Ценен извор за живота на Трявна

Стотици документи, съхранени в тревненския музей, съдържат сведения за семейството на поп Ангел * – вуйчо на Ангел Кънчев /* сестра му Гана е майката на революционера/. Преобладават писмата и пощенските карти, адресирани до Димитър Ангелов, брат му Стефан и другите лица от техните родители, сестри, приятели, роднини и колеги. В тази лична кореспонденция се съдържат сведения за тежкото материално състояние на Попангелови, за мизерията, в която изпадат след Освобождението, поради упадъка на занаятчиите, а те били казаси. Преди Освобождението все пак, макар и не от имотните, достигнали до известно благополучие. Наложило се Ангел Пандурски да потърси някаква служба, за да може да изхранва петте си деца. Тъй като преди това бил църковен епитроп, запознат с делата на църквата „Св. Георги“, дори и нейн касиер, станал свещеник. За това ръкополагането му е на твърде преклонна възраст – през 1892 г., когато е 55-годишен. Служи в Белица. Шест години по-късно пада от кон и си ранява ръката, която не оздравява, а остава с постоянна рана – живеница. Той изпраща молба за „инвалидна пенсия“ до различни инстанции, пише писмо до владиката, но не е известно дали му е отпусната. Годината на смъртта му не се знае, но починал рано, живял някоя и друга година след раняването си.

Стефана и Кина Попангелови се главили слугини в Русе, брат им Стефан бил там търговски работник в магазин за облекло на известната еврейска фамилия Вентура. След това се преселил в София, където починал през 1951 г. на 72-годишна възраст.

Въпреки беднотията, всички деца на поп Ангел, израснали будни, ученолюбиви, грамотни. Между тях се откроява Нацка – завършила Стопанско училище в Русе и Димитър – възпитаник на Държавното техническо училище в София – Княжево. Той работил като дърводелец в Горна Оряховица, Русе, бил данъчен агент в Свищов, чиновник в Трявна. Интересна е дейността му на отговорен редактор на първия „селски вестник“, издаван в Мусина, Великотърновско през 1896 -1898 г. Дългогодишна дружба го свързвала с Петър Брънеков – един от най-будните и прогресивно настроени младежи в Трявна. Може би, не напразно поп Ангел пише на Димитър да не се занимава със социализъм, защото социалистите са гонени навсякъде и не могат да си намерят работа. Кореспонденцията до Димитър свършва през 1899 г. Той, както и сестра му Кина, починали млади, неженени, от туберкулоза. Иванка, сестра им, също ходила слугиня, омъжила се в Радомир, където свършила дните си на преклонна възраст.

Писмата на Пандурски са от края на XIX – началото на XX в., от младите им години. И те, както всички младежи били весели, жизнерадостни. Не стояли настрана от тогавашния обществен и културен живот в Трявна. Играели в пиеси, посещавали беленки, вечеринки, балове. Танцували полка и валс в новооткрития през 1900 г. танцувален салон с латерна. Не им убягнали от погледа и някои събития от политически характер, като например народняшкия сбор в клуба на партията по случай погребението на Христо Калинчев през 1911 г., основаването на дружество „Развитие“ през 1893 г. С пощенска карта от 25 юни 1900 г. Стефан Пандурски пише до своя брат Димитър за селските бунтове против десятъка. Те, войниците от Шуменския гарнизон, били изпратени по селата със заповед да стрелят по бунтуващите се селяни, „ако не се подчиняват“.

Интерес будят и документите на Пандурски от делови и административен характер. Те се отнасят до покупко-продажба на имоти, даване и вземане пари на заем, данъчни квитанции, договори и пр.

За това, че и след Освобождението Пандурски продължават да работят като казаси, свидетелства Контракта на Ангел Димитров Пандурски с комисари от Трявна; кмета на Трявна, тревненския околийски началник за изработване на акселбанти, пояси и др. за Варненското окръжие.

Документът има дата 19 юли 1886 г. Част от еснафски тефтер /вероятно казаски/ от 1838-39 г. ни дава сведения за йерархията в занаятчийските сдружения, за условията при които са „приставяни“. Тъй като казасите обикновено сами си боядисвали материалите, те били и изкусни бояджии. Правели различни мастила. Запазени са и рецепти за черно, червено и други цветове мастило от шикалки, органични и химически бои.

Особено любопитство буди относно административното положение на Трявна документа до Ангел Пандурски, епитроп в църквата „Св. Георги“, в който се казва: „определи се от старейшенския съвет да дадете от църковните пари милостиня на бедния хаджи Танчя от Рушчук“ гроша 15. 1881 г. юлия 1. Кмет Косю Канчув“. Общинският административен печат е с надпис „село Трявна“. Същият печат с този текст се намира и на квитанция №268 от 12 август 1881 г. за изплатен данък. Вече през 1882 г. върху административния общински печат пише „град Трявна“.

Документите на семейство Пандурски представляват ценен извор за живота не само в Трявна, но и в други селища /…/, рисуват една правдива картина на тогавашния обществен и семеен бит /…/.

 

Катя Николова

в. „Тревненски зов“, бр. 38/1987 г.

 

 

* Поп Ангел Димитров Пандурски е роден през 1848 в Трявна, починал през 1905 г. Заедно със съпругата си Цана Димитрова Цонева /Кръстинина/ (1851-1924 г.) имали четири деца – Димитър /1873-1902 г./, Стефан /р. 1879 г./, Кина /1882-1911 г./, Наца /р. 1888 г./. За петото дете Иванка, омъжена в Радомир, за която се споменава в статията, липсват сведения. Наца се омъжила за Георги Атанасов Икономов /р.1888 г./ от Трявна и имали пет деца – Атанас /р. 1912 г./, Стефана /р. 1915 г./, Ангел /р. 1917 г./, Николинка /р. 1920 г./ и Вера /р. 1929 г./.

** Снимката е илюстративна