Иконостасът в храм „Св. Пророк Илия“ в Свищов. Част II

В търсенето на паралели, които могат да послужат като сравнителен материал при анализиране на композиционните и стиловите особености на дърворезбата на иконостаса в храм „Св. пр. Илия", открихме една малко известна, непубликувана резбарска творба в старата църква „Св. арх. Михаил“ на Чекотинския манастир, Ботевградско. Там се съхранява дърворезбен иконостас с икони, които днес се намират в отлично състояние, реставрирани са. Царските икони са изпълнени от самоковски майстори, като носят почерка на някой от второто поколение самоковски зографи – може би Димитър Зограф или Йоан Иконописец. Стилистически напомнят повече на иконите на Йоан Иконописец, рисувани през 40-те години на XIX век, когато зографът работи вече със сина си Никола, нарекъл се сам Образописов. Върху южната стена в резбована рамка, с пластични елементи в стилистиката на иконостаса - рамена, люнет и ажурен завършек отгоре - е монтирана икона с образа на св. Мина на кон. Иконата има авторски подпис върху сребърния кант ниско долу, в който се казва, че е изпълнена от „Иванчо хаджи... от Габрово" през 1842 година. Става дума за зографа Иван Хадживасилев от Габрово, който е не само добър иконописец, но и добър резбар и църковен певец. Горният (дейсисен/апостолски) ред икони на олтарната преграда вероятно е също негово дело. За иконостаса се смята, че е работен от тревненски резбари. Удивителното тук е, че в композиционно и стилово отношение могат да се открият много общи белези с някои от цитираните по-горе храмове, дело на Георги резбар от Видин, и групата негови помощници или ученици, с които той е работил. Впечатление прави близостта в решенията на светите двери и фигурите на змейовете от венчилката от чекотинския манастир, които са в тясна връзка с посочените елементи от иконостасите в църквите „Св. Йоан Предтеча" в Габрово и „Св. ап. Петър и Павел“ в Свищов. Един мотив, много характерен за Георги резбар от Видин, е двуглавият орел с корона. Така е решена рипидата на олтарните двери и в Чекотинския манастир, и в свищовския храм, посветен на светите апостоли, но и тази от светите двери на иконостаса в храм „Св. Димитър“ в Свищов, за която е изказано също предположение, че принадлежи на неговата ръка. Същият мотив има на рипидата върху дверите от северния престол на църквата „Св. Илия" в Свищов. Двуглавият орел с корона ще открием в основите на колонките в царския ред на иконостаса в Чекотинския манастир. На същото място ще го видим и в храмовете „Св. Илия“ и „Св. Преображение“ в Свищов, освен че имат подобни композиционни решения на колонките въобще. Удивително е също почти пълното съвпадение в композицията и стилистиката на люнетите над царските икони, с разликата, че в Чекотинския манастир като цяло иконостасът е по-малък, с по-малък мащаб и всички части са значително по-малки, с по-малко пластични детайли по тях. Силно опростено е и пластичното решение на лозовия фриз. В „Св. Илия“ и „Св. Преображение“ люнетът и лозовият фриз са по-големи и с повече и по-дребни детайли. Най-силно впечатление прави присъствието в иконостаса на Чекотинския манастир на спираловидните стебла с акантови листа, завити в двете посоки - нагоре и надолу, в иначе центрираната и симетрична композиция на подиконните пана в царския ред. Това е и единствената творба, в която този характерен елемент от двата разглеждани свищовски иконостаса присъства, въпреки че не е така изведен.

Пластиката на дърворезбата в чекотинския иконостас обаче като цяло е по-наедро решена, макар че има едни и същи повтарящи се мотиви в колонките, люнетите и подиконните пана.

Всички тези разсъждания ни водят към някои по-сериозни обобщения, макар че засега нямаме писмени данни, които да ги потвърдят. Едно сведение все пак е от особено значение, че иконата на южната стена в старата църква на Чекотинския манастир е рисувана от Иванчо Хадживасилев от Габрово и е приложена заедно с иконостаса от ктитора Мария от Правец. Дали той е и майстор на дърворезбата, засега е невъзможно да кажем. Можем да допуснем обаче, че логично резбарите също идват от Габрово. Георги от Видин работи в Габрово. Смята се, че негов ученик е Петър резбар от Габрово. Това ни дава основание да изкажем предположение, че иконостасът в църквата „Св. арх. Михаил“ в Чекотинския манастир е много вероятно да е творба на самия Георги резбар от Видин или на майстори резбари, които са обучавани или работили с него. Създаден е през 40-те години на XIX век, може би през 1842 година.

В старата свищовска църква „Св. ап. Петър и Павел“ има иконостас, който носи стиловите особености на творбите на Георги резбар от Видин. Особено близко е композиционното и пластично решение на светите двери на този иконостас до тези в храм „Св. Димитър“ в Свищов, както и до олтарните врати в храм „Св. Йоан Предтеча" в Габрово, за който се знае, че са негово дело. Предвид това предположение можем да допуснем, че същата резбарска група е реализирала няколко творби в Свищов в първите десетилетия или в първата половина на XIX век. Тези майстори са били познати в града. Дали някой от тях е останал да работи там в следващите години, е много трудно да се каже. Изследователите споменават, че майсторът на иконостаса в „Св. Преображение“ в Свищов се казвал Данчо или Генчо. В Трявна и прибалканските селища много често с краткото Генчо именуват Георги, но подобни разсъждения могат да ни впуснат в свободни интерпретации затова ще спрем дотук.

В моделирането на формите при изработката на иконостасите в „Св. Илия“ и „Св. Преображение“ в Свищов трудно ще открием почерка на Георги резбар от Видин. Тяхната резба е плоска, издребнена, малко остра, в някои участъци леко примитивна, носеща особен маниер на рязане, който не е характерен за споменатите по-горе дърворезби.

Независимо от това някои детайли на иконостаса в „Св. Илия" са решени с особено майсторство. Такива са северните свети двери, някои колонки от царския ред и двете крайни колонки от празничния ред икони, както и някои детайли от изпочупените парчета, които все още се пазят в църквата. Изглежда особено интересно е било решението на архиерейския трон в храма, който със сигурност е бил част от общия ансамбъл. Според казаното дотук можем да допуснем, че при изпълнението на творбите за храма „Св. Илия“ водещият резбар е бил способен майстор, с добри възможности, богат опит и усет към по-сложни пластични решения. Най-вероятно повтарящите се елементи в редовете, които възпроизвеждат едни и същи композиционни схеми, са изпълнени от резбари с по-скромни възможности, без които обаче е било невъзможно реализирането на такава мащабна резбарска творба. Не е изключено някои от тях да са местни жители.

Анализирането на композиционните и стиловите особености на иконостаса в храм „Св. пр. Илия“ в Свищов налага следните обобщения. Творбата е създадена от резбарска група, членовете на която са обучавани от майстори, свързани с резбарския център в Трявна. Творбите на Георги резбар от Видин, които вече са били изпълнени в два от по-старите свищовски храмове „Св. ап. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“, вероятно са послужили като образец за някои от пластичните и композиционните решения на разглеждания иконостас. Допуска се вероятността някой от резбарите, членове на екипа, който е работил иконостаса в „Св. Илия“, или водещият майстор да са обучавани или да са работили в групата на Георги резбар от Видин. В известен смисъл това обяснява до голяма степен изказаното преди твърдение от изследователите, че централните свети двери в храма „Св. Преображение“ в Свищов са работени от Георги резбар от Видин. Направените предположения не изключват вероятността като изпълнител при реализирането на тази творба да е участвал и Георги Михайлович Владикин – Казака, както гласи местно предание.

В хода на реставрационните работи, още след почистването на отделните дърворезбени части, беше открит надпис върху гърба на една от таблите в цокълния ред. Надписът е направен набързо, с не особено внимание и не е ясно с какъв материал, който много прилича на следите от стеченото лепило между снадките на дъските на табления панел. Независимо от това представлява интерес, защото на него има точна дата: „1857 апр. 3“. Над датата се четат ясно инициали „Г. П“ и под него „С. П“, изписани върху едната (лявата) съставна дъска от дървения панел. По-нататък върху средната се чете „М к“. Върху третата съставна дъска най-вдясно са вижда „В. П“. Другите букви вече са неясни, но под тях е повторена още веднъж същата дата, макар че личи по-слабо.

Какво означават тези надписи? Случаите, в които резбари оставят издялани авторски подписи, са редки. Дали в нашия случай са написани от авторите на иконостаса, можем само да предполагаме. Ако това е така, е съвсем възможно в годината 1857, на 3-и април, да е завършен или окончателно монтиран иконостасът, който най-вероятно е работен дълго време предвид неговия мащаб. Възможно е датата да е изписана просто по време на изпълнението. Вярно е, че многократно цитираните по-горе изследователи смятат, че двата иконостаса в свищовските храмове „Св. Илия“ и „Св. Преображение“ са работени веднага или скоро след построяването им. От друга страна, да се изработят два толкова големи иконостаса в рамките 4-5 години, е малко вероятно, защото често е било невъзможно да се съберат толкова средства, за да бъде платена тази мащабна, със сигурност скъпоструваща, работа. Много са случаите, когато храмовете през периода на Възраждането в България са построявани, а едва в следващите десетилетия са поръчвани иконите, иконостасите или стенописите за тях. Самото изграждане е коствало доста средства, а събирането на още е изисквало време. Затова не изключваме възможността, особено ако допуснем, че първо е направен иконостасът в „Св. Преображение“, олтарната преграда на храм „Св. Илия“ да е работена едва през 50-те години на XIX век, още повече че тя е значително по-голяма и е с допълнителен празничен ред икони в горния регистър. Тази хипотеза приема, че иконостасът в „Св. Илия“ е работен от резбари, свързани с художествения център в Трявна, някои от които са повлияни или дори работили в групата на Георги резбар от Видин. Ако приемем, че второто, третото и четвъртото десетилетие на XIX век са активният период на творческа изява на този майстор, напълно е възможно работилите с него по-млади помощници да са продължили да приемат и изпълняват поръчки в следващото пето десетилетие на столетието. И тъй като групата на Георги резбар от Видин, е била позната вече в Свищов, някой от неговия екип може да е останал да работи в града. Несъмнено всички тези майстори са свързани с Трявна.

Да гадаем чии са изписаните инициали в открития надпис, е доста рисковано, но не и невъзможно. Тъй като не са ни известни кои са помощниците на Георги резбар от Видин, но знаем, че той се е заселил в Трявна, можем да направим опит да ги потърсим сред имената на активните в средата на XIX марангози от този град. Опитът ни да ги открием сред родословията, които са публикувани по-рано, ни отвеждат единствено при инициалите на представители на Минчовската фамилия. Един от синовете на дядо Минчо е Петър, а неговият син е поп Генчо (Георги) Петров (1808 – 1892), който е резбар и иконописец. За него се знае, че се е спазарил да направи позлатата на иконостаса в църквата „Св. Благовещение“ в Преображенския манастир, която вече не съществува. Знае се също, че е работил в манастира „Св. Никола“ в Арбанаси, без да се уточнява какво точно е изпълнил – дали икони, или дърворезби. Иконостасът, владишкият трон и проскинитариите там стилистически, но и като композиция, стоят доста далеч от разглежданите тук творби. Изпълнени са вероятно по-късно, през последната четвърт на XIX век. Генчо Петров е работил със синовете си Петър (1835 – 1876) и Стефан (Стоян) (1849 – 1937). Не можем да открием обаче по-ранни негови творби, които да ни послужат като база за сравнение, затова ще спрем дотук.

Името на поп Георги (Генчо) Петров все пак съвпада с твърдението, че според летописната книга на църквата „Св. Преображение“ майсторът се казвал Данчо или Генчо.

Казаното дотук по-скоро потвърждава направената преди това хипотеза, че иконостасът в храм „Св. Илия" в Свищов е създаден в средата на XIX век. Работен е от майстори резбари, повлияни от художествения център в Трявна. Това твърдение не изключва възможността в екипа да е бил Георги Михайлович Владикин – Казака, което се знае според местно предание. Една част от изписаните букви в надписа на гърба на таблата съвпадат с буквените знаци на неговите инициали.

Основният извод, резултат от представеното изследване, се отнася до датирането и атрибуирането на резбарската творба. Иконостасът в храм „Св. пророк Илия“ в Свищов най-вероятно е създаден в средата на XIX век. Единствен негов аналог е олтарната преграда на другата свищовска църква „Св. Преображение Господне". Двата иконостаса стоят твърде близко до тревненската дърворезба, като приемаме, че по-скоро са повлияни от нея. Водещият майстор най-вероятно е обучаван в някоя от резбарските групи, свързани с Трявна и ръководени от Георги резбар от Видин. В резбарския екип, изработил иконостаса, е възможно да са участвали местни резбари, един от които е Георги Михайлович Владикин – Казака, както гласи местно предание. От друга страна, имаме основание да разглеждаме иконостасите в двата свищовски храма „Св. пророк Илия“ и „Св. Преображение Господне“ като самостоятелно явление, част от развитието на българската възрожденска дърворезба.

 

Доц. Симеон Захариев

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"

Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна, т. 5, 2019 г.

Църквата "Св. Прор. Илия" в Свищов