Тревненски бУдил: Резбените творби на уста Генчо Кънев

Прочутият майстор – дюлгерин Уста Генчо Кънев – Големия, родом от тревненските колиби Генчовци, оставил и не малко резбени творби. За съжаление, една малка част от тях са съхранени във времето. И макар, че художествените им качества и достойнства са несъизмерими с красотата и достолепието на архитектурните му шедьоври, си заслужава да споменем накратко и тях. За резбаря Генчо Кънев разказва арх. Николай Тулешков в книгата си за Първомайстора, която излиза през 1987 г. в съавторство с колежката му арх. Маргарита Коева. Именно там се споменава, почти тезисно, за някои от резбарските творби на уста Генчо Кънев.

Според арх. Тулешков, най-ранните му дърворезби „предизвикват противоречиво чувство“. „Това са амвонът на тревненската църква „Св. Георги“ (1852-1855 г.) и иконостасът на църквата „Св. Димитър“ (1857 г.) в Иречеково – пише още той. - Но докато за резбата по амвона е характерен сполучливо стилизираният растителен орнамент с едри, масивно конструирани форми, резбата от иконостаса е примитивна и някак си по детски наивна. Змейовете от кръжилото на царските двери са заменени със змии, чиито тела наподобяват броеница. Те захапват с широко отворените си уста клончета с островърхи листа, подобни на тези от амвона. Разликата още веднъж показва от какво значение за художествените качества са били финансовите възможности на ктиторите.

Този фактор е оказал негативно влияние и върху художествения образ на иконостаса в „бедната“ църква от Иречеково, Ямболско /* първата самостоятелна сграда, издигната от уста Генчо през 1857 г./ Иконостасът в храма е „дърводелски“ отчасти украсен с плитка резба. Според Дабко Уста Генчов ктиторите и дори не са можали да се разплатят за завършените работи и били принудени да издадат на Генчо Кънев полица. /* По сведения на кметския наместник на Иречеково, Николай Генов, на когото съм много благодарна за предоставените снимки на църквата, старият иконостас не е запазен/.

По-добро негово постижение е владишкият трон на църквата „Св. Димитър“ в с. Върбица /дн. гр. Върбица, Шуменска област/, изработен по времето, когато уста Генчо гради местното класно училище /1873 г./. Той е с добри пропорции и сполучлива композиция, но тук елементите са изрязани по каменарски едро, а стилизацията на змейовете е неубедителна /* Благодарности и на Галина - клисарката на църквата „Св. Димитър“ в гр. Върбица за предоставените снимки на владишкия трон/.

Изобщо на Генчо Кънев се отдава много по-добре растителният орнамент, докато животинските изображения представляват истински проблем за него.

Пиететът на Генчо Кънев към архитектонизираните растителни композиции проличава и от още една негова резбарска работа, която се съхранява в сбирката на Тревненския музей. Това е малък домашен иконостас с хубава ажурена дърворезба. Неговата опростена архитектонична композиция показва, че майсторът му е бил преди всичко строител. Растителните орнаменти са вплетени между две украсени с листа колонки, стъпили върху цокъл с постаменти и увенчани с масивен корниз. Резбата има едър детайл с добре изчистена линия.

В севернобългарската строителна практика взаимодействието на архитектурата с дърворезбата се осъществява най-пълноценно при жилищните сгради. В църковната архитектура от втората половина на XIX в. резбената украса намира по-ограничено приложение и се съсредоточава предимно върху иконостаса и култовите мебели. Преди това обаче, когато още не са били въведени куполите, балдахиновите и други сводови покрития, дърворезбата е заемала значителни площи от плоските дървени тавани на наоса. Следователно обогатяването на художествения образ чрез чисто архитектурни елементи, е намалило участието на дърворезбената пластика в общата композиция“.

Подготви

Галина Иванова

* На страницата на църквата „Св. Николай Чудотворец“ в Разград /построенa в 1860 г. от майстор Хаджи Станчо Русенеца/, открих интересни сведения за дърворезбената украса на храма, изработена през 1862 г. Тя била дело на… майстор уста Генчо Кънев.

Негов домашен иконостас се съхранява и в къщата на баба Иванка Хаджийката в Омуртаг. Тя е строена през 1876 г. от Първомайстор Генчо Кънев и в нея днес се помещава Историческия музей в Омуртаг.