В съботното издание на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ /5 февруари/, в рубриката „Неразказаната България“ с Ирена Григорова, научихме интересната история на едно безценно свидетелство от миналото – тефтерчето на Бойчин войвода /Бойчо войвода/ от 1848 г., което е по-старо с 25 години от личния бележник на Апостола Левски. Тефтерчето на легендарния цеперански хайдутин Бойчо войвода, е малък, с размери 11 на 9 см, а страниците му са точно 208, обяснява историка д-р Румен Манов, който преди 12-13 години го открил случайно, захвърлен на вторични суровини. Тефтерът е с тъмнокафява кожена подвързия, а под нея има дървена подложка. Още в началото - на 7-а и 8-а страница, хайдутинът е начертал карта на местност с обозначение, къде има заровени жълтици. В скоби войводата е уточнил кои жълтици са клети и кои не, т.е. кои могат да бъдат взети и кои не е добре да се пипат, защото носят лош късмет. А на следващата страница е написал собственоръчно: “Саморучний бележник на Бойчин войвода в 1848 година, априлий 13”.
Преди няколко години д-р Манов дарил безценната находка на
Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския
университет. По думите на историка Вася Веселинова от Център „Дуйчев“,
тефтерчето вече е разчетено и анализирано. „Това е единственият тефтер на
български войвода, единственото документално свидетелство от ръката на тези легендарни
борци, за които разказват само народните песни и имаме полулегендарни сведения“
– сподели още тя. То е писано по времето, когато Христо Ботев е бил едва
тримесечно бебе, а Апостола Левски е бил на 11 години…
Освен фабрично напечатаните месецослов и информация за
празници, тропари и летоброения, тефтерът разказва какво е вълнувало войводата,
от какво се е вдъхновявал и на кого се е молел. А той е търсил упование в
съдбата на велики исторически личности, за които разказва, записвал е молитви,
заклинания, рецепти за лечение на огнестрелни рани и навяхвания, указание как
се лекува бяс… Бойчо войвода не само е нарисувал картата на съкровището от
султанската хазна, обрана през 1846 г., но и подробно е описал местата, на
които е било закопано то, какво съдържа, кои жълтици са клети и кои не…
Подготви
Галина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.