С Трявна в сърцето

Един от често публикуваните автори в „Тревненски будил“, Катя Мирчева Николова, която бе дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, е родена на 11 август 1945 г. в софийското с. Вакарел.

Основното си образование завършва в родното село, а средното - в 4-та гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ в София, която обаче е закрита, когато Катя е в 11 клас и затова дипломата й е от 23-та софийска гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“. Дипломира се в специалността „История“ със специализация „Музейно дело и етнография“ в СУ „Св. Климент Охридски“. За кратко работи като прогимназиален учител по… ботаника, химия, зоология и основи на селското стопанство в родното си село. Дори кандидатства химия, която е другата й любима наука, но не е приета.

През февруари 1972 г. постъпва на работа в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, като екскурзовод. Две години по-късно вече е уредник в музея и работи на тази длъжност до пенсионирането си през декември 2002 г. Отговаря за отделите „Дърворезба“ и „Строителство“. Поради причини от „различно естество“, Катя не успява да сбъдне мечтата си - да се занимава с научно-изследователска работа, свързана с Трявна и Тревненския край и след пенсионирането си. Може би, защото от 16 години живее в с. Вакарел с по-малкия си син Мирослав. Брат му Антон е един от талантливите резбари на днешна Трявна и дългогодишен танцьор в ТА „Трявна“, който и днес продължава да работи в резбарското ателие към Музея. Съпругът й Йончо Николов, вече покойник, е сред емблематичните преподаватели по физика и математика в тревненските училища. Неговата родова история е твърде любопитна, споделя Катя. Той е потомък на Качавуните, преселници от Килифарево, чийто предшественици се заселили в една местност над тревненското с. Рашовите. По-късно махаличката от 3 къщи към селото, била кръстена Качавуните на името на първите си заселници. Навремето там личали следите на стари гробища, дувари... Съпругът й е праправнук на дюлгерина Никола Качавуна *, брат на Стойно Качавуна - една твърде противоречива личност, родом от Рашовите – бунтовник, вероятно разбойник и опълченец...

И в рода на Катя има „лоша жилка“. Прадядо й Коле бил много злобен и проклет човек. Веднъж жестоко ударил с брадва в гърба сина си Стоян Вакарелеца, който не след дълго починал. Катерина, съпругата на дядо Коле, била едра и яка жена и, когато той изхвърлил едно от децата им с коритото навън, тя така го била, че не оживял след това… И днес Катя си спомня с обич за дядо Стоян, за баща си Мирчо, все прекрасни и добри хора със сръчни ръце и широки сърца. Техните гени е наследила тя и със сигурност обичта им към родното. Може би затова, никак не е случайна страстта й към миналото и корените…

„Завърших история, по-скоро заради музейното дело и етнографията, материалната и духовна култура на хората в миналото, изкуството, литературата – споделя днес тя. - Не ме увличаше толкова чисто историческата материя – войни, въстания и т.н., към тях придобих слабост на финала на трудовия си път“.

Катя постъпва на работа в Музея, близо десет години след откриването му, когато директор е Иванка Бонева. Заварва един хубав, подреден и поддържан с обич Музей и хора, които работят със желание и страст. По това време има и широко поле за изследователска дейност – все още има живи наследници и потомци на известни и не толкова известни родове и личности. Селата са живи и пазят памет, която може и трябва да бъде разказана, съхранена за бъдните поколения. Именно работата „на терен“ и усещането, че си призван да запишеш и съхраниш спомените на вече възрастните потомци с ясното съзнание, че след време те ще се превърнат в история, е най-любимият и удовлетворителен момент за Катя. „Обичах да работя на терен, да откривам неща, които още не са изследвани, публикувани – връща лентата на спомените тя. – Харесвах и работата в архивите, в други музеи, свързани с Трявна. Несравнимо е усещането, да държиш в ръцете си автентичен документ от отдавна отминали времена... Събирала съм много неща за музея с цедилката по селата, а по-тежките - инструменти, инвентар, карахме с камиони. Хората идваха при нас с желание да дарят, да разкажат истории, свързани с техните предшественици или с историята на Трявна и Тревненско, други пък продаваха част от семейното си наследство на Музея… Местните краеведи също ни търсеха и често ни помагаха в изследователската и събирателската дейност“.

Катя си спомня и за будната тревненска общественост, която питае не само безпрекословна обич към Тревненското, но и е съпричастна към всяко културно-историческо събитие от живота на града. Активна дейност през годините развива Клуба на приятелите на музеите и паметниците на културата, Общобългарски комитет „Васил Левски“ - Трявна, който редовно публикува въпроси на местна историческа тематика на страниците на тревненския вестник с осигурен награден фонд и т.н.

Скъп спомен в душата на Катя са срещите с т.н. „информатори“ по селата, които записва на мъничкия си диктофон, обикновено скрит в една кошница, за да не смущава и без това притеснените й от „интервютата“ събеседници. „Имам много записи на народни песни от Тревненско на аудиокасети – споделя тя. – С обич и носталгия си спомням за баба Стефка Ангелова от Божковци, която ни е оставила много песни… Тя беше душата на Божковската фолклорна група. Сещам се и за един дядо столетник от Раданци, за съжаление вече не помня името му…“. А тези скъпи срещи са стотици и всяка от тях е оставила следа в сърцето й, наред с досега до видни личности, като проф. Асен Василиев, проф. Александър Фол и съпругата му проф. Валерия Фол, проф. Елена Конярска, изкуствоведите Христина Милчева, Димитър Друмев, проф. Атанас Божков, художника Иван Христов, дарителя Тотю Гъбенски, резбарите Цаньо Антонов, проф. Кънчо Цанев, проф. Антон Дончев, историка проф. Петър Тивчев, много министри, художници, артисти, певци… и т.н.  

Катя разказва и една интересна история, свързана с изложба на именития ни художник Иван Христов в Трявна. Заедно със своя колежка от музея, заминават за столицата, за да докарат творбите.

„Трябваше да купя стъкла за картините – разказва тя. – Те бяха големи, ненарязани. Държах ги изправени в каросерията на един камион, докато ги закараме до тях. Когато пристигнахме, нарязаха стъклата и заедно с Мариана Желева, поставихме картините в рамки и след това ги докарахме в Трявна“…

Някога, като че ли, посетителите в музеите били по-любопитни и любознателни. Веднъж, дори се случило да остане след работа, за да изчака група младежи да се насладят в максимална степен на картините от дарението на Казакови в Старото школо. Младежите налягали по земята да разглеждат тези наистина забележителни творби. Искали да ги усетят едва ли не от всеки ъгъл, а после оставили своите впечатления в Книгата за посетители…

Освен любовта към изследователската работа, изкуството и етнографията, специално място в сърцето на Катя заема и тревненската възрожденска архитектура и нейните именити майстори. И може би, не случайно, любимият й тревненски майстор е Уста Генчо Кънев, за чийто градежи тя пише редица статии, а заедно с Вера Христова подготвят дипляната по повод 150-та годишнина от рождението му…

Тази й любов към тревненската архитектура, се разгаря в сърцето й още при първата й среща с Трявна, през 1955-1956 г., когато гостува при роднини на леля си. Още тогава Катя е силно заинтригувана и впечатлена от усталъка на тревненските дюлгери, от духа и излъчването на малкия балкански градец. И бърза да попие колкото се може повече от тая хубост с мисълта, че може би никога повече няма да я види. Но съдбата си знае работата. И години по-късно, Катя свързва трайно живота си с Трявна, и оставя ярка следа в нейната летописна история… Десетки са публикациите й на страниците на тревненските и габровските вестници, в разни сборници, дипляни, брошури, участия в научни конференции и т.н. Катя е един от музейните специалисти, които участват в събирането и обработката на сведенията за тревненските майстори и местата на техните градежи и творби от анкетните карти за сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, разпратени до стотици институции от цялата страна – църкви, училища, музеи и т.н. Събирането на тази огромна по обем информация, отнема повече от половин година… 

„Това, което пишех, исках да го преживея, да мине през мене, да ми е по сърце – споделя тя. – Дори, когато са ми възлагали да напиша нещо по дадена тема, аз се мотая 3-4 дена и не мога да измисля нищо. В един момент сядам и го нахвърлям на един дъх… Важното е, да ме докосне, да го почувствам…“. И не случайно, статиите й до днес звучат толкова живо, образно, автентично по дух и по време…

Трявна й липсва, макар че от време на време се завръща тук за кратко. Нещо повече, макар и да живее във Вакарел, Катя е запазила тревненското си местожителство, защото където и да живее, Трявна е нейният дом. Не пропуска статия или предаване за града, на който посвещава най-хубавите години от живота си. Няма как да не й е тъжно за рухналите църкви и сгради на много места в страната, но е и обнадеждена от спорадичните искри на обновлението и родолюбието, които проблясват тук-там…

Благодарна е на тревненци за радушния прием навремето и ги споменава в молитвите си за здраве. Пожелава си да са все така будни и жизнени, и да не предават духа на любимата й Трявна…

 

Галина Иванова

 

* Според родословните схеми на краеведа Петър Михайлов и сведения на Катя Николова, Никола Гергев Коев /Качавуна/ е роден през 1828 г. в с. Рашовите. Кога е починал е неизвестно. Той бил син на Герги /р. 1796 г./ и Мария. Никола имал трима братя – Стойно /1853-1908 г./ по прякор Качавуна, Стойко и Койо, и една сестра Наца /1838-1913 г./. По занятие бил дюлгерин. Взел за жена някоя си Рада. Родили им се три деца – Герги /1860-1944 г./, Петър /1872-1927 г./ и Йовчо /р.1881/. За Йовчо се знае, че също бил майстор – дюлгерин. Взел за жена Рада - дъщерята на друг личен майстор – дюлгерин от Рашовите - Дончо Дамянов Тотев и заедно с тъста си и с неговия син Колю, водили дюлгерска чета из Шуменско и Преславско. Дядо Йовчо починал при нелеп инцидент. Дали му да вари сапун в закрито помещение, а той бил алергичен… Синът му Дончо, който бил роден около 1915 г., също бил дюлгерин, както и синовете му Йончо - съпругът на Катя Николова, който посветил 10 години след пенсионирането си на строителния занаят, и брат му Райчо. Любопитен момент от семейните хроники е, че от Качавунския род произлиза и известна фамилия циркови артисти, факт, за който Катя само е чувала, но не знае подробности. Най-вероятно става дума за наследниците на Петър, единият от синовете на Никола Качавуна.

По-интересна е съдбата на брат му Стойно, който бил много беден, с буен нрав и със сигурност има доза истина в сведенията, че бил не само хайдутин, а и разбойник, който се занимавал с грабежи, за да преживява. За него разказва в спомените си Петър Балабанов – въстаник в Четата на зографите от 1876 г. и опълченец в освободителната Руско-турска война от 1878 г. Захари Стоянов също го споменава с една нелицеприятна история в „Записки по българските въстания“. Според историческите сведения, Стойно Качавуна е в списъците на опълченците – в конна сотня. Един от малкото тревненци, за които има документи, че са участвали в боя при Ст. Загора, при отбраната на „шипченските висоти“ и при с. Шейново. За отбраната на шипченския превал, той получава сребърен орден още през 1879 г. За съжаление името му не се нарежда до имената на почетните тревненци, отбелязва в една своя статия Иванка Бонева. По думите й, документите към пенсионната му преписка говорят, че Стойно си остава беден, слуга, без някакво имущество. Беднотията, младежка буйност и може би склонност към рискове го подтикват през 1879-1880 г. да обере богатия търговец хаджи Славчо хаджи Паскалев от Търново. За деянието си получава 5 г. затвор. Като се прибави към нея и мълвата за предишните му „подвизи“, не е чудно, че е бил отритнат от обществото. Умрял през 1908 г., намушкан от общинския бик, за който се грижел. И двете му деца – Цана и Ганьо, които били много дребнички на ръст, водили същия горчив и унизителен живот…

Катя Николова

Катя Николова /в средата на снимката, в черно/,
заедно с ученици от Славейковото училище,
на гости при баба Пенка Дончева от с. Черновръх,
която им изпяла няколко песни...

На възстановката на обичая "Пита на стар ерген" в читалището
в кв. "Божковци"... 
Катя /в дясно на снимката/ до съпруга си Йончо Николов,
заедно с колежката си Лидия Горанова /в ляво/
и баба Стефка Ангелова - душата на Божковската фолклорна група...

Оглед на преградно съоръжение от Втората българска държава
по време на научна експедиция по пътя Бъзовец-Борущица.
В ляво е Кънчо Пенчев, Катя е в дъното на снимката,
заедно с колежките си от музея -
Лидия Горанова и Даниела Дабкова /в дясно/...

Катя Николова /в дясно/ изнася беседа в Попйовчовата къща
пред Георги Йорданов /в ляво/ - председател на Комисията по култура
и министър на културата по времето на Тодор Живков

Ревю на национални носии
в Боженци, юни 1974 г.
Катя Николова и
резбарят Тодор Славков,
представят тревненската носия

Снимка за спомен с членовете на Клуба на приятелите на музеите
и паметниците на културата - Трявна от експедицията
до лобното място на въстаника Петър Генчев.
Катя е третата от дясно-наляво.
Мъжът в дясно на снимката е Дочо Дочев - основател и
пръв директор на Детската музикална школа в Трявна.
В средата на снимката /седнала/ е Здравка Станчева,
а вляво /права/ e Розалина Велчева

Скъп спомен от гостуването на актьорите от
филма "Хан Аспарух" в Трявна...
На снимката, отляво-надясно: Йордан Рашков,
актьорът Стойко Пеев, превъплатил се в ролята на Хан Аспарух,
Мартин Малев, Катя Николова със сина си Антон,
Веселинка Цанева, Иванка Бонева.
Зад Катя е колежката й Пенка Пейкова

Катя Николова, няколко години преди пенсионирането си...