Кратки сведения за колиби Койчевци

Тези колиби се намират на около 2 километра на Качаунската махала в Трявна. Водят се към кметство Престой.

Първият заселник в тези колиби се казвал Койчо Рашев. Дошъл от полските села като овчар. Първо си направил колиба на местността „Урушкото”, близо до сегашните колиби Койчевци. Самата дума Урук /б.а./ е турска. По-точно има персийски произход. От персийците я вземат арабите, а пък от арабите я вземат турците. Буквално преведена на български значи овчар /скитник-бързоходец, който не се застоява на едно място с овцете/. После Койчо Рашев си направил колиба на постоянно място, там където сега е къщата на Белчо Качето в к. Койчевци. Жителите на тези колиби са от един род – този на овчаря Койчо Рашев, който дал и името на тази махаличка – Койчевци. Селцето достигнало до 20 къщи.

Има две гробища – стари и нови. Старите гробища се намират близо до къщата на Ганчо Георгиев Ангелов Георгиев. Когато селцето се разраснало, гробищата останали сред селцето, затова били изоставени и преместени на ново място, където са и днес.

Впоследствие, в к. Койчевци се очертали два рода, които били от една кръв – родът на Качетата и Ангеловият род. От рода на Качетата са: Белчо Колев Качето и брат му Митю Колев Качето. От Ангеловият род е Николай Ганчев Георгиев Ангелов Георгиев, роден през 1923 г., от когото събрах и тези сведения.

Белчо Колев Качето имал две сестри – Неда, която била омъжена за някой си Цаню, който дълги години бил писар и секретар-бирник в бившата Бахрешка община със седалище в к. Джуровци, сега с. Престой. Другата сестра Цана била омъжена за Димитър Кавалджиев от съседните колиби – Рашевите. Нейният син Иван Кавалджиев бил агроном в Трявна, а синът му Димитър Иванов Кавалджиев - директор на МТС /машинно-тракторна станция/ в Трявна и председател на управителния съвет на междузаводското помощно стопанство за приплоди и свинско месо в с. Белица.

Дядо Георги Ангелов от Ангеловия род били 9 деца – 5 момчета и 4 момичета, от който в к. Койчевци останали да живеят само Ангел и Ганчо. Ангел бил бездетник, затова осиновил момиче – Мария от к. Дончевци, сега към кметство Бангейци, Тревненска община. Тя продължила Ангеловият род, но без кръвна връзка.

Мъжете от к. Койчевци били дюлгери. Някои дори се майстореели. Такъв майстор-дюлгерин бил Ганчо Георгиев Ангелов Георгиев, който водел дюлгерска чета и работел предимно във Враца, където бил известен, като „майстор Георги от Трявна“.

Майстор-дюлгерин бил и Митю Грозев, който бил приведен зет в к. Койчевци. Родом бил от к. Джуровци, женен за Мария – осиновеното момиче от к. Дончевци. Митю Грозев също водил дюлгерска чета. Навремето той построил минералната баня в с. Павел баня – Казанлъшко.

Въпреки че миграцията засегнала и това колибарско селце, напоследък то се оживява. Дори има построена и една нова къща – вила на едно видинско семейство, което се настани да живее заедно с дъщеря си. Селото е елекрифицирано и водоснабдено. Близостта до Трявна, хубавият изглед и асфалтовия път, който го свързва с града, дава признаци, че и занапред няма да обезлюдее.

По данни от преброяването на населението през 1985 г., к. Койчевци  има 10 постоянни жители *.

 

По сведения на Иван Бонев Иванов, родом от к. Милиджии /дн. с. Явор/, 1987 г.

 

* По данни от преброяването през 2011 г., техният брой е 5

Чешмата в Койчевци, строена през 1931 г.