Кратки сведения и предания за селищата в Плачковско

Изследователят Димо Тодоров дава кратки сведения за населените места на територията на „Голямата Плачковска община“ в книгата си „50 години – Плачковци град“ /2019 г./. По думите му, тя се състои от 33 колибарски и 4 миньорски селища. Според „ненапълно достоверни данни“, събрани от местния краевед Иван Добрев, преди и през XIV в. възникват Енчовци, Киселковци, Маруцековци, Г. Плачковци, Табаците, Улеи, Гуглевци, Г. и Д. Радковци. От XVII в. са: Ганев хан, Г. Маренци, Г. Цоневци, Бумалча /Могили/, Д. Цоневци, Йововци, Ковачевци, Късовци, Кольо Ганев, Ножерите, Пунговци, Радевци, Славково, Чакалите. От XVIII в. са: Азмани, Бангейци, Боевци, Брежниците, Бърдарите, Бъчеварите, Димиев хан, Илийковци, Нейковци, Носеите, Околиите. От XIX в. са: Драгневци, Конарското, Плачковци /от 1860 г./. И след 1900-та година възникват миньорските: Гръбчево, Кръстец, Извора и Стружната.

Заселването, възникването на гъста мрежа от селища – колиби, става от север на юг към билото на планината. Подбират се слънчеви, закрити места, встрани от пътищата. По склоновете са разположени: Бангейци, Бърдари, Боевци, Брежници, Бъчевари, Гуглевци, Драгневци, Йововци, Кольо Ганев, Конарското, Киселковци, Г. и Д. Маренци, Ножерите, Носеите, М. и Г. Плачковци, Пунговци, Табаците, Славково, Чакали, Г. и Д. Радковци.

Край реките са разположени: Ганев и Димиев хан, Енчовци, Илийковци, Късовци, Маруцековци, Нейковци, Околиите, Радевци, Плачковци, Стоевци, Г. и Д. Цоневци.

Налага се изводът, че по време на Освобождението по-отдалечените, на закрити места селища, са по-многолюдни. С население над 200 души са: Гуглевци, Йововци, Радевци. С над 150 души са: Късовци, Стоевци, Брежници. Осем селища имат по-малко от 50 души. Изселено е Славково.

Селищата получават имената на първите заселници с прибавяне на патронимичен суфикс. Такива са: Бангейци, Боеви, Драгневци, Енчовци, Илийковци, Йововци, Маренци, Маруцековци, Нейковци, Плачковци, Радевци, Стоевци, Цоневци, Радковци. Според професията на заселниците са: Бърдари, Бъчвари, Черковници, Ковачевци, Конарското, Ножерите, Пунговци /от пунгия/. По прякори  са: Брежници и Късовци. На животни са кръстени Чакалите. На географски особености и местни названия са: Кръстец, Улеи, Гръбчево /Българка/.

Селищата са от колибарски тип, което се налага поради силно начупения планински релеф, дълбоките речни долини и долинни разширения. Те възникват до обилни водоизточници с малко обработваема земя, отвоювана от горите и планината.

По азбучен ред селищата са:

АЗМАНИТЕ – възниква преди 1800 г. Първи заселници са Иван Азмана, Генчо и Стоян. Достига 7 къщи. До 1888 г. е към Енчовска община. /По данни на НСИ, при преброяването през 2011 г. в селото живеят 9 души, а през 2020 г. - 11/

БОЕВЦИ – разположено на югозападен склон на Калимявката. Първи заселници са Бою от Трявна, Йончо, Пейко, Кольо преди 1800 г.

БРЕЖНИЦИ – разположено на рид, спускащ се от вр. Кръстец, на 650 м. н.в. Пръв заселник е Стоян Брежника от с. Дрента, Еленско. Като минават турци през прохода „Хаинбоаз“ да събират българчета за еничери, Стоян убива турчин и се укрива тук през XVIII в.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 8 души, а през 2020 г. - 5/

БАНГЕЙЦИ – възниква около 1800 г., когато се заселва Банго от Трявна. До 1888 г., заедно с Кашенци са към Енчовска община.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 29 души, а през 2020 г. - 26/

БЪРДАРИТЕ – разположено на източния склон на възвишението „Тъпана“. Заселено от бърдари от Габрово.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живее 1 човек, а през 2020 г. - 2 души/

БЪЧЕВАРИ или Габричево – разположено на югозападния склон на Калимявката. Пръв заселник е Тодор Бъчваря около 1775 г.

ГАНЕВ ХАН – намира се край Тревненската река. Ганьо от Трявна открива хан за пътници-кираджии. До 1888 г. е към Енчовска община. На м. „Торената ливада“ от 1901 до 1910 г. е стоварището за каменни въглища. Има модерна мелница на реката с френски камъни.

ГРЪБЧЕВО /станция Българка/ край Голямата река – възниква след 1900 г. със засилване добива на въглища в мини „Принц Борис“ и „Бъдаще“. Оформя се след войните. Взема името на близкия връх – Българка, Гръбчево идва от местоположението на реката и пренасянето на въглища на гръб. Част е от Радевци.

ГУГЛЕВЦИ /Радино/ - намира се на югоизточен рид от вр. Овчар с надморска височина 750 м. През XII-XIII в. се заселва овчар с гугла от Варненско. Прави хлевовище /кошара/ в Носеите. Неговите потомци са в Горната Стубелска махала. Те създават и Кашенци. Заселниците от Долната махала са от Западните покрайнини, наричани презрително сърби. Двете общности дълго странят и се ненавиждат. Сродяват се чрез бракове. От Горната махала стават харбалии /дервентджии/. Пазят планинските проходи. Такъв род са байрактарите-знаменосци. Родове: Калешкови, Кичуци, Къници, Палиши, Пашови, Сираци, Храненици.

ДИМИЕВ ХАН /Ханищата/ - се намира край Тревненската река с мост от 1855 г. През XVIII в. Димию от к. Рашовите открива хан-дюкян. През XIX в. има общински хамбар за десятъка. Открива се и килийно училище, пренесено в Гуглевци. До 1888 г. е към Енчовска община.

ДРАГНЕВЦИ с махала Черковници – намира се на западен склон на вр. „Ковачка“. Заселник Драгни – хайдутин през XIX в.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 3 души, а през 2020 г. - 20 души/

***

С Указ 464/24 ноември 1970 г. стават квартали на Плачковци: Бъчевари, Ковачевци, Нейковци, Късовци, Пунговци, Минкино, Долни Цоневци, Стоевци. Колиби Боевци е присъединено през 1968 г.

***

ЕНЧОВЦИ – намира се на 4 км. западно от устието на Енчовска река. През XIII или XIV в. братята Енчо и Марчо от Трявна укриват добитък в м. Цонковото над голяма скала, на километър от селото. След делба Енчо слиза на водослива, където е църквата. Той има трима сина и много внуци – Енчовците. На сбора в Трявна момите казвали: „Ето ги Енчовците, горе от Селската река“. Така получава името си селището, но по-често се изговаря Енчевци, а общината Селскорешка. По-късно от к. Енчовци /Блъсковци/, Еленско идват овчари. Първо се установяват в Трявна, а след това в горния край на селото. След тях идват Паровци от с. Черганово, Казанлъшко, също в горния край. Обявено за село с Указ 460 от 14 ноември 1961 г. Остава пълномощничество. Известни родове са: Живкови, Маневи, Попзлатеви, Добреви.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 24 души, а през 2020 г. - 25/

ИЗВОРА – възниква като миньорско селище край буен карстов извор след войните от 1918 г. Към 60-те години сградите се ползват за туристически хижи.

ИЛИЙКОВЦИ – Кънчо от гр. Попово идва с едър и дребен добитък. Прави на склона колиба от коруби. Майстор е на ятагани за хайдутите. Синовете му се пръскат, а той си строи къща край реката. Хаджия от Трявна купува къщата и прави тепавица и воденица. Трасето на пътя за Казанлък, правено след 1864 г., минава през селището. Тревненската митница 1878-1885 г. е тук. През 1936 г. е слято с Плачковци.

ЙОВОВЦИ – се намира на припечен склон на Мъхченица край едноименна рекичка на 665 м. н.в. Заселникът Йови е от с. Килифарево или татарин от Кавказ. Според Къньо Живков е от Кримския полуостров. Последните заселници Димитровци са от колиби край Царева ливада. Притеснени край к. Божковци те се настаняват в горната махала. Родове: Басани, Гавази, Забуни, Московци, Зеленаци, Пушкари.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 2 души, а през 2020 г. - 3/

КИСЕЛКОВЦИ – се намира над ждрело на Енчовска река. Смята се, че е от XII в. гръцки владика от Търново го проклел да не става повече от три къщи. Род- Пирянови.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живее 1 човек, през 2020 г. - също/

КОВАЧЕВЦИ – се намира край едноименен дол източно от гара Плачковци. Хуба от с. Ковачевец, Поповско, е първата заселница. Над него са Славково – изселено и Бумалча /Могилите/.

КОЛЬО ГАНЕВ – се намира на припечен склон североизточно от Нейковци. През XVII в. се заселва Кольо Стоянов.

КОНАРСКОТО – се намира на южните склонове на вр. Бабата и край Габрищица или Радова река. Заселено е през XIX в. от скотовъди от с. Конари при Твърдица и от Тревненско. Признато за населено място през 1940 г. Къщите стигат до 40. Край селото са сборищата на тревненските хайдути – Череша, Бели бук и Косов камък.

/По данни на НСИ, през 2011 г. селото има 1 жител, през 2020 г. - също/

КРЪСТЕЦ – възниква край ж.п. гара и мина „Лев“ след 1900 г. С откриването на гарата /1911 г./ търгува с каменни въглища и дървен материал. Известно време там е Горското стопанство. Развива се като голямо миньорско селище след национализацията през 1947 г. От 1965 г. е признато за село. Намира се на 866 м.н.в.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 4 души, а през 2020 г. - 2/

КЪСОВЦИ /Косовци, Косювци/ - с гръцка махала се намира край едноименна река на 2 км. от Плачковци на запад. Пръв заселник е Къньо Късия /Ниския/ и от него е името. Според легендата, разработена от поета Николай Марангозов, пръв заселник е Илия Неев – 9 години бил хайдутин. Заселниците са овчари, дървари, хайдути с къщи извън селото. Едно лято на Дълга поляна откриват три трупа на иманяри и пръснато съкровище. Понеже се насекли на късове, оттук и селото Късовци.

ВОНЕЩА ВОДА – близкият сероводороден извор. Родове: Балтии, Пандаузи, Караджуни, Шатъри /веселяци/. Известен е Дечо махлебашията. От 1883 до 1916 г. е център на Втора селскорешка община.

МАРЕНЦИ, ГОРНИ – намира се северозападно от Енчовци с надморска височина 725 м. През XVII в. идват заселници от с. Марян, Еленско. Откриват се до десетина дюкяна за подкови за обслужване на керванджиите по Верейския път. Родове: Мечкари, Синапи, Чолаци.

МАРЕНЦИ, ДОЛНИ – намира се на 1 км. южно от Горни. Кръстьо комитата идва от с. Марян през XVII в.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селата няма жители, същата е ситуацията и през 2020 г./

МАРУЦЕКОВЦИ – намира се до реката на запад от Енчовци. Кучето на Марчо, брат на Енчо, ухапва турски големец и затова той се укрива нагоре по реката, където намира локви и диви свине. Развъжда кози. Недко от съседните колиби Балани си прави колиба по-нагоре. Според предание там се заселва куца гъркиня Маруца. Затова има м. Греков кладенец, Армини гръсти, Паскалево. Оттам е Нено Караката /кмет/.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 2 души, а през 2020 г. - 3/

НЕЙКОВЦИ – се намира в долинно разширение, южно от Плачковци. В началото на XVIII в. се заселва Нейко. Център е на общината от 1884 г. до 1934 г. След това пълномощничеството е на склон на възвишението Тъпана, м. Люлековото. Заселник около 1880 г. е Кольо, ножар от Габрово. Високо над селото минава Верейския път.

НОСЕИТЕ – намират се на същия рид на север от Ножерите. Заселниците идват през XVIII в. и дълго търсят подходящо място.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 5 души, а през 2020 г. - 9/

ОКОЛИИТЕ /Минкино/ - намира се край реката, южно от Нейковци. Заселено през XVIII в.

ПЛАЧКОВЦИ ГОРНИ – според предания и догатки, тук патриарх Евтимий през 1393 г. се е разделил с изпращачите българи. Павел Делирадев – писател-пътешественик и Иван Велков – археолог, предполагат, че през XIV в. овчар от с. Плаково /Киселчево/, Търновско, се заселва и оплаква злочестината от поробването. Според Никола Станев, към 1750 г. от Плаково идват Славко и Недка с челяд и добитък, разчистват горския терен и се заселват. А според друго предание, към 1640 г. от Плаково идва Боньо Колев, но първо се заселва в м. Стоките /сегашно Плачковци/.

ПЛАЧКОВЦИ МАЛКИ – възниква по склона западно от гара Плачковци и е част от Плачковци.

ПЛАЧКОВЦИ – при водослива на Радевска и Късовска река, м. Смесите, с надморска височина 500 м. Към XVIII в. се заселват Цаньо Иванов, Боне Христов, Петко Стоев, Бойчо Петров, Ною Цанев и Момчо Христов. Поради несигурност и заплаха от кърджалии се изместват в Стоевци. Според „Българското село“ от 1930 г., Боньо Колев от Плаково, се преселва в м. Смесите към 1640 г.

Около 1840 г. от Горни Плачковци слизат Ною, Димо и Кънчо Цаневи с баща си. Техен зет става Петко Ноев или Момчо Христов. Според други данни, през 1869 г. се заселват седем семейства. Един от тях Цаньо, е в м. Баталя /сега там е пощата/, с десетина деца. Те помагат на руските войски при зимното преминаване на планината през декември 1877 г. Руски ковчежник закачил една от снахите и при инцидента хаджията Цаньо го съсякъл. От Г. Плачковци слизат и поборниците Ной Бонев и Никола Г. Богданов.

/По данни на НСИ, през 2011 г. жителите на гр. Плачковци са 1796, а през 2020 г. - 1416/

ПУНГОВЦИ – се намира на източен склон на Късовски рът. Първите заселници Клоцовци, Басани и Шатъри от Еленско, продължават за Йововци. След тях идват Пуньо – воденичар и Кръстьо – майстор на пунгии. Имат имоти в центъра на Плачковци. Оттам е Дончо Чалъма, столетник, антика, кираджия с волове.

РАДКОВЦИ, ГОРНИ – се намира от височината Пчелиница и вр. Овчар, с надморска височина 735 м. Заселник Радко през XIV в. укрива семейството си от турци, които го тормозели.

РАДКОВЦИ, ДОЛНИ – се намира на 0.5 км. от Горни. Заселва го потомък на Радко.

/По данни на НСИ, през 2011 г. Горни и Долни Радковци има по 1 жител, през 2020 г. Горни Радковци няма жители, а в Долни живее 1 човек/

РАДЕВЦИ – се намира в долинно разширение на Голямата река на 4 км. южно от Плачковци. Заселено в края на XVII в. на километър на юг е миньорското селище Гръбчево.

/По данни на НСИ, през 2011 г. в селото живеят 52 души, а през 2020 г. - 45/

СЛАВКОВО – се намира на западен склон на Калимявката. Изселено преди Освобождението.

СТОЕВЦИ /РАЙНЕЖ/ - се намира на едноименна река под рида Столищата. Според предание, баба забила оряща орехова тояга /главня/ и като пониква, дават клетва, че остават там. Така става Стоевци. Орехът е отсечен през 1970 г. Отмерват му 450 кръга, което ще рече, че е от 1520 г. Първите заселници са от Търновско. Те се установяват на Торената ливада при с. Ганев хан. След обир се местят на Стоките /сегашно Плачковци/. И там също ги обират. През оброка св. Дух /Черковището/ пристигат. Заселници са Никола Иванов и Боньо Колев. След Освобождението Джурови се изселват в с. Г. Манастирица, Беленско.

СТРУЖНАТА – миньорско селище с обори и стружина при х. „Българка“. Възниква след войните. Сега има хижа.

ТАБАЦИТЕ /Сечен камък/ - се намира на склоновете на „Тъпана“. Заселник е Киро от Търново, табак /кожар/, придружавал патриарх Евтимий при заточването му. Прави колиба и развъжда добитък.

УЛЕЙ – се намира на рид, източно от вр. Овчар и к. Гуглевци, с което се слива през 1900 г. От най-старите селища според преданието, и то като Киселковци било анатемосано от гръцки владика да не става голямо. Има надгробен паметник с текст: „Успокой Господи, раба си Кръстьо, в лято 1800, апр. 23-и“. Род Маневи.

ЦОНЕВЦИ, ГОРНИ – разположено е на склона на „Тъпана“ между Късовци и Йововци. Заселник Цоньо в средата на XVII в. Потомството му е: Цоньо – Къньо – Стоян – Дамян – Никола. Оттук е Деньо, дядо на световноизвестния борец Дан Колов /1892-1940 г./.

/По данни на НСИ, през 2011 г. селото няма жители, а през 2020 г. в него живее 1 човек/

ЦОНЕВЦИ, ДОЛНИ – разположено край реката между Плачковци и Късовци. Заселник – Райко от Енчовци. Брат на Цоньо идва от Г. Цоневци и прави воденица – караджейка.

ЧАКАЛИТЕ /ДОНКИНО/ - се намира на рид от Кръстец и Нейковци. Пръв заселник е от Търновско през XVII в. В търновското село турчин убива дете, бащата си отмъщава, убива го и намира спасение тук. През 1856 г. е открито килийно училище, преместено в Нейковци през 1861 г.

/По данни на НСИ, през 2011 г. селото няма жители, същата е ситуацията и през 2020 г./

***

Резултатите от първото преброяване на населението от 1880 г. потвърждават колибарския характер на селищата. Въпреки, че има доста преселени в полските райони, това са единствените данни до този период. То показва, че само три селища: Радевци, Гуглевци и Йововци имат над 200 жители. Домакинствата са от 36 до 49, а членовете на семейството до 7. Следващата група имат над 150 души население: Енчовци, Стоевци, Късовци и Брежниците. И над 100 души имат Ковачевци и Г. Плачковци. Разположени в по-отдалечени и скрити места, те се обезлюдяват след Освобождението, особено Йововци, Брежниците, Гуглевци и Г. Плачковци.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Гуглевци
Снимка - Жоро Хаджиев

Гуглевци
Снимка - Жоро Хаджиев

Драгневци
Снимка - Жоро Хаджиев

Енчовци
Снимка - Жоро Хаджиев

Енчовци
Снимка - Жоро Хаджиев

Йвовци
Снимка - Жоро Хаджиев

Махала Киселковци
Снимка - Жоро Хаджиев

Конарското
Снимка - Жоро Хаджиев

Конарското
Снимка - Жоро Хаджиев

Ж.п. гара Кръстец
Снимка - Жоро Хаджиев

кв. Късовци
Снимка - Жоро Хаджиев

Маруцековци
Снимка - Жоро Хаджиев

Маруцековци
Снимка - Жоро Хаджиев

Маруцековци
Снимка - Жоро Хаджиев

Църквата "Св. Димитър" в Нейковци
Снимка - Жоро Хаджиев

Чешмата в Носеите
Снимка - Жоро Хаджиев

Кметството в гр. Плачковци

Горни Радковци
Снимка - Жоро Хаджиев

Долни Радковци
Снимка - Жоро Хаджиев

Радевци
Снимка - Жоро Хаджиев

Чешма в Горни Стоевци
Снимка - Жоро Хаджиев

Улеите
Снимка - Жоро Хаджиев

Из книгата "50 години - Плачковци град", 2019 г.