Свикнали сме да ги възприемаме само като вещи, които красят полиците на старите възрожденски къщи или попълват музейните фондове, като един спомен от далечното и не дотам отдалеченото от нас минало. Но всеки съд си има своя история и може да я разкаже, ако сме по-внимателни с него.
Първо ще научим за майстора, който го е създал. Той името
си рядко изписва, може само първите му букви, но знак винаги ще остави: една
или три звездички, свързани с дъги или само дъговидни нарези по периферията на
сахана: многолистно цвете, изрязано на дъното му, врязани кръгчета или
триъгълници. Днес тези знаци нищо не ни говорят, възприемаме ги почти като
декоративна украса, но на времето са били от значение. По знака се познава
майстора и ако му се хареса работата, при него се правят поръчките за новите
съдове.
Съдовете могат да ти разкажат през колко скърби и радости
са минали. Та нали тях често принасят в дар и да се помни, на съда надпис
заръчват. Запазили са се до днес и ситните му букви, наредени като мъниста,
красят сахани, тави и менци. Като ги вземеш в ръка работа да вършиш да ти
напомня с добро за хората, които са го дарили.
Често стопанинът заръчва името му на съда да изпишат, пък и
годината, когато го е правил. Ангел Пандурски, 1887 г.; Тотю Ивану Киселов,
1872 г.; Рачо Чехларов, 1893 г., 1899 г., а на един от съдовете на последния се
е подписал вероятно и майсторът – Колю Куюмджи: Митю Георги.
Сигурно още много неща могат да ни разкажат старите съдове,
стига да искаме това и да сме внимателни с тях.
Даниела Тодорова – Дабкова
Специализиран музей за резбарско и зографско
изкуство – Трявна
* Благодарности
за снимките на д-р Вяра Белева от СМРЗИ - Трявна
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.