Тревненски бУдил: Демографска характеристика на тревненския регион през втората половина на XVII в.

Развитието на населението в Тревненския край, на неговото възпроизводство, измененията на неговите структури, миграциите, измененията в броя на населението, неговата структура по занятие, гъстотата и териториалното му разположение са обект на демографски проучвания. Такива основни проучвания до сега не са правени. За демографския облик на разглеждания регион можем да достигнем до известни изводи, като ползваме някои отделни данни от писмени извори и публикации, и преди всичко, регистъра на населението за раждания, смърт и бракове за тревненската община, община Скорците (Бижевци) и община Раданци.

Общинските регистри в Трявна са започнати от 1889 г. До тогава няма данни за раждания, бракове и смърт. За периода преди това може да се каже, че както във всички български региони, така и в Тревненско, равнището на раждаемостта е близо до т.н. естествена плодовитост, т.е. плодовитостта, която брачните двойки достигат, когато не регулират броя на децата си, прибягвайки до едни или други средства за ограничаване на ражданията. От регистрите е видно, че увеличението броя на населението е слабо /регистър с. Скорците/. След Балканската и Първата световна война раждаемостта спада рязко, а след това отново се увеличава. През този период в тревненските села рядко има семейства с по-малко от пет деца. Обикновено явление е семейството да има от 5 до 15 деца. След 1925 г. се установява трайна тенденция за намаляване на раждаемостта. Настъпва краят на наблюдаваната до тогава висока плодовитост на браковете.

Смъртността в Тревненския край не прави изключение от тази по другите краища. От писмените извори /Ермении, летопис на поп Йовчо/ прави впечатление, че умират много деца и млади хора. Детската смъртност е висока. След 1925 г. се намалява общото равнище на смъртността.

Браковете имат отношение към възпроизводството на населението. Сведения за браковете след Освобождението има в църковната кондика на тревненската църква „Свети Архангел Михаил“, която е експонирана в Националния исторически музей – гр. София. От 1899 г. до Балканската война, броят на сключените бракове, според регистрите, се задържа почти на едно ниво, между 1912 и 1918 г. брачността спада; следва леко покачване и постепенен спад от 1920 до към 1935 г.

Една от най-важните страни на демографските процеси е миграцията на населението. Тя представлява „механично“ движение на населението в противовес на естественото му движение, което се състои от раждания, умирания и бракове. Миграцията обхваща преди всичко преселването на хората за постоянно от едно място на друго. То има голямо социално-икономическо значение и засяга най-дълбоко бита на хората.

За Тревненския край е особено характерна сезонната, временна миграция /гурбет, ходене на руманя/, движение от него навън, поради съществуващите обществено-икономически условия. Но в доста голяма степен се наблюдава и постоянна миграция. Външната миграция – изселване на тревненци в чужбина за постоянно, е сравнително рядко срещано явление. По време на османското робство, процесите на изселвания и заселвания в Трявна вървят успоредно един на друг, като в някои моменти едните надделяват над другите. Самото селище Трявна възниква в резултат на заселване на хора отвън /доклад на проф. Махиел Кийл/.

Според Елена Грозданова, в края на XVII, началото на XVIII в. Трявна наброява около 1500 души население. Тогава тя е младо, по своята възрастова структура селище – един залог за бързото нарастване на броя на населението и за в бъдеще. Трявна е едно от селата в Търновската кааза с най-голям брой българско население, на едно от първите места в Търновския край и по високия процент /8.4 %/ на тези жители, които съставляват прослойката на заможните българи. Деветнадесет от 36-те най-богати тревненци са записани в османския регистър като „чифчии“, т.е. земеделци.

През втората половина на XVII и първата на XVIII в. се очертава доста голяма група преселници, които още не са трайно отседнали в Трявна. Техният брой е сравнително голям, но от регистрите не винаги личи откъде са дошли те. От тези преселници е Димо Стоянов Кроснев, който се преселва в Трявна от Одринското село Дрипча през 80-те години на XVII в. Има предания за заселване на българи в Трявна от Самоковско още през XVI в.

Сведенията от по-ново време – XVIII-XIX в. сочат Трявна ту като числяща се към нахията Хоталич /Севлиево/ на Търновския санджак, ту като самостоятелно средище на нахия и дори на кааза, подобно на Габрово, Елена, Дряново.

След Освобождението, към началото на XX в. се наблюдава намаляване на броя на населението на Трявна. Това се дължи на спада на раждаемостта и изселванията на тревненци в по-големи градове като Русе, Варна, София и др. Има сведения, че през 1926 г. Трявна наброява 5910 жители, а през 1934 г. – 6211.

По-сложно и трудно е проучването на движението на населението в тревненските колиби. Според местните краеведи, те се образуват в края на XVII и началото на XVIII в. от заселници, дошли от двете страни на Балкана. Голяма част от колибарските селища носят имената на първите си заселници и основатели. За някои селища се знае откъде идват първите жители.

Първите жители на колиби Глутници и Уруци са от с. Гъбене, Севлиевско, на колиби Дръндари, Армянковци и Бънзари – от Казанлъшко, в колиби Дъскари – от Троянските села, в колиби Чифлика – от с. Ветрен, Казанлъшко. От с. Крива круша, Новозагорско идват първите жители на колиби Димовци и Стръмци, от с. Мартен, Русенско са първите заселници на колиби Сеймени, Цеперани и Самсиите. Тези хора идват в Габровско, подгонени от турските зверства. Всички основатели на колибарски селища идват като скотовъди, а впоследствие започват да се занимават и със земеделие и овощарство.

Малко време след първоначалното заселване на колибите, започват и изселванията. По време на робството тревненските колибари се изселват предимно в Северна България – Търновско, Търговищко, Русенско, Шуменско, Варненско, Силистренско. След Освобождението започва изселване и в Южна България – предимно Стара Загора, Казанлък, Бургас и др. Масови изселвания на населението от колибите има в периода 1900-1910 г. Например, преди Балканската война масовото изселване на населението от с. Белица се насочва към с. Янково, Шуменско и Стара Загора. В Янково преселници купуват земята на изселени турци, а в Стара Загора започват да се занимават с градинарство. Почти целият квартал Градинарски в Стара Загора се състои от беличани.

Демографското състояние на Тревненския край през разглеждания период е част от общата демографска картина в страната. Разбира се, има и някои локални особености, като: чисто българско население, особеното състояние на по-голямата част от него като дребни собственици и занаятчии едновременно. Това неизбежно дава отпечатък върху бита и нравите на населението от Трявна и Тревненския край.

Юлия Нинова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Из сборника на ЕМО „Етър“ - „Народната култура на балканджиите“, т. 1, 1996 г.

* Огромни благодарности на г-жа Мария Иванова – началник на отдел „ГРАО“ в Община Трявна за предоставените снимки на регистрите по гражданско състояние. Най-ранните са от 1893 г.