Тревненският писан бръшлян

Тревненският писан бръшлян – това са шумките (листата) на всекиго известното широколистно растение – бръшляна, което и зимно и лятно време, със своята постоянна зеленина, обхваща вътрешните страни на високите дувари, които ограждат старите къщи на по-големите балкански села и градове.

Тия листи, старите тревненски майстори – зографи (иконописци) са прошарвали с фигури от разни бои, някога наподобающи на цветя и са ги давали на моми и ергени да се кичат по глави и кършат старите български хора по годежи, сватби и сборове.  

Писаният бръшлян е специално дело на тревненци, и само на Тревненци из цяло българско, в минало и сегашно време. И неговата история свързва спомените за известно минало на някогашните две големи прибалкански села – Трявна и Габрово.

Още преди 150 години тия две големи балкански села живо се занимавали в две главни насоки: тревненци – в областта на трите главни и единствени по рода си занаяти – зографството, резбарството и казаслъка, а габровци – в областта на общата търговия и зараждащата се фабрична индустрия във формата на гайтанджийството. Габровци, като хора по естество надарени с търговски нюх и похват, много по-рано са могли да се приближат до по-близките градове на културните западни и др. страни: Беч /Виена/, Пеща, Букурещ и др. търговски за времето си центрове, завързвали са търговия с тях, като са донасяли от там разни модерни него време стоки, с които са търгували в селото си околните нему колиби. Едни от многото артикули, които габровци внасяли от вън – това са били изкуствените китки /разни рози и др./, които са служили на моми, ергени и млади булки за накити през зимата, когато красотата на разните естествени цветя е липсвала. На първо време габровци са донасяли в ограничено количество тия изкуствени китки и последните едва са могли да задоволяват младите габровски кокетки. Всичко, що било донесено, се поглъщало от габровските моми и булки.

Тази новост дошла до ушите на тревненци и последните са купнеели да видят, а в евентуален случай и да се накичат през зимата с такива модерни и хубави китки. А габровските пък, като че ли на пук на тревненските моми и ергени са идвали на тревненския сбор, накитени с тия модерни китки и са произвеждали фурор пред тревненци. Тук чувството на съревнувание силно възбудило тревненци и последните, в лицето на своите тогава добри майстори – художници – зографи, намерили модус да съперничат с габровци. На досетливите зографи дошло на ум да описват листите на вечно зеления бръшлян и на всякъде демонстрирали изобретеното изкуство на своите зографи. По разните хора, на годежи, сватби и сборове, те вече взели да превъзходствуват с киченето си другите моми и ергени…

Габровци, за да останат верни на своите усмивания към тревненци, винаги, когато са идвали в Трявна, поръчвали са да им описват по някой лист или клонче от бръшляна, кичели са се с него и го отнасяли в Габрово по домовете си, дето го поставяли на лично място, за да го осмиват. Тъй писаният бръшлян започнал да овладява и габровците.

По-късно и някои от тревненските търговци са ходили в Беч, Стамбул, Букурещ и др. градове и те между другото са донасяли европейските изкуствени китки, поставени в специални кутии, тревненци започнали да се кичат и с тях, но значението и службата на писания бръшлян не изчезнали. Още повече, че писаният бръшлян е придобил особено значение за габровци, които в последствие заменили сарказма си с невинното само шегобийство. Нямало е габровец, който да посети Трявна и да не потърси да си купи писан бръшлян, за да го занесе като рядък подарък на ближните си…

И днес, когато Трявна се превърна на един от най-приятните балкански курортни центрове, през време на курорта, при разните забави и увеселения, често пъти писания бръшлян играе първенствующа роля в декориране гостите дошли от различни краища на страната ни. Те се любуват на оригиналността и краските му и го отнасят с себе си за по-дълги спомени от посещението на тревненския наистина хубав курорт…

След изчезването на зографските фамилии в сегашно време, традицията на писания бръшлян се поддържа, за да държи връзката с миналото и да ни напомня за лекия хумор към тревненци, превърнат после в едно невинно шегобийство и приятни отношения на хората от тия съседни понастоящем градове – Трявна и Габрово.

Тревненци почитат и сегашната и минала габровска култура и габровци надявам се добре ще ценят онова, което тревненци са дали и дават за нацията ни.

А писаният бръшлян ще трябва да остане и занапред една приятна емблема за още по-приятни отношения между тревненци и габровци в бъдеще…

 

Никола Чушков

„Общински вестник „Трявна“, бр. 79/1938 г.

Една от атракциите на Музея в Трявна, е рисуването върху 
бръшлянови листа, което доставя най-голямо удоволствие на децата