Иконостасът в храм „Св. Пророк Илия“ в Свищов. Част I

Предмет на настоящия текст е иконостасът в храм „Св. пророк Илия“ в Свищов - трипрестолна енорийска църква, посветена на св. Илия, св. Николай и св. Параскева. Тази дърворезбена творба е малко коментирана в специализираната литература и за нея са изказани твърдения, които се отнасят за олтарната преграда в другия свищовски храм „Св. Преображение Господне". През 2013 г. иконостасът на църквата „Св. пр. Илия“ е реставриран и вторично експониран в интериора на църковната сграда, която през 2010 г. е основно ремонтирана /Бел. С. Захариев - Дълги години иконостасът е бил демонтиран и е съхраняван на парчета. Въпреки че част от него е безвъзвратно загубена, през 2012 – 2013 г. е реставрирани експониран от Симеон Захариев. Полихромираните части са реставрирани от Миглена Прашкова. Изпочупени парчета от горната част на иконостаса, от владишкия трон и може би от амвона все още се пазят в храма, но не могат да бъдат събрани, защото представляват много малка част от тях/.

Първоначално сведенията идват от изданията, които са събрали исторически данни за града Свищов. Стефан Ганчев в книгата си „Свищовъ: Приносъ за историята му“ дава информация за градските храмове, но за съжаление не посочва подробности за иконостаса и иконите в църквата „Св. Илия". Малко повече сведения получаваме от Г. п. Христов в книгата му „Свищов в миналото“, където храмът е споменат във връзка с другия „Св. Преображение“, като се казва, че иконостасите са изработени от тревненски майстори резбари. Н. Мавродинов е изложил хипотезата си, че автор на олтарните прегради в двата свищовски храма е Георги Владикин - Казака, като казва, че това е според „местно предание“, и причислява творбите

към Тревненската резбарска школа. Д. Друмев и А. Василиев също ги отнасят към резбарските паметници, създадени от тревненци, но смятат, че според летописната книга на храма майсторът се казва Данчо (Генчо), а Г. М. Владикин – Казака е взел само участие в дялането на иконостаса. Д. Друмев счита, че светите двери и венчилките в „Св. Преображение“ са дело на Георги, резбар от Видин, също свързан с Тревненската резбарска школа. И тримата автори твърдят, че иконостасът в „Св. Преображение" е работен няколко години или скоро след построяването на храма през 1836 година, както и, че разликата с този в „Св. Илия" е само няколко години, тъй като е строен през 1835 година.

Изказана е още една хипотеза от В. Иванова и М. Коева, които представят, но не приемат изказаните преди това предположения, защото отнасят датирането на олтарната преграда в „Св. Преображение“ към края на XIX в. Последното твърдение, представено в литературата, е на авторски колектив на БАН, който смята, че иконостасът в храм „Св. пр. Илия“ е късен, също работен в края на XIX в., и е дело на майстори от Македония.

Първоначално създаденият художествен ансамбъл за храм „Св. пр. Илия" е имал още владишки трон и амвон, които не са запазени. На вторично експонирания иконостас в момента в култова употреба са нови икони. В църквата в Свищов все още се съхраняват оригинални икони от разглежданата олтарна преграда – шест големи от царския ред и три малки от празничния ред. Според направено проучване и броя на местата за иконите някога тук е имало 11 големи царски икони и 29 малки празнични икони. В храм „Св. Троица“ в Свищов в култова употреба е още една от царските икони на св. Николай и проскинитарий, който също е бил част от художествения ансамбъл на църквата „Св. Илия".

Според направена по-рано публикация автор на четирите царски икони - „Св. Параскева“, „Св. Богородица с Младенеца“, „Св. Йоан Кръстител“ и „Св. Николай", принадлежали някога на иконостаса, е Константинос Греку – зограф от гръцката общност в Брашов, Румъния. Те са точно датирани от 1836 година. Останалите три царски икони - „Св. Три светители”, „Св. ап. Андрей“ и „Св. Спиридон“ носят характеристиките на живописта, работена от еленските зографи Йоан Попович и неговия ученик Йордан Михов. Недоброто състояние на съхранените три икони затруднява провеждането на добър сравнителен анализ. Допуснато е, че най-вероятно са създадени в първата половина на XIX век, може би през 30-те или 40-те години. Иконата на тримата светители е рязана допълнително от долната страна, вероятно за да бъде монтирана в иконостаса, което е свидетелство, че олтарната преграда е работена след иконите.

Първоначално иконостасът е стоял на същото място, като е бил носен от тежко дървено скеле. Днес конструкцията му не е запазена. Липсва дори архитравната греда. Новите носещи елементи са изпълнени от иглолистен материал - смърч. Оригиналните дърворезбени елементи са от орехова дървесина. След експонирането му през 2013 г. той се състои от цокълен регистър; царски ред икони с подиконни пана и надиконни пана (люнети); два хоризонтални фриза – лозов и акантов; венчилка с кръст и фигури на два змея. Някога олтарната преграда е имала празничен ред икони, който днес не е експониран. Изпочупени части от него се съхраняват в храма, но те са малко и са в много тежко състояние. Сега венчилка е монтирана единствено над централните свети двери. Триделното членение на църковната трипрестолна сграда предполага, че иконостасът е имал още две по-малки венчилки, които е следвало да стоят над двете неделни свети двери.

Подобно на иконостаса в другата свищовска църква „Св. Преображение" цялата пластична декорация на олтарната преграда в разглеждания храм е съставена от един-единствен растителен мотив. Представлява завити в различни посоки, гонещи се спирали от стебла с акантови листа, между които в отделните части са вплетени цветя – розети и цветове, перли или нанизи от перли и зооморфни фигури. Само за един от горните иконостасни фризове – лозовия фриз - спиралите се състоят от стебла с лозови листа и гроздове. Птиците са в разнообразни пози, стъпили или кълвящи плодове, обърнати в различни посоки, с разперени в различни посоки криле. Много характерен е мотивът с двуглавия орел с антитетно обърнати глави и с корона над тях, разположен в основата на колонките от царския ред на иконостаса. За композициите на светите двери и венчилката са използвани и фигури на змейове (лами, дракони). Голяма част от резбата - цокълният регистър, подиконните пана, колонките и фигурите на венчилките, е изпълнена в релеф, а горните части – надиконите пана (люнети) и фризовете, са направени в ажурна техника. Очевидно иконостасът е останал незавършен. Върху предвидените за изписване изобразителни полета и медальони на цокълните табли, северните свети двери и лозовия фриз няма живопис. Полихромирани са единствено централните свети двери и венчилката.

При разглеждането на пластичните особености на дърворезбарски творби могат да се проследят развитието и приложението на едни и същи геометрични, флорални, зооморфни или антропоморфни мотиви, дялани от различни майстори, представители на резбарските центрове. Наблюденията върху известни знакови паметници на резбарското изкуство, оставени от многобройните дебърски, самоковски, калоферски, мецовски и други групи майстори, всъщност отдалечават композиционните и стиловите особености на иконостасите в двата свищовски храма от тях. Предвид твърденията, допуснати от големите наши изследователи Мавродинов, Друмев и Василиев, тук следва да се съгласим, че характерните белези на тази дърворезба, е добре да се търсят сред творчеството на тревненските дърворезбари. Това ни дава основание да потърсим устойчиви композиционни решения, използвани от майсторите, свързани с тревненския резбарски център. За отделни пластични елементи – цокълни, подиконни и надиконни табли, колонки, лизени, фризове, свети двери и венчилки, често са приложени едни и същи композиционни схеми, които имат малки разлики, но разнообразието им най-вече следва да се търси в пластичните решения, в подходите при третиране на формата при дялането, което определя и стиловите особености на всяка творба.

Общата композиция на тревненските иконостаси като цяло е устойчива. Олтарната преграда на храм „Св. пр. Илия“ практически не се различава от установената схема и разпределение на отделните редове и елементите в тях.

Цокълните табли на иконостаса следват едно възприето и често използвано от тревненските резбари композиционно решение. Ако паната не са рисувани, а са резбовани, те най-често се състоят от сравнително едър централен медальон, в повечето случаи предназначен за изписване. Около него има пластични, най-често растителни мотиви - стебла, листа и цветове, които изпълват полетата между рамката на медальона и краищата на таблата в зависимост от големината (мащаба) и височината на реда, но и на целия иконостас. Ако таблата е по-голяма, може да има допълнителна правоъгълна рамка, резбована по подобен начин. И тук случаят е точно такъв. Таблите са два типа. Едните са по-широки, с две полета, централно и външно, които играят ролята на рамка. Другите са по-тесни, с централно поле и пояси само отгоре и отдолу. Подобни резбовани цокълни пана с медальони ще открием в много от тревненските иконостаси: в църквата „Св. арх. Михаил“ в Трявна (1820 – 1821), дялан от Папа Витан Коюв, брат му Симеон, дядо Дончо от с. Божковци и други; в църквата „Успение Богородично" в Килифарево (ок. 1836 – 1837), където са работили някои от майсторите на иконостаса в тревненската църква „Св. арх. Михаил"; в църквата „Св. Илия“ в Севлиево (40-те г. на XIX в.), правен от поп Кою Витанов и Никола Матеев от Ново село. В последната медальоните на цокълните пана също са резбовани. Подобни са таблите от най-ниския регистър на иконостасите в църквата „Св. Николай" в Плевен (1843 – 1845), работен от Петър резбар от Габрово, „Успение Богородично" в Ловеч, строена 1835 година, и в Троянския манастир, строена 1834 г. За тези две резбарски творби се смята, че са дело на група марангози, оглавена от Георги резбар от Видин. Подобно композиционно решение на цокълно пано ще видим и в църквата „Св. Георги" в Трявна, работен от Димитър Дойковеца доста по-късно. Със сигурност могат да бъдат изброени и други тревненски иконостаси, които да послужат за пример в тази посока.

Подобни примери могат да бъдат дадени и за композиционни решения на подиконни пана. При тревненци те обикновено са центрирани от розета или малка ваза, от които излизат стебла с листа и цветове. Ще ги открием както в храмовете в Трявна, така и на други места в споменатите вече църкви в Плевен, Килифарево, Килифаревски манастир, Троянски манастир, но и в „Св. Никола“ в Търново, Преображенски манастир, в църквата в с. Енчевци и другаде. В тези олтарни прегради ще видим такива композиционни прилики и в горните регистри, където са лозовите и другите пластични фризове.

Действително в разгледаните иконостасни части става дума все за симетрична центрирана композиция. В иконостаса на свищовския храм обаче тези композиционни решения имат една специфична особеност. Пространствата около централните елементи са изпълнени със завити, въртящи се стебла с дребни акантови листа, каквито няма да намерим никъде другаде, освен в църквите „Св. Илия“ и „Св. Преображение" в Свищов. Тези гонещи се спирали, съставени от единединствен растителен мотив, създават особена динамичност на резбованите пространства, независимо дали са изпълнени в нисък релеф или в ажур.

Много от тревненските иконостаси имат различни пластични решения на колонки. Те обикновено имат бази, които са разнообразни като елементи. Двуглави орли с корони, каквито има в Свищов, ще намерим още в споменатите иконостаси в Плевен, Ловеч и Троянския манастир, също в „Св. Троица" в Габрово. Изглежда, това е мотив, предпочитан от Георги резбар от Видин и Петър резбар от Габрово. Самите колонки в Свищов са с редуващи се и увити по височината спирали от акантови листа и нанизи от перли, между които са вплетени розетки, плодове и фигури на птици в различни пози. Подобни можем да открием в църквата „Св. арх. Михаил“ в Трявна, в църквата в с. Енчовци, в „Св. Димитър“ в Сливен, в „Св. Йоан Предтеча“ и „Св. Троица“ в Габрово и други. Много често колонките на царския ред не са еднакви, всяка е с различна композиция, за разлика от колонките в двете свищовски църкви.

Надиконните люнети на тревненските иконостаси са с много устойчива схема. Центрирани са обикновено от малък медальон, розета или ваза, от които тръгват стебла с листа и цветове, изпълващи пространството до арковидна дъга. Тя почти винаги се състои от нанизани цветни чашки или листа, обърнати надолу. В ъглите триъгълните пространства най-често са запълнени от ружи (цветове) с триделни листа. Почти винаги люнетите са работени в ажурна техника. Подобна композиция може да се види, освен в споменатите по-горе храмове, също и в много други иконостаси – творби на тревненски резбари. В разглежданите два храма в Свищов тя също е възпроизведена.

Лозовият фриз в горната част на иконостаса в църквата „Св. Илия" в Свищов има много близък композиционен аналог. Повлеци от лозови стебла с листа и гроздове се разминават в две посоки, като са нанизани на една хоризонтална плъчка. Между тях са вплетени капковидни медальони. За първи път подобна композиция срещаме в лозовия фриз на олтарната преграда в храм „Св. Йоан Предтеча" в Габрово (1814). Това пластично решение е особено характерно за Георги резбар от Видин и свързаните с него резбарски паметници. Особено разнообразни са композиционните решения на светите двери у тревненци. В двете свищовски църкви олтарните врати са еднотипни, с почти идентични схеми, които са доста опростени. Единствено тези на северния престол в храм „Св. Илия" се различават, но за съжаление не са запазени в своята цялост. За тях може да се каже, че са работени от някой от резбарите, изпълнили иконостаса, защото носят същия пластичен почерк. Централните олтарни врати на този храм повтарят композиционното и пластично решение на трите двери в „Св. Преображение“. Свети двери с такава схема можем да видим монтирани върху много иконостаси не само в населените места около Трявна, Габрово и Търново, но из цяла Северна България, в Южна също, а и другаде. Този тип свети двери е може би най-разпространения между тревненските резбари. Много често преносими части на иконостаси са дялани от майсторите през зимния период, полихромирани са, изписвани са и после са пренасяни на място в храмовете. Така резбарите от различните фамилии и ателиета са имали възможност да ги възпроизвеждат многократно и след това да ги продават на различни места в страната. Това затруднява особено много издирването и определянето на прототипите за тези творби, изработвани понякога отделно или самостоятелно. Особено в средата на XIX в. и след това тези процеси стават невъзможни за проследяване.

Резбарите в Трявна стават твърде много, затова и голяма част от тях се преселват, като търсят препитание другаде. Това е и причината често изследователите да твърдят, че дадена икона, свети двери или дърворезба на цял иконостас са тревненски, без да могат да определят на чия ръка принадлежат. Въпреки всичко тези творби имат особености и характеристики, които ги причисляват към творчеството на майсторите, свързани с тревненския художествен център.

 

(Следва)

 

Доц. Симеон Захариев

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"

Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна, т. 5, 2019 г.

Централните свети двери от иконостаса
в храм "Св. Прор. Илия"

Северните свети двери от иконостаса
в храма

Иконостасът в храм "Св. Прор. Илия" в Свищов,
монтиран през 2013 г.

Горната част на иконостаса в храма 

Два типа цокълни табли от иконостаса, преди и след почистване
на повърхността на дърворезбата

Състояние на иконостаса от храма преди реставрация, 2012 г. 

Състояние на иконостаса от храма
преди реставрацията

Църквата "Св. Прор. Илия" в Свищов