Ето какво ми разказа един път в канцеларията ме като започнал служител в плачковската община Бай Христо Манев – Комитата от колиби Йововци, идвайки да си плати данъка и запитан от мене от къде носи тоя прякор “комитата”, той започна: “ Тя, Иванчо, е малко смешна моята история, но тъй наистина се е случило. Когато започнала Руско-турската Освободителна война, след неуспеха на Гурко при Стара Загора, много от населението на Казанлъшкия край почнало да бяга през Балкана и напълнило Тревненския и Габровския край. Бежанците, които се случило да минават през нашите колиби Йововци, уплашили тукашното население и то почнало да бяга. Баща ми, Маньо Димитров и майка ми, Пена/Петра/ имали трима сина, аз съм бил средния на възраст, около две-три години. Големият ми брат бил пет-шест годишен и можел сам да ходи и него взела да го води майка ми, а най-малкият била задянала в цедилката на гърба си. Баща ми запрегнал в колата воловете, натоварил багажа и поели надолу към Трявна. Мене решили да ме оставят, бил съм хилав и малко гърбав, както ме виждаш, не съм могъл да вървя сам. Оставили ме баща ми и майка ми до дънера на един хралупест бук. Оставили ми малко храна и вода и тъй решили, каквото стане с мене. Та един вид ме отписали вече от семейството. Това било на Петровден, юли месец. Аз съм стоял под бука два-три дена и като се свършил хляба, изпълзял съм до един буков храст и съм започнал да ям младата букова шума. Родителите ми бягали до колиби Демиев хан и като се завърнали след пет-шест дни мислели, че съм загинал. С голяма радост ме намерили в буковия гъсталак здрав и читав. И тъй цялото село ме накичило с тоя прякор, “комита”, щом не съм умрял.
Весел човек беше Бай Христо Комитата и двама ние дълго се
смяхме след тоя му разказ. Но има доста трагедия в тази комедия, ако малко се
позамислим всъщност – това е то войната, тя може да създаде такива, такива даже
и по-ужасни ситуации, от тая, която ви разказах.
Подготви
Калинка Пашова
/Из архива на Иван Добрев, Специализиран музей за
резбарско и зографско изкуство – Трявна/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.