За Капитан дядо Никола, Петър Генчев и техните антропологични възстановки

ЗА КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА

Според представената справка от г-жа Иванка Бонева, Никола Филиповски вероятно е роден през 1800 г. в Силистра или Русе. Началото на неговата революционна дейност се свързва с Браилските бунтове от 1843 г. За това си участие (заедно с осем други съзаклятници) той е осъден на осем години каторжен труд в солните рудници в Окнеле Мари край Римникул Вълча на р. Олт. Амнистиран след Буржоазната революция през 1848 г., той продължава да участва в революционната дейност. При обявяване на Кримската война през 1853 г. той се прехвърля в България, установява се в Търново в хана на Никола Стамболов като френктерзия (шивач). Неговата революционна дейност е особено активна през 1855-1856 г. и е насочена да подготви народа за въстание и за посрещането на руските войски. Никола Филиповски установява връзка с мнозина изтъкнати революционни дейци в Търново и околните градове - Лясковец, Горна Оряховица, Трявна, Габрово, Елена, Беброво и др.

Русия загубила войната, а съзаклятниците, подготвени от Никола Филиповски за въоръжена борба против Османската империя, предимно забогатели чорбаджии и търговци, се уплашили и отказали да участват във въстанието. Капитан дядо Никола, независимо от това, на 30 юли събира чета от 13 души в Петропавловския манастир над Лясковец, и я повежда към Стара планина, където след няколко дни (край Габрово) четата е разбита, а на 2.VIII.1856 г. при с. Дончевци, край Трявна, Капитан дядо Никола е убит. Главата му е отсечена и донесена в Трявна, а после той е погребан в с. Дончевци (Тревненско).

Званието „Капитан" към името на Никола Филиповски, трябва да се приеме в смисъла, който Кирила Възвъзова приема за „капитанството" по онова време.

Интерес представлява и дискусията около прозвището „дядо Никола". Повечето автори са склонни да приемат, че това се дължи на неговата възраст - около 60-годишен; други – поради „побеляла му буйна коса"; трети, че това е знак за старшинство, уважение.

Не е без основание да се припомни, че останалите живи след Освобождението на България от османско иго през 1878 г. негови съвременници, които са и автори на описанието на външния му вид, по то време (1853-1856 г.) са били млади момчета-юноши.

През 1906 г., по случай 50 години от неговата смърт, костите са извадени, пренесени и погребани на площад „Капитан дядо Никола“ в Трявна, до часовниковата кула, където е бил издигнат негов паметник. През 1970 г. костите му отново са извадени, пренесени и положени до бюст-паметника му до Даскаловата къща. На 16.IX.1983 г. те бяха извадени и предадени за консервация и научно изследване. Последният гроб на Капитан дядо Никола беше между бюст-паметника му и върбата зад него.

Костите бяха положени на дъно на саркофага в приблизително анатомически порядък. Черепът беше видимо запазен с долночелюстна кост и три зъба върху нея, а лицевата му част - в критично състояние, пред разрушение. Това подсказваха кристалчетата върху костната повърхност по лявата половина на черепния покрив. Още в този момент направи силно впечатление големият, дълъг зеещ костен дефект (костна рана?) в дясната половина на челото и черепния покрив.

Какви са резултатите?

Намерените костни останки са в лошо състояние; още повече липсват отделни кости и части от кости. Най-добре запазеният обект е черепът. Лошата съхраненост на костите на Никола Филиповски се дължи на две неща – неколкократното им препогребване и пренасяне и главно на поставянето им в каменен саркофаг, във влага и без пръст. В такива условия (без пръст) те са най-вероятно след изваждането им от гроба в с. Дончевци през 1906 г.

В архива на Специализирания музей по резбарско и зографско изкуство, гр. Трявна, се намират документи (заповеди, протокли, описания и пр.) от предпоследното ексхумиране на костите (от площада с часовниковата кула) и погребването им до Даскалова къща. Липсват документи за ексхумирането на костите от първичния гроб на Капитан дядо Никола в с. Дончевци през 1906 г., което макар и потвърдено от съвременници, допускам минимална възможност за грешка. Въпреки че гробът му е бил означен точно, добре поддържан и в центъра на селото; въпреки че гробището на с. Дончевци е много малко.

Налице са дългите кости на долните и горните крайници, но техните краища са разрушени, което прави трудно и неточно определянето на ръста по тях. С известна уговорка за точност, ръстът на Никола Филиповски е 164,1 см. по Trotter-Glesser. Костите на крайниците са умерено масивни, с добър релеф, по-силно личащ при долните крайници. Това говори за добре развита мускулатура. От останалите кости на скелета (части от ребра, прешлени, лопатки, ключици и т.н.) може да се направи заключение, че телосложението на Никола Филиповски е било крепко, здраво; макар и с невисок ръст, той е бил набит и физически силен човек. Липсват следи от шипове по прешлените и данни за болестни изменения на другите кости.

Върху двете голямопищялни кости (предимно върху техни предни ръбове) и предната повърхност на долната третина на дясната бедрена кост се виждат ясни следи от посичане (кълцане), което е доказателство, че след смъртта на Никола Филиповски тялото му е било сечено. И в други случаи от революционните въоръжени борби на нашия народ срещу османските поробители са известни подобни въздействия върху трупа на жертвата. Следите от посичане засягат само външната, компактна част на костта. Те имат дълбочина до 2 mm и са локализирани върху изпъкналите части на костите. Такива следи от посичане бяха намерени през май 1986 г. у черепите на загиналите в битката в Дряновския манастир.

Още при разкриване на гробната яма и отварянето на каменния саркофаг, първо впечатление направи големият костен дефект върху дясната половина на черепа с размери: дължина - 92 мм заедно с пукнатините и 68 мм - с липсващата кост; ширината в тази част е 4 мм. Костният дефект най-вероятно е следа от посечна рана, за което говорят неговите гладки ръбове. Той е разположен в дясната половина на челната кост, косо от корена на носа към слепоочието, през дясното челно възвишение и предностраничния край на дясната теменна кост, на 2 см над люспестия шев. Пукнатините на костта стигат назад на 1 см от задния край на люспестия шев, а напред към корена на носа в полето между двете вежди и на две места на десния челен израстък на горночелюстната кост, така че той се отделя от носовата част на челната кост и от носовия край на долния очничен ръб. Дефектът е образуван от липсващите части предимно на челната кост, свързани с най-ниско разположение на венечния шев.

В съседство на костния дефект, в предно-средната част на стреловидния шев и около него (най-високата част на главата), се виждат отчетливо 8-10 улеовидни следи от посичане (кълцане), които са плитки - дълбоки 1-2 мм, 3-4 см дълги. Една от тези следи е теменния (задния) край на челната кост.

Намерените следи от посичане върху дългите кости на крайниците, следите от посичането на най-високата част на главата и костния дефект върху дясната половина на черепа са категорично доказателство за начина, по който капитан дядо Никола е бил убит.

Съществуват сведения, че след разбиването на четата той отива до с. Дончевци, поръчва да му донесат храна и ляга под една шипка и заспива. Там е бил и убит. Като отчитаме тези сведения за последните мигове от живота на Капитан дядо Никола, можем да направим вероятно възпроизвеждане на неговата смърт. Той е бил легнал по гръб или леко обърнат на ляво. Най-вероятно ударът със сабя или ятаган е бил нанесен отзад, зад главата на спящия, с дясната ръка на убиеца. Вероятно убиецът е бил много силен, за да причини yдaрът му двустранно счупване (отделяне на костен фрагмент от черепа) и разсичане на меките тъкани в съседство напред към носа  и дясното ухо и назад зад дясното ухо. След това главата е била сечена отгоре, но тези наранявания са причинени с по-малка сила и с нож. После главата е била отделена от тялото и забита на кол, занесена в Трявна и оставена за сплашване на раята и поругаване.

В противоречие с направената констатация са сведенията за гибелта на Никола Филиповски, посочени от П. Кисимов и Хр. Кехайов. Първият от тях пише: „...Веднага бидоха изпратени двама заптии и те без никаква покана към дяда Никола да се предаде гръмнаха през плета на оградата. И човекът, който беше предприел  едно велико, смело, но недостатъчно приготвено дело, биде убит… Отсекли му главата и побързали да я занесат на мюдюрина в Трявна…“, Христо Кехайов твърди: „...Към обяд, същия ден (2 август) било съобщено на конака в Трявна - где се крие Капитан дядо Никола. Георги Радков дошел веднага в с. Дончевци и дал на дяда Никола, който спял в Дончовата градина (до къщата му) под един трендафил, поръчаните от него неща. Двамата, познати от по-рано, разговаряли и се почерпили. Дядо Никола разправил за случилото се в Габрово...

... Когато Георги Радков се поотдалечил от къщата, видял осем души заптии заедно с Исин чауш да отиват право към Дончовата къща. Той застанал зад едно дърво и гледал какво ще стане. Заптиите дошли до Дончовата къща и я обградили. По команда от страна на Исин чауш заптиите изгърмели върху дяда Никола, който в туй време бил задрямал на същото място (в Дончовата градина). След туй те прескочили и като видели, че дядо Никола е вече труп, отрязали му главата и я турили в една конска торба...“. Описанието на убийството на капитан дядо Никола, направено от Хр. Кехайов, не намира подкрепа при изследване на костните останки. Не е възможно осем души да стрелят едновременно в спящия човек и от това да не са останали следи върху костите, респ. върху черепа. Теоретично е възможно някои от куршумите да преминат само през меките тъкани - без да засегнат костите, но от осемте пушки нито куршум да не попадне в тях, е практически невероятно. Още повече че обикновено се прицелват в главата на жертвата. А следи от огнестрелни наранявания липсват във всички кости.

Много трудно е да се каже дали разсичането на черепа на капитан дядо Никола е причина за смъртта му, или това е станало след умъртвяването му по друг начин. Липсата на меки тъкани прави невъзможно точното и категорично заключение по този въпрос. Въпреки това смятам, че Капитан дядо Никола е бил посечен, което е причинило смъртта му. За това ми дават основание липсата на следи от огнестрелни наранявания на костите, разположението на голяма костна рана на черепа и следите от сечене.

Въз основа на проведеното пълно медико-антропологично и рентгенологично изследване на черепа на Никола Филиповски можем да твърдим, че той принадлежи на израснал индивид от мъжки пол, а състоянието на облитерация (на затваряне) на черепните шевове, включително и на тези на твърдото небце, дават основание възрастта да бъде определена на 35-40 години. Тази констатация коригира предположението за неговата рождена година - 1800 г. Вероятно Никола Филиповски е роден между 1816 и 1821 г.

Трудно приемливи са твърденията на Димо Тодоров (1986 г.), че Никола Филиповски е роден около 1800 г. „Годината, отбелязана на паметниците в Габрово и Трявна, е най-близка до истинската, защото Никола Филиповски е бил познат на твърде много хора в Търновско и Габровско и не е възможно да работят 2-3 години с него и да не знаят възрастта му, още повече да го нарекат Дядо Никола, както е възпят и в песните".

Пред нас е образът на израснал мъж на средна възраст, с широко и открито чело. Носът е голям, прав, лежащ върху широка основа. Скулите са очертани, големи. Клепачните цепки са умерено отворени, разположени хоризонтално, погледът е насочен напред. брадичката е от т. нар. волев тип. Големите мустаци закриват устната цепка. Лицето е релефно. Отделните му части преливат, плавно една в друга, Ясно са очертани носово-устните и брадичково-устната бразда. Челото е набраздено с няколко успоредно разположени хоризонтални бръчки. Около клепачната цепка, корена на носа и върху шията са моделирани плитки бразди и бръчки. Изражението излъчва спокойствие и уравновесеност като при волев човек със силен характер.

Какви изводи могат да се направят след изследването на костните останки на Капитан дядо Никола и завършването на пластичната антропологична реконструкция на главата по черепа му?

- Изхождайки от състоянието на облитерация на черепните шевове, възрастта, на която е загинал Никола Филиповски, се определя на 35-40 години. Знаейки, че той е убит на 2.VIII.1856 г., може да предположим, че рождената му година е между 1816 и 1821 г.

- В противоречие със съществуващите писмени сведения за убийството на Никола Филиповски, че е застрелян, докато е спял в Дончовата градина, големият костен дефект в дясната половина на черепа, следите от посичане на най-високата част на главата и върху дългите кости на крайниците са категорично свидетелство, че капитан дядо Никола е бил посечен. Още повече че липсват каквито и да е било следи от огнестрелни наранявания върху костите (черепа и другите кости на скелета). Смъртоносна е раната на черепа, причинена с голяма сила от ятаган или сабя.

- Получените резултати за ръста, физическата сила и телосложението на Капитан Дядо Никола съответстват на направеното описание от негови съвременници. Пластичната антропологична реконструкция на главата по черепа му дава информация за неговия образ при липса на негова фотография, направена приживе, или на портрет, рисуван от натура.

 

ЗА ПЕТЪР ГЕНЧЕВ

Единствената жертва на Трявна в Априлското въстание от 1876 г. е зографинът Петър Генчев. На 17.05.1876 г. той излязъл въоръжен от Трявна, участвал в четата на Христо Патрев и след нейния разгром се завърнал в града. Преспал в родната си къща и сутринта на 24 май тръгнал към планината. След предателство същия ден бил убит в една колиба под с. Рашевите до „Радославовата плевня". Турците отсекли главата му и набучена на кол, я разнасяли из Трявна. Погребали го след няколко дни в града. След освобождението на България от османско иго, тленните му останки били извадени от гроба и пренесени в църквата „Св. Архангел Михаил", където останали на съхранение.

След завършване на пластичната антропологична реконструкция на главата по черепа на Капитан дядо Никола (Никола Филиповски), на 14 декември 1984 г. в Специализирания музей по зографско и резбарско изкуство в Трявна стана тържественото й предаване, заедно с консервираните костни останки. Тогава директорката на музея г-жа Иванка Бонева сподели, че в църквата „Св. Архангел Михаил” в града се намират костните останки на Петър Генчев, че негова фотография няма и че не знае възможно ли е да бъде направена по черепа пластична реконструкция?

На 24 април 1985 г. при посещение на храма „Св. Архангел Михаил" в Трявна в дневника е записано: „В дървено сандъче с откачен капак, проядено от мишки в двата горни ъгъла, сложено под масата, в дъното на църквата бяха костите на Петър Генчев. Черепът е с долночелюстна кост, възраст - 40 години; кости от скелета и крайниците. Добре запазени. Престоят им в земята е бил кратък, тъй като по черепа на места има корица от остатъци от меките тъкани. Вероятно са извадени още през 1878 г. или най-късно през 1879 г. Черепът започва да се руши! Десният сисовиден израстък е вече с разрушена повърхност. В сандъка има коси, кръст, портмоне, две обувки и платнена торбичка. Всичко е ядено от мишки: дърво, хартия, коси и пр. Объркано! Липсват писмени сведения за костите или за каквото и да е било друго.

Налага се костите спешно да се консервират. Може да се мисли за пластична реконструкция на главата по черепа.

След това в музея видях образа на Петър Генчев – повече прилича на фотография, отколкото на рисунка. Липсва информация от къде е взета и какъв е произходът на изображението. Може да е от някоя обща фотография, силно ретуширан? Личи, че не е бил много млад човек. Прави впечатление доста големият гърбав нос – такива са данните и от черепа."

На 31 май 1985 г. в Трявна бяха предоставени от Петко Николов Петков - иконом в църквата „Св. Архангел Михаил", съхраняваните в храма костни останки на Петър Генчев. Това е удостоверено в предавателно-приемателен протокол. Предавателно-приемателният протокол е подписан от иконом Петко Н. Петков и д-р Й. А. Йорданов и присъствалите: Ив. Бонева, д-р Бр. Димитрова и д-р Н. Киразян. Протоколът е съставен в 3 екземпляра и се пази в църквата „Св. Архангел Михаил" - гр. Трявна, в музея в гр. Трявна и в ИЕМА при БАН.

В лабораторна обстановка беше направен подробен преглед и изследване на костните останки на Петър Генчев.

Първата важна констатация беше, че те принадлежат на един и същи човек, на израснал индивид от мъжки пол, т.е. не са объркани с кости на друг човек, от друг гроб. Това беше установено както по външния им вид и големина, така и чрез съответствието на ставните костни повърхности. Тази констатация може да изглежда излишна, че доказва очевидното, но при всяко изваждане на кости от гроб, пренасяне, препогребение и т. н. съществува възможност, а налице са и предпоставки за неволни грешки! Примери за това има! В наличност бяха костите на почти пълен скелет.

Липсата на втори шиен прешлен при запазен първи шиен прешлен, вероятно е резултат от унищожаването му при отсичането на главата на Петър Генчев – първият шиен прешлен е останал към главата, а останалите от третия шиен прешлен надолу - към туловището.

Дългите кости на крайниците са умерено масивни с добър релеф на залавните места на мускулите.

Изчисленият според тяхната дължина ръст на Петър Генчев е 174,2 см по формулата на Trotter - Glеѕеr и 165,6 см по формулата на Pearson - Lee. Отчетените след сглобяването на таза описателни белези и размери са характерни за мъжкия пол: лонният ъгъл има стойност 67 градуса.

Върху някои от костите на посткраниалния скелет се намират следи

и от болестни процеси. Начални екзостози (костни шипчета) има по предния ръб на телата на някои от прешлените. /…/

След изследването, костните останки на Петър Генчев бяха консервирани чрез восъчно-колофониевия метод, с което се гарантира дългосрочното им запазване.

През втората половина на 1985 г. беше направена пластична антропологична реконструкция на главата по черепа на Петър Генчев.

Крайният резултат от пластичната антропологична реконструкция на главата по черепа на Петър Генчев показва високо лице с широко и високо, умерено наклонено назад чело, умерено издадени скули и грацилна долна лицева третина. Носът е голям, гърбав с хоризонтално разположен връх, силно издаден напред. Клепачните цепки са с наклон една към друга, устната цепка е хоризонтална. Горната устна е закрита от средно големи мустаци. Косата е моделирана в обща маса. (Намерените в сандъка, в който се съхраняваха костните останки на Петър Генчев в църквата „Св. Архангел Михаил", коси, бяха с дължина 8-10 см (тъмнокестеняви на цвят). Оскъдната информация е основание да се направи опит да се допълнят данните за Петър Генчев. Определената възраст по черепа (40 г.) дава възможност да се посочи приблизително годината на раждането му - 1830. Направената пластична антропологична възстановка на главата по черепа му представя неговия образ максимално близко до истинския му физически вид.

Кратката биография на тревненския зограф Петър Генчев има само една точна дата - тази на неговата смърт. От него са останали няколко икони. И както при всеки творец, те, неговите рожби, продължават да живеят. Както е жив споменът за мъченическата му гибел през кървавите майски дни на 1876 г.

 

Член кореспондент на БАН, проф. Йордан Йорданов

Дългогодишен директор на Института по експериментална морфология и антропология с Музей при БАН, който прави антропологични възстановки на над 70 велики българи, сред които и на Капитан дядо Никола и Петър Генчев

Из „Юбилеен сборник, посветен на 100-годишнината от Балканската война от 1912 г."

Изваждане костите на Капитан дядо Никола от гроба му
пред Даскалова къща, 1983 г.

Костите на Капитана, 1983 г.

Капитан дядо Никола - десен полупрофил

Петър Генчев - десен полупрофил