Спомен за Тотю и Донка Гъбенски, дарили цялото си богатство на Трявна

През 1995 г., по Великден, бившия директор на Музея в Трявна и тогавашен председател на фондация „Васил Левски“, Иванка Бонева, гостува в дома на един от най-големите дарители на Трявна - Тотю Гъбенски и сестра му Донка в столицата **. По него време той е на 97 години, а сестра му на 87. И двамата – с бодър ум и дух, и с онази обич и пиетет към изкуството, която ги държи будни и вдъхновени, въпреки старческите болежки и тегоби… А ето какво пише Иванка Бонева след тази сърдечна среща с фамилия Гъбенски, дарили цялото си богатство на Трявна.

***

Гледах ги… Него, 97-годишния Тотю Гъбенски, избърснат, елегантен, с бърза и остра мисъл: „Благодаря на Господа, че разумът ми е такъв, какъвто беше на младини. Интересът ми към изобразителното изкуство ме крепи“. И нея, 87-годишната му сестра, дребничка, кротка, крехка, взираща се да ни види по-добре с постепенно ослепяващите си очи. Не хленчи и не се оплаква. Подкрепя своя брат във всичко.

Седяхме край масата в хола, на столовете с великолепна дърворезбена украса. На стените имаше само пет картини. Без да исках си спомних времето преди 12-13 години, когато стените бяха покрити с няколко десетки живописни творби, които Тотю Гъбенски беше събирал повече от половин век и за които говореше с голяма обич. Спомням си как ги подари на Трявна, как търсехме тогава подходяща къща да се експонират, как се откри галерията. И как след това „потекоха“ и други дарения към Трявна.

Този човек даде тласъка на дарителството, което продължава и до днес. „Митко, аз правя тук галерия, искам и ти да направиш“, рекъл веднъж Тотю Гъбенски на Димитър Казаков. „И сега имам хора – художници, които ме слушат и уважават и които само да река, ще дарят на Трявна свои творби“.

Помня, тогава ме обзе страх са не се разболее Тотю Гъбенски от раздялата със своите над 500 картини. Чак сега му го казах, а той добави в отговор: „Като тръгнаха картините ми за Трявна, влязох си в къщи и… не ми се стои. Скоро след това срещам художничката Сирма Сарафова и понеже сме приятели й викам: „Виж, моето момиче, в хола си искам да сложа само твои картини, защото много ги харесвам…“. Убеждението, че дарението му е полезно за хората и бъдещето на родния град, дадоха сили на Тотю Гъбенски не само да понесе тази раздяла, но и да продължи да дарява още и още, до сега.

„Исках Трявна, родния ми град, да стане град на изкуството!“

Примерът му на духовна и материална щедрост последваха брат му Георги и сестра му Донка, които подариха на Трявна още над 350 картини. Донка все още чака завършването на сградата, определена за експониране на тези картини. Гъбенски дариха и 100 000 лв. за парно на църквата „Св. Архангел Михаил“.

В софийския им дом е чисто, приятно, подредено. Чудесна жена се грижи за двамата. В сърцето на София са. Материално осигурени. Всеки тревненец е добре дошъл за тях. Постоянна грижа им е запазването на атмосферата в Калинчевата къща, където е дарението на Тотю, откриването на експозицията с картините на Донка и Георги. Недоволни са само и то много, от кафенето в двора на къщата. /…/

За себе си Тотю и Донка нищо не искат, но в паузите, в кротките въздишки на Донка, в споделеното на няколко пъти от него: „Не минават два-три дена Донка да каже: „Бате, хайде да си идем в Трявна…“ – прозира тайното им желание да си бъдат в родния град, близо до гроба на техния брат, до мястото на съборената родна къща. „Брат ни Георги беше изключителен като съдия, най-тежките дела – делата с чужди държави, навремето даваха все на него. У него, както и у мен, няма злоба. Аз цял живот към правил добро, затуй тия 500 картини дарих на Трявна. И се радвам, че брат ми почина в родния ни град. И ние със сестра ми получихме писмо от църковното настоятелство на „Св. Архангел Михаил“ в уверение на това, че един ден ще бъдем погребани там“.

Виждам ги двамата седнали в двора на Калинчева къща, край кладенеца или под асмата. Дишат родния въздух, радват се на посетителите. Част от духа на къщата, на града, за който допринесоха с безкрайна любов и щедрост. Вероятно всеки по своему ще преживее срещата с дарителите. Би била толкова естествена, проста и вълнуваща живата връзка между поколенията…

 

Из статията „В сърцето на София тъгуват двама Гъбенски, дарили цялото си богатство на Трявна“, в. „Икар“, бр. 8/1995 г.

 

* Големите дарители на Трявна Тотю, Георги и Донка Гъбенски са родени в една от красивите възрожденски къщи в Трявна, която вече не съществува /срещу централния вход на църквата „Св. Архангел Михаил“/. Над 70 години с огромна обич и пиетет към изкуството Тотю cъбирa кaртини, риcунки и грaфики. Още като ученик в Априловската гимназия той получава като подарък една картина, която поставя началото на огромната му колекция. През студентските години в Юридическия факултет в София, негова страст се задълбочава. Той не пропуска изложба, посещава и ателиетата на художниците, и разширява своята колекция. Прeз 1983 г. Тотю Гъбенски прaви гoлямo дaрeниe на Трявна – около 500 живописни платна на рeдицa бългaрcки и чуждecтрaнни худoжници, сред които Димитър Гюдженов, Владимир Димитров – Майстора, Илия Петров, Никола Маринов, Петър Морозов, Борис Денев, Никола Танев и мн. др. Именно той препоръчва на големия художник Димитър Казаков – Нерон да дари свои картини на Трявна. Не малка е и ролята му за привличането и на други дарения в родния град: на Иван Вульпе с произведения на Иван Попдимитров, малката пластика на Иван Колев, картините на Цветан Добрев… Тотю Гъбенски е пример за щедрост и благородство, защото той дарява на Трявна не просто част от картините си, а буквално оголва стените на апартамента си в столицата, без да остави за наслада на сетивата си дори една любима картина…

Специално за експониране на огромното му дарение в Калинчева къща в Трявна е уредена галерия, а официалното й откриване е на 25 ноември 1983 г. Тя носи името на дарителя.

Преди повече от 20 години Калинчева къща бе преустроена в заведение. Картините бяха свалени и прибрани във фондохранилището на Музея, където се намират и до днес. Решението на Общината предизвика огромно обществено недоволство, най-вече заради нарушаване на дарителската воля. През 2006 г. в двора на емблематичната тревненска къща, първата и най-ранна известна постройка на Архитектон Димитър Сергюв /1830 г./, бе открита галерия „Гъбенски“ на фонд „13 века България“. Днес картините от дарението на Гъбенски периодично участват във временни изложби в Трявна и гостуват на художествени галерии в страната.

 

 

** Тотю /28.02.1899-23.10.1996 г./, Георги /1907-1993 г./ и Донка /1909-2003 г./ Гъбенски са родени в Трявна. Баща им Панайот /р. 1874 г./ е родом от Търново. Майка им Деша /р. 1879 г./ е от фамилия Брънекови. Тя е дъщеря на търговеца Тотю Ив. Брънеков /1874-1927 г./ и Дона Бъчварова /1847-1928 г./ и сестра на адвокат Петър Брънеков. Според проучванията на Теодора Илиева, един от най-задълбочените изследователи на тревненските родове, Дона Бъчварова е сестра на Георги Петров Чохаджията /1834 г. (Трявна) – 1922 г. (Русе)/.

 

Подготви

Галина Иванова

Големият дарител на Трявна Тотю Гъбенски

Архивна снимка от откриването на галерия "Гъбенски"
в Калинчева къща, 25 ноември 1983 г.
Дарителят Тотю Гъбенски /вдясно/, а до него /вдясно/ е
и тогавашният кмет на Трявна - Тодор Шарланджиев

Донка Гъбенска

Надгробният паметник на Георги Гъбенски
в двора на църквата "Св. Архангел Михаил".
Той е погребан в гроба на дядо си
по майчина линия