен орнамент на традиционната тревненска дърворезба, която отгоре завършва с характерните дракони. Резбата е с по-едри цветове, конзоли, извивки, венци и понякога завършва с чуждите на тревненци птици пауни. Такива са дверите в с. Дриново, Поповско. В същата църква срещаме и името на майстора като ктитор. Надписът върху голямата икона на свети Георги гласи: „О здравие о спасение рабов божии Иванъ и Юрданка Касеви от горните за споменъ 1910 г. гр. Трявна“. Въпреки огромната по мащаби работа, която извършва Иван Касев, той не става богат със занаята си и прекарва старостта си в трудности. За това свидетелства кореспонденцията му с проф. Асен Василиев. В много от църквите иконостасите са прости, дървени, сковани без никаква украса. Но почти винаги има резбовани царски двери и владиков трон. Тези елементи от църковната украса тревненските майстори изработвали предимно зимата, когато се прибирали по домовете си и продавали свободно, без поръчка. Така че дори и в тези детайли на художествената украса в храмовете продължава да доминира тревненската дърворезба.

Въпреки сериозните изяви на тревненските строители и резбари в църквите на Русенска епархия, творбите на зографите са най- разпространени. Изключения са храмовете, в които няма нито една тревненска икона. Тук според времето и възможностите на църквата са работили различни представители на тревненската иконописна школа. Най-добрите творби на тревненци в Русенско са най-ранните. Това са иконите от стария иконостас на църквата „Св. Георги“ в Русе, които в момента се намират в художествената галерия. За да зографисат новата църква русенци поканили тримата най-добри зографи по това време - Захария Цанюв, Йоаникий папа Витанов и Поп Димитър Кънчов, представители на три зографски фамилии. По-късно в църквата рисува и Койчю Досюв. Тези шедьоври на тревненската иконопис заслужават отделна публикация затова тук няма да се спирам подробно на тях. Ще кажа само че подобен аналог имаме при варненската митрополитска църква „Св. Атанасий“, където същите майстори работят. Друга църква, където можем да видим най-доброто от тревненската иконопис е църквата „Св. Николай” в гр. Разград. Там през 1863 година Захария Цанюв изписва царските икони. Тук мога да кажа, че и зографът е имал вдъхновение и църквата достатъчно средства, защото резултатът е впечатляващ. Иконите са големи, пищни, с много позлата, с много орнаментика и декорация, изпипани до съвършенство. Впечатлява патронната икона на Св. Николай, която е много одухотворена. От всички светци, които изписва знаменитият зограф си позволява често в образа на Св. Николай да вкарва автопортретни черти. Тук също ги има, макар и в по-бегла форма. Интересна е съдбата на тези икони. Когато се подменя иконостаса с модерен, в академичен стил, старите икони са свалени, въпреки че изглеждат прекрасно и са несравнимо по-добри от новите. Чудейки се какво да ги правят стопаните на храма решават да ги окачат на гърба на новите, откъм олтара. Там са и до днес и това ги спасява за да не отидат по балкони и мазета като много други тревненски творби. През 1864 г. Захария Цанюв е поканен да изпише новата тутраканска църква „Св. Николай”. Тук зографът работи със своя син Цаню Захариев млади. Иконостасът е запазен в максимално автентичен вид и е от малкото запазени български църкви, изписани от знаменитият майстор. Тук иконите не са така пищни като разградските, но носят най-доброто от стила на школата. Ако се намери възможност да се реставрират ще ги видим в още по-добър вид. Захария Цанюв оставя своя характерен зографски почерк и в няколко селски църкви: с. Николово, Липник /1849/, с.Черешово /1867/, с. Сеново, а едни от последните му творби са в с. Юпер /1881/.

Друг майстор от неговото поколение с много прецизен рисунък е братовчед му Кънчо Иванчов. Той работи през 1854 год. в с. Полско Косово. Негова е патронната икона на Св.св. Константин и Елена. В същата църква 20 години по-късно работи друг известен тревненски зограф Поп Димитър Кънчов. През 1881 година той изписва иконите в църквата в с. Писанец, Русенско. Подписът му е върху иконите на Св. Мина и Св. Николай. Въпреки напредналата си възраст /73- годишен тогава/ Поп Димитър рисува с едно добро умение, натрупано през дългите години в зографският занаят. Твърде вероятно поканата да е от Поп Димитър Коюв, преселник от Трявна, чието име на ктитор четем върху иконата на Св. Николай.

В много по-голям обем в тамошните църкви зографски поръчки изпълнява следващото поколение зографи в лицето на Йонко поп Димитров и Цаню Захариев млади.

Йонко поп Димитров /1840-1919/ изучава занаята при баща си, но след Освобождението се преселва в гр. Русе и работи много в района. Мога да посоча някои от църквите в които работи, но със сигурност има и други, тъй като той много рядко се подписва. В с. Червен заедно с Костадин Марков Витанов, в с. Червена вода заедно с Ангел Симеонов, в с. Тетово заедно с Цаню Захариев и Койчо Досюв, в с. Юпер /1901/, в с. Копривец, с. Острица, с. Ветово, с. Тръстика и др. Йонко поп Димитров е продуктивен иконописец с добра изобразителна култура, който дълго се придържа към традиционният тревненски стил. В последните години и той променя стила си донякъде с новите модни влияния, започва да рисува светците в цял ръст, но се придържа към традиционната техника.

Най-голям периметър обаче в този район завоюва Цаню Захариев млади /1840-1902/. Още преди Освобождението той рисува тук заедно с баща си, а някъде и самостоятелно. Така например в русенското село Тетово /1867/, разградското село Побит камък /1868/ и поповското с. Борисово /1868/ иконите са негово дело. Заниманията му с революционни дейности го откъсват за известно време от занаята, но след Освобождението той му се отдава изцяло. Подобно на именития си баща Цаню Захариев е много продуктивен, но поддържа едно много добро художествено ниво на занаята. Не случайно чак до смъртта си той ръководи зографският еснаф в Трявна. Със сигурност е работил с помощници защото не би било възможно да се справи с толкова много поръчки. Ще посоча някои от тях: с. Конак /1880/, с. Басарбово /1881/, с. Юпер /1881/, с. Пепелина /1882/, с. Кацелово /1883/, с. Волово /1884/, с. Иванча /1885/, с. Берковски/1885/, с. Тръстеник /1893/, с. Нисово /1896/, гр. Две могили /1897/ и др. Някои от иконите му са по местата, където ги е рисувал, други от тях са в ИМ гр. Попово. До края на дните си той остава един уважаван и търсен зограф, който рисува в традиционния стил на тревненската иконопис.

Ще посоча и някои други тревненски зографи оставили свои творби в този район. Такъв например е Марко Витанов, който през 1875 г. изписва иконите в с. Тръстика. Той е един много добър и трудолюбив иконописец, който за съжаление почти не се подписва. Затова много от иконите му не са идентифицирани. Неговият син Костадин Марков Витанов също работи в района, но той е слаб живописец.

Сравнително добро художествено ниво поддържат и други двама зографи от Захариевският род, които често работят заедно. Това са Иванчо Кънчов и Тодор Генков Зографски. Те са автори на иконите в с. Благоево, Разградско, с. Ряхово, Русенско, с. Дриново, Поповско и др. Иванчо Кънчов рисува иконите в с. Садина, Поповско през 1881 г. Друг един добър зограф от Габрово, който рисува в стила на тревненци е Иванчо хаджи Василев. Той изписва църквата в с. Ломци.

Множество неподписани и недатирани икони носят характеристиките на тревненската иконопис. Те трудно се идентифицират, защото някои по-слаби зографи имитират почерци на по-добрите и е нужен задълбочен анализ и много работа на терен, а не разполагам с необходимото време за това. Въпреки това считам, че трудът, който е положен за проучване на дейността на тревненските майстори в района на Русенска епархия е ценен за бъдещи проучвания . В последните години много селски църкви се възстановяват, местните проучват историята на селата и храмовете в тях, така че тази пъстра мозайка ще бъде допълвана с още факти.

 

 

Люба Цанева

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.