Тези колиби се намират на около 2 километра на Качаунската махала в Трявна. Водят се към кметство Престой.
Първият заселник в тези колиби се казвал Койчо Рашев. Дошъл
от полските села като овчар. Първо си направил колиба на местността „Урушкото”,
близо до сегашните колиби Койчевци. Самата дума Урук /б.а./ е турска. По-точно
има персийски произход. От персийците я вземат арабите, а пък от арабите я
вземат турците. Буквално преведена на български значи овчар
/скитник-бързоходец, който не се застоява на едно място с овцете/. После Койчо
Рашев си направил колиба на постоянно място, там където сега е къщата на Белчо
Качето в к. Койчевци. Жителите на тези колиби са от един род – този на овчаря
Койчо Рашев, който дал и името на тази махаличка – Койчевци. Селцето достигнало
до 20 къщи.
Има две гробища – стари и нови. Старите гробища се намират
близо до къщата на Ганчо Георгиев Ангелов Георгиев. Когато селцето се
разраснало, гробищата останали сред селцето, затова били изоставени и
преместени на ново място, където са и днес.
Впоследствие, в к. Койчевци се очертали два рода, които
били от една кръв – родът на Качетата и Ангеловият род. От рода на Качетата са:
Белчо Колев Качето и брат му Митю Колев Качето. От Ангеловият род е Николай
Ганчев Георгиев Ангелов Георгиев, роден през 1923 г., от когото събрах и тези
сведения.
Белчо Колев Качето имал две сестри – Неда, която била
омъжена за някой си Цаню, който дълги години бил писар и секретар-бирник в
бившата Бахрешка община със седалище в к. Джуровци, сега с. Престой. Другата
сестра Цана била омъжена за Димитър Кавалджиев от съседните колиби – Рашевите.
Нейният син Иван Кавалджиев бил агроном в Трявна, а синът му Димитър Иванов
Кавалджиев - директор на МТС /машинно-тракторна станция/ в Трявна и председател
на управителния съвет на междузаводското помощно стопанство за приплоди и
свинско месо в с. Белица.
Дядо Георги Ангелов от Ангеловия род били 9 деца – 5
момчета и 4 момичета, от който в к. Койчевци останали да живеят само Ангел и
Ганчо. Ангел бил бездетник, затова осиновил момиче – Мария от к. Дончевци, сега
към кметство Бангейци, Тревненска община. Тя продължила Ангеловият род, но без
кръвна връзка.
Мъжете от к. Койчевци били дюлгери. Някои дори се майстореели.
Такъв майстор-дюлгерин бил Ганчо Георгиев Ангелов Георгиев, който водел
дюлгерска чета и работел предимно във Враца, където бил известен, като „майстор
Георги от Трявна“.
Майстор-дюлгерин бил и Митю Грозев, който бил приведен зет
в к. Койчевци. Родом бил от к. Джуровци, женен за Мария – осиновеното момиче от
к. Дончевци. Митю Грозев също водил дюлгерска чета. Навремето той построил минералната
баня в с. Павел баня – Казанлъшко.
Въпреки че миграцията засегнала и това колибарско селце, напоследък
то се оживява. Дори има построена и една нова къща – вила на едно видинско
семейство, което се настани да живее заедно с дъщеря си. Селото е
елекрифицирано и водоснабдено. Близостта до Трявна, хубавият изглед и
асфалтовия път, който го свързва с града, дава признаци, че и занапред няма да
обезлюдее.
По данни от преброяването на населението през 1985 г., к.
Койчевци има 10 постоянни жители *.
По сведения на Иван Бонев Иванов, родом от к.
Милиджии /дн. с. Явор/, 1987 г.
* По
данни от преброяването през 2011 г., техният брой е 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.