None

петък, 28 януари 2022 г.

Из музикалния живот в Плачковско

В миналото всичко се казвало в песни…
 

 Поетът Николай Марангозов /* родом от с. Късовци/ казва, че в миналото всичко се казвало в песни. Интересен е музикалният живот на балканджията, особено на овчарите и пастирите. Те се развличат с песни и свирни в дългите дни и нощи на усамотение с добитъка. Те, както на веселбите, празниците и сватбите, си служат с гайди, гъдулки и кавали. Повечето свирачи са и певци. Това се предава от поколение на поколение. Песните са юнашки, хайдушки, битови, семейни, свързани със сезонната работа.

Но оброците и лазарните, по празници и в неделните дни, се вият хора. Известно е Енчовското хоро на светлия четвъртък. Оттук идва и името на местността при ж.п. моста в Плачковци – Хорище. От хората известни са: на едната страна и повърнато на две страни, ръченица на една и две страни, пайдушко хоро, крайчовата, марийкината, личата, тракийската на пояс с клякане.

Известни с майсторството си в миналото са: Христо Игнатов – гайдар от Маруцековци, Недьо Игнатов и Йово Цанев от Брежниците, Добри и Рачо Генчеви Пирянови от Киселковци – гъдулари и певци, Петко Хр. Пандаузов от Късовци, Михо Нейков от Радевци, Миньо Недев Байрактаров от Гуглевци, Христо Тодоров – Сливката – гъдулар и певец от Стоевци, Миньо Дамянов – майстор на гъдулки от Драгневци, Стоянка Бонева – певица и много други. /…/

Песните се подбират предвид положението в посещаваното семейство. Известна представа за песенното богатство на района добиваме от сборника „Народни песни от Средна Северна България“. Неговият редактор – музикологът Васил Стоин, записва и нотира на 29 май 1929 г. 20 песни в Късовци. Може само да съжаляваме, че от 33 селища, посещава само едно, но той записва в Трявна – 20, в Белица – 38 и в Ст. хан – 64 песни. /…/

Песните от Късовци са 20 и са свързани с ладуване - 1, обичайни /люлчена/ - 1, сватбарски – 2, за ежедневието и стопанството – 5, семейни – 6, любовни – 4 и една хумореска. Овчарските са 2 – „Две вакли овчии“ и „Деню пасе сиво стадо“. За сезонните полски работници и жътварите на руманя са посветени песените „Далеч оженена“, „Алтън бяла булчице“ и „Всичките моми жънат“.

Макар и малко на брой тези песни показват какви са вълненията и преживяванията на хората от планинската покрайнина. Създателите на песните са неизвестни и може би не са местни, защото се пеят в Тревненско и в други райони.

Иван Добрев е запазил създадената от поп Шиньо /Симеон Караджов/ сатирична песен – шарж за учители и общинари:


„От Гуглевци Панчо,

от Бърдарите Станчо,

Райко, Райко, Райкушин (за Райко Венков – учител),

от Гуглевци дядо Петко Драгушин,

даскал Филчо (за Филип Матев – учител),

от Къшлите дядо Милчо,

Тодор, Тодор, Тодуран (за Тодор Татарлиев – общински писар),

от Бърдарите Джуката, дядо Иван“.

 

Димо Тодоров

Из книгата „50 години – Плачковци град“, 2019 г.



Прочутият гъдулар и певец
Христо Тодоров - Сливката,
родом от с. Стоевци, свирил на над 250 сватби




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...