Исторически сведения за стенописването на храма „Св. Прор. Илия“ в Плачковци

Районът на централния Предбалкан е населен още от Античността, за което има достатъчно свидетелства - писмени и археологически. През Средновековието тук кипи динамичен живот, свързан най-вече с участието на местното население в изграждането и поддържането на отбранителни съоръжения в старопланинските проходи и била. С редица важни за държавата събития са свързани местности, което, макар да не е категорично локализирано и потвърдено, не би следвало да се отхвърля, понеже изворите, преданията и някои археологически податки дават основание да се лансират като твърде вероятни. В епохата на Възраждането Трявна и околните населени места са доказано средище на църковно-просветния и свързания с него културен живот. Достатъчно е да се посочи фактът, че тук развива своя самобитен характер Тревненската художествена школа. Допълнително потвърждение на стремежа на местните хора да водят пълноценен духовен живот, са и множеството храмове, изградени преди Освобождението и непосредствено след това.

Един от тях, макар и изграден и осветен скоро след възстановяването на българската държавност, е храмът „Св. Прор. Илия“ в гр. Плачковци *. За по-късната му поява, на фона на ранните църкви в Трявна и други населени места, има обективно обяснение. До началото на XX в. Плачковци не съществува. Едва с построяването на презбалканската жп линия и развитието на добива на каменни въглища започва постепенното заселване на иначе удобното от градоустройствена гледна точка, сравнително просторно и равно място, където днес се намира градът. Основната част от заселилите се са от близките селца и колиби, а по-късно се установяват и хора от цялата страна, свързали живота си с предлагания тук поминък: въгледобив, жп линията и дърводобив.

До построяването на местния храм хората от района се черкуват в близките населени места, в които вече има църкви - Енчевци, Трявна и Станчев хан. Това представлява немалко неудобство, понеже е свързано с придвижване в двете посоки, изискващо доста време. А и характерът на климатичните особености, най-вече здравата зима с обилни снеговалежи, представлява допълнително препятствие. Не на последно място следва да се изтъкне и издигането на нивото на местния патриотизъм - резултат от стопанското и културното оживление след Освобождението.

Затова, само четири години след възстановяването на държавността, през 1882 г. местните първенци провеждат учредително събрание и взимат решение да се построи храм на името на Св. Прор. Илия. При небивал ентусиазъм и доброволно участие на цялото население на следващата 1883 г. храмът придобива първоначалния си вид и е осветен, т.е. в него започват да се провеждат църковните богослужения, както и тайнствата и требите, свързани с религиозния живот на местното православно население.

Старите снимки на града, който благодарение на подходящия климат и чистота на въздуха междувременно става и планински курорт, са източник на информация, която не може да се потвърди и документално, т. е. категорично да се датират и опишат съответните допълнения към основната сграда на храма. Видно е, че първоначално той е с много по-малък (вероятно дървен) купол и без изградена камбанария. По аналогия с други храмове на територията на общината може сравнително точно да се определи, че големият купол от трайни материали, заменил първоначалния и камбанарията, прилепена към притвора и извисяваща се на повече от 15 м, са построени през 30-те години на миналия век. Към храма е имало и паянтови килии, служещи за канцелария и прицърковно училище. Същите при по-късни градоустройствени решения са разрушени и днес не съществуват.

Вътрешното пространство на храма „Св. Прор. Илия" също търпи развитие във времето. Първоначалното намерение на учредителите и участващите в строежа е да се завърши основната част на църквата и да се набавят задължителните елементи на интериора, за да може по-скоро да стане действащ храм (св. трапеза, олтарна преграда с икони от съответните редове, аналои и икони за тях, одежди, утвари, книги). Останалото би следвало да се постигне на следващ етап (основно става дума за стенописването), когато финансовите възможности позволят. Изглежда дълго време необходимата сума не може да се събере, защото виждаме, че към изографията на храма се пристъпва едва през втората половина на XX в., когато се явява крупен дарител – местният радетел за църковното благолепие Георги Първанов. Той заедно със съпругата си Яна Робова даряват крупна сума, с изричното желание да се изразходва за стенописването на храма.

Реалните дейности по стенописването започват в средата на 1954 г., когато вече е ясно кой ще бъде художникът. Процесът по подготовката, изпълнението и финалният етап на приемане на завършената работа, са отразени в Протоколната книга на храма, в протоколи, съставени и утвърдени от Великотърновския епархийски съвет (цитират се без поправки). От тук не става ясно как е избран изпълнителят. Още повече, че в Протоколната книга липсва „Спазарителният протокол“ № 1 от 18 април 1954 г. Запазен е анекс към този протокол от 25 юли с.г., в който се упоменава, че художникът е Петър Яков Гейтман от гр. Плевен. В първия, след началото на работата, протокол той вече запознава присъстващите на заседанието на църковното настоятелство с недоброто състояние на купола и стените. Заседанието се провежда на 15 май 1954 г. Присъстват: председателят свещ. Илия Вражилов и настоятелите - Цаню Митев Георгиев, Ганчо Ив. Тевекелев, Куна Ив. Ненкова, Георги Тодоров Първанов, Йордана Ив. Тотева и Станчо Цан. Станчев.

Като вещи лица (строители и бояджии) присъстват Драган Цанев и Богдан Близнаков. Още в началото на протокола е отбелязано, че ще се обсъжда състоянието и „въпроса за ремонта на ламаринения покрив на двете кубета; отстраняване на влагата в притвора по цокола и подмяна на всички счупени стъкла в цялата църква". Предмет на разискванията е именно проблемът с недоброто външно и вътрешно състояние на храма. По думите на художника „/.../ Височината на кубето, която е 18 метра и от дълги години наслоения на прах и паяджината по кубето, скриваха от окото действителното му състояние и едвам сега, при поставянето на третата скеля, при общата проверка на скритите и явни дефекти на стенната повърхност се установи, че цялата стенна площ на главното кубе чувствително е засегната от водотеците и просмукванията. За щастие повредите, а това е рядко изключение, не са дали пълно разрушение на мазилката и обикновените в случая подкужушвания. Обаче това нещо не трябва да ви успокоява, а обратно, да вземете, и то крайни мерки, за да предотвратите на време пълното срутване на паянтовата конструкция на целия покрив на главното кубе /…/. В противен случай, след година-две положително ще се наложи много по-голям ремонт /.../“. По-нататък се обсъжда и състоянието на площите, предвидени за боядисване, и състоянието на прозорците на храма. Единодушно е прието решение да се отправи молба до Великотърновския митрополит Софроний (1936 – 1961 г.) и Епархийския съвет за съдействие при спешното осигуряване на необходимите строителни материали.

Какво предвижда първоначалният замисъл за изографисването на вътрешното пространство на храма? Както бе изтъкнато, първият спазарителен Протокол № 1 от 18 април 1954 г. не е открит в Протоколната книга. Но от следващи документи, както и от анекса от 25 юли с.г. става ясно, че възложеният обем на работата е значително по-малък от крайния резултат. Едва ли става въпрос само за недостиг на средства.

Вероятно, след като започват реалните дейности, ентусиазмът сред настоятелите и енориашите бързо нараства и това довежда до скорошното възлагане на допълнителни елементи, които да дадат по-цялостен и завършен вид. Съгласно Протокол № 1 в купола трябва да се изрисува само „Христос Вседържител“. Върху надпрестолния свод е предвидена „Богородица Ширшая небес“ в размери 1.5 x 2.0 м. На стените на централната част на храма трябва да се разположат евангелски сюжети: север – „Рождество Христово“, и юг – „Възкресение Христово“. Предвижда се и нарисуването на четири персонажи в размер 2.5 х 1.1 м, но от анекса не става ясно точно къде и кои.

Близо месец след като е съставен първият спазарителен протокол, църковното настоятелство променя своето виждане относно обема на стенописването в посока към промяна на някои места и възлагане на допълнителни персонажи и сюжети. Заседанието се провежда на 6 юни с.г. и на него присъства целият му състав. От Протокола (№ 4 от 6 юни 1954 г.) не става ясно чия е идеята - на членове на настоятелството, на енориаши или на служебни лица от Великотърновската митрополия, разгледали и одобрили предишните протоколи. В началото на документа е написано следното: „След обмяна на мнения настоятелството намира, че обуслованата в спазарителния протокол № 1 от 18 април т.г. украса на храма, не е достатъчна, за да се получи напълно завършен вид на зографията...". Вероятно мнения са постъпили и от трите посочени среди. Основание за това дават обстоятелствата, че настоятелите са загрижени и отговорни за по-доброто цялостно състояние на храма; енориашите могат да осигурят нужните допълнителни средства; Св. Митрополия има капацитета и богословския потенциал да се намеси авторитетно със съответните препоръки.

С оглед на историческия аспект на настоящия доклад ще поместя съществената част на Протокола от 6 юни, чийто текст е по-подробен и описателен от допълнителния спазарителен протокол (25 юли 1954 г.).

„1. В главното кубе по стенната повърхност до основите на прозорците е предвидено да се нарисува само икона „Вседържител“. При това положение остават свободни осем междупрозоречни полета, всяко по 2,5 на 1.5 метра големи. Настоятелството счита, че с това не само се нарушава общата цялост на украсата, но и се губи целесъобразност на украсата. Затова необходимо е към образа на „Вседържител“ Иисус Христос да се добавят образите на неговите ученици, като за целта се използват осемте междупрозоречни полета и се нарисуват пълни (в ръст) икони на апостолите: св. св. Петър, Павел, Яков, Симон, Филип, Андрей, Вартоломей и Тома. При това допълнение ние ще имаме образи на Иисуса Христа и Неговите 12 ученици, като имаме предвид уговорените в спазарителния (първия - б. м.) протокол 4 апостоли евангелисти.

2. В дясното и лявото крила на средния храм да се нарисуват 4-те главни събития от живота на Иисуса Христа: Рождество Христово: Кръщение Господне: Възкресение и Възнесение Христови.

3. Върху надиконостасния (челния) свод да се нарисува „Св. Троица", под която да се поставят (пълни) два насрещни ангела с извита под „Св. Троица“ лента с надпис: „Троица единосущная и неразделная“.

4. Иконата „Ширшая Небес" да се нарисува върху надбалконния свод с обикалящ я текст: „Достойно ест, яко во истину /.../“.

5. В иконостасния комплект на иконите липсва една от най-главните - „Тайната вечеря". Ето защо наложително е да се нарисува върху шперплат на рамка иконата и се постави над Царската врата полето на старата икона „Възнесение".

6. Върху медалиони на иконостаса над северните и южни врата да се нарисуват „Евангелие“ и „Ск(р)ижали“ /…/“.

Последните две точки възлагат да се изработи ново задпрестолно разпятие със съответните фигури и да се нарисува нова плащаница.

Прави впечатление сравнително дългото време между заседанието от 6 юни и втория спазарителен протокол. Същият е от 25 юли 1954 г. т. е. близо два месеца по-късно. Възможното обяснение е, че през това време художникът вероятно рисува по заданието от първия протокол, което съвпада с втория и няма необходимост да се бърза с подписването на втория спазарителен. Твърде вероятно е да се е изчаквало събирането на допълнителните средства, което с оглед на значителното увеличаване на заданието съвсем не е за пренебрегване. Грубата сметка сочи, че сумата е нараснала повече от два пъти.

При сравняването на протоколите (от 6 юни и втория спазарителен от 25 юли) се открива допълнителна разлика, т. е. нови задания, за които няма протоколни решения. Към изброените по-горе шест пункта са добавени още два: „9. Долу по стените на средния храм вместо уговорените в първия спазарителен протокол 4 образа, да се нарисуват 8 (осем) при размери 2-5/1.10 /.../; 10. Върху междупрозоречното поле от ляво 3/1.10 да се нарисува „Разпятие“ (нощта, при зори) /.../, а от дясната страна над Арх. трон, да се нарисува иконата „Св. св. цар Константин и Елена" с издигнат кръст; 11. Върху наклонените дъги /.../ помежду орнаментни плочи да се поставят медалиони с образи на преподобните /.../“. Също и върху небесните фонове „тук-там да се разхвърлят звезди“.

Текстът дотук представлява цялата информация, която може да се потвърди документално с посочените протоколи. По оскъдни сведения от съвременници през цялото време ентусиазмът и съпричастността на енориашите са на необходимото ниво. Това се потвърждава най-вече от доброволното събиране и предоставяне от населението на биологични компоненти (яйца и мляко), необходими при технологичния процес.

Впечатление прави също и бързината, с която е изпълнено заданието по двата спазарителни протокола. На 10 декември 1954 г., т.е. само осем месеца след първия протокол, е проведено заседание на църковното настоятелство за приемане на извършената работа. „Днес 10 XII.1954 год. комисията по приемане изографията на църквата „Св. прор. Илия“ в с. Плачковци, Дряновско, в състав: Архимандрит Иларион – Протосингел на Св. Митрополия и членове: свещ. Илия Вражилов, председател на църковното настоятелство: Ганчо Ив. Тевекелев – член на настоятелството: вещо лице Димо Пиперков – директор на прогимназията, и Малчо Никифоров – финансов представител, и в присъствието на наемателя – художника Петър Яков Гейтман, съгласно писмо № 5035 на Св. Митрополия, се събра на място да разгледа и прецени работата, както следва: /…/". По-нататък в протокола са описани всички извършени и останали за дозавършване дейности съгласно протоколите от април и юли с.г. Както бе споменато, първият спазарителен протокол не е открит в Протоколната книга на настоятелството и не може да се цитира. Тук обаче се съдържа информация, която със сигурност е от този първи протокол: „/.../ г) В подсводните триъгълници са нарисувани 4-тех Евангелисти; /.../ е) На свода над Св. Престол е нарисуван кръст в сияние с четири ангелчета, дадени само в образ; ж) Срещу Св. Престол са нарисувани в ляво и дясно „Св. св. Иоан Златоуст и Василий Велики“, з) В жертвеника е нарисуван Иисус Христос, благославящ хляба; и) В ляво от жертвеника е нарисуван св. Григорий Богослов; к) В ляво над прозореца в олтаря в медалион е нарисувано предателството на Иуда; л) На срещуположното място в дясно е нарисуван Иисус Христос на път за голгота; м) Под този медалион в медалиони са нарисувани св. св. Мелетий и Флавиан; /.../; о) Под тях (евангелските сюжети на северната и южната стени - б. м.) са представени св. цар Борис, Разпятие, св. Климент Охридски, св. Иоан Рилски, св. Теодосий Търновски и св. Патриарх Евтимий в цели фигури; /.../; р) Под балкона са представени Св. св. Петка Търновска и Злата Мегленска; с) В надбалконния свод е представена „Ширшая небес“ с четири медалиона: св. св. Иоаким, Ана, Симеон и Ана пророчица /.../".

Протоколът завършва със списък на довършителните работи и сроковете за тях. Те не касаят изографията, а са свързани предимно с блажното боядисване на цоклите, дограмата и дървените елементи на балкона и стълбището.

В заключение би могло да се каже следното: в средата на ХХ в. построеният седемдесет години преди това храм „Св. Прор. Илия в гр. Плачковци е коренно променен по отношение на интериора. В рамките на по-малко от година е постигнато цялостното изографисване на вътрешното пространство съгласно традиционния иконографски план, което е от голямо значение за цялостното благолепие на молитвения дом. За втори път ще обърна внимание на краткия срок. Без да имам експертизата и следователно без да съм категоричен, тази краткост свързвам и с очевидната нетрайност на стенописите, голяма част от които са напълно заличени, а други са в състояние, не отговарящо на тяхната съвременност (само на половин век)! За това са спомогнали безспорно и неовладените през десетилетията течове. Впрочем първите поражения започват още два месеца след подписването на приемателния протокол. За това свидетелства Протоколът на църковното настоятелство, съставен на 6 февруари 1955 г.. Същият започва с нуждата от основен ремонт на покрива на купола „/.../ защото има вече три мокри петна до самите образи на апостолите /.../“. С годините сериозни течове се появяват и в резултат от повреди в покривната конструкция на храма. Това води на места до разрушаването и падането не само на живописния слой, но и на мазилката под него.

Но също така е очевидно и че има участъци, които не са били под непосредственото въздействие на влагата, а стенописите се заличават - основание да се твърди, че сравнително невисоката стойност и краткостта на изпълнението също са причина за липсата на качество и трайност.

 

Доц. д-р прот. Людмил Малев

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.

 

* По сведения на доц. д-р прот. Людмил Малев, храмът „Св. Прор. Илия” в гр. Плачковци е построен през 1882-1883 г. от уста Драгошин Николов от кол. Новаковци, тревненско и неговия помощник Маню от кол. Веленци. Стойността на строежа е 32 000 гроша, а мястото е подарено от братята Белчо и Косю Станеви от кол. Ковачевци. Твърде вероятно е патронът на храма /св. Прор. Илия/  да не е случайно подбран, а да символизира връзката на първите заселници тук. Те са дошли /по недоказани данни / от търновското село Плаково, манастирът до който също носи името на старозаветния пророк. За отбелязване е и близката връзка между наименуванията на двете селища.

Храмът е еднокорабен, кръстовиден, с дължина 22 м. и ширина 11 м. Височината в централната част на купола е 18 м. Куполът и прикрепената към притвора камбанария са построени през 1934 г. от Ганчо Иванов от с. Бучуковци.

Тържественото освещаване става на 20.VІІ.1883 г. от Търновския митрополит Климент. До 1890 г. енорията е обслужвана от тревненския свещеник Кою п. Витанов, който по думите на о. Вражилов е първият инициатор за въздигането на храма.

Изглед от Плачковци с църквата "Св. Прор. Илия" на преден план, 1925 г.

Църквата "Св. Прор. Илия" днес
Снимка - Жоро Хаджиев

Стенопис в църквата 
преди реставрацията

Стенопис в църквата след
реставрацията, която
продължава вече осма година

Постерът на дарителската кампания за набиране на средства
за реставрация на стенописите в църквата