Чешки минен инженер рисува емблемата на музикално дружество „Гусла“

Началото на организираната музикална дейност в Трявна датира от 1897 г., когато учителят Никола Симеонов създава първият оркестър в града. Шест години по-късно, през 1903 г., група младежи, под ръководството на учителя и общественика Богомил Даскалов, основават първото музикално дружество ”Гусла”, чиито многобройни изяви - театрални спектакли, концерти и църковен хор разнообразяват културния живот на тревненци. В една своя статия за в. „Тревненски зов“ /“Някога между „тръни и бодли““, бр. 10/1 юни 1977 г./ Костадин Семерджиев разказва интересни факти из историята на дружеството. Според устава му, основната цел се състои в „популяризиране на музикалното изкуство в обществото чрез музикални оркестри и певчески хорове, курсове за любители на музиката, за теоретическо и практическо упътване на изкуството, даване на концерти, вечеринки и забавления, музикални конкурси и др.“. Още в първите години след основаването на „Гусла“, се създава хор и оркестри, изнасят се редица концерти. Със събраните средства се набавят инструменти, нотни материали, закупуват се необходимите инвентарни вещи за обзавеждане на салона на дружеството.

Любопитна подробност от историята на „Гусла“ е фактът, че в редиците на неговите най-дейни и отдадени членове, е и минният инженер Йосиф /Йозеф/ Логар, който по онова време работи на свободна практика в „чешката мина“ край Плачковци *. Той не само отдава сърце и душа на музиката, но и рисува емблемата на дружеството, представляваща „цигулка, обвита в трънливи шипкови клони“. По думите му, тя символизира „положението на музикалното дело в Трявна, намиращо се между тръни и бодли и, за да се освободи, трябва да се работи упорито и усърдно“. Тази емблема била съхранена до първите години след Девети септември, но след това е изгубена…

 

Подготви

Галина Иванова

* Става въпрос за мина „Борущица“, открита през 1907 г., южно от гара Кръстец, известна като „чешката мина“ 

Богомил Даскалов -
основателят на музикално дружество "Гусла"
Снимка из архива на 
фотографа Никола В. Сърнев