За тревненския корен на уста Колю Фичето

Годините са заличили мълвата, че големият самобитен архитект и майстор Никола Фичев * е роден в с. Армянковци, или че родителите му са преселници от това тревненско село в дряновските села… И все пак, засега не са ни известни документални доказателства за месторождението му. Израснал в Дряново. Като първомайстор се подписвал „Никола Иванович от с. Дряново“. Официално е прието, че той е роден в това съседно на Трявна градче.

Не оспорваме това, а само предоставяме част от спомените на възрастни хора от Тревненско и Дряновско, записани от краеведа Петър Богданов и поместени в неговия непубликуван ръкопис „Белица през вековете“.

През 1962 г. Богданов разговаря с Кольо Христов Колев, тогава 79-годишен. Разказът му е:

„Баща ми Христо, дядо ми Кольо, прадядо ми Станьо ** са били майстори строители и марангози. Дори (пра)дядо ми Станьо е имал дюкян в Търново за дограма и марангозство. В този дюкян е работил заедно с Колю Фичето. Майката на Фичето е от Армянковци, от нашия род. Мъжът й бил от армянковския Божковски род. Когато детето й Колю било на две години, овдовяла. Омъжила се втори път към Дряново. По съвета на майка си, порасналият вече Кольо отишъл в Търново, за да учи занаят при моя прадядо Станьо, който му бил вуйчо. Това съм чувал от дядо ми Кольо, който умря, когато аз бях шестнадесетгодишен“.

През 1969 г. Петър Богданов се среща в с. Марча, Дряновско, с родения там 85-годишен Кънчо Иванов Габровски и записва разказаното от него: „… когато бях на 30 години, веднъж чух какво разправяше дядо Илия Тюфекчията (Оръжейника), че майката на Кольо Фичето е от с. Марча, Дряновско. Омъжила се в с. Косилка до Царева ливада. Скоро овдовяла. Омъжила се втори път и взела малкия Колю със себе си. Прякорът (презимето) на Фичето е от втория му баща, който бил от Дряново. Майка му произлиза от поколението на Божковците, а те идват откъм Балкана, откъм Белица. Те били трима сина: Рашко, Боби (Божко) и Стоян. Дъщерята на дядо Боби е правила сватовщината за омъжването на Мария ***, майката на Фичето. Това дядо Кънчо чувал от Илия Марков, който бил на 40 години, когато умрял Никола Фичев“.

Като има предвид изследванията на изкуствоведа Димитър Друмев, на архитекта Георги Козаров и Антон Торньов, Петър Богданов приема сведенията на Кольо Станев за най-достоверни и прави извода, че Никола Фичев и неговият учител по майсторство и „по писмо и по четмо“ са родени в Армянковци.

До тук – противоречия, разминавания, но всичко е свързано с едно – тревненския корен на големия майстор или на родителите му. Макар и късни, записаните от Богданов сведения биха представлявали интерес за по-нататъшните изследвания на живота и делото на Никола Фичев.

 

 

Катя Николова

Статията със заглавие „200 години от рождението на Никола Фичев“ е публикувана във в. „Тревненска седмица“, бр. 43/2000 г.

 

* По сведения на арх. Николай Тулешков, Архитектон Никола Йованов Фи(л)чев (уста Колю Фичето, Колю Марангоз) – прочутият майстор дюлгерин е роден през 1800 г. в колиби „Крънча“ на дряновското село Марча. Преселва се в Дряново около 1803-1804 г., а ок. 1830 г. се премества в Търново. Починал през 1881 г.

 

**  Става въпрос за известния армянковски майстор Станю Марангозина /ок. 1770 – средата на XIX в./. По сведения на арх. Николай Тулешков, прочути майстори-резбари били и синът му Колю /ок. 1823 г. – неизвестна/, внуците му Христо и Станю /ок. 1853 – неизвестна/, както и правнукът му Колю (Кольо) Христов Станев (Колев) /1883-1966 г./.

 

*** Според проучванията на резбаря-краевед Станчо Станчев, сестрата на Станю Марангозина се казвала Гана, тя била омъжена повторно за Иван Фичето от Дряново (бащата на Колю Фичето)/. Първомайсторът на Възраждането учил резбарството в ателието на вуйчо си Станю и бил препасан за майстор-резбар по време на тестира от 1833 г., като негов баш-калфа, пише още проф. Тулешков

Уста Никола Фичев, худ. Симеон Халачев

Руините на родната къща на майката на
Уста Колю Фичето в с. Армянковци.
По сведения на местни жители,
тя имала голям чардак с прекрасна гледка към Балкана...
Снимка - Жоро Хаджиев