Нерадата следосвобожденска съдба на зографа-въстаник Цаню Стойчев

Цаню Стойчев е роден в Трявна. Зограф, като мнозина. Неговото име в досегашните проучвания за историята на Априлското въстание в Трявна и Тревненския край, срещаме сред имената на четниците, излезли на борба на 5 май 1876 г. Проучванията показаха, че той е участвал и в подготовката на въстанието. Заставайки зад развятото от Симеон Цонев – Моната знаме с надпис „Свобода или смърт“ той остава до края в четата. Участва в сражението на 9 май 1876 г. при с. Нова махала, траяло 6 часа, до момента, когато са обкръжени от всички страни и войводата Хр. Патрев дава заповед за отстъпление с думите: „Назад, бягайте момчета, ще ни хванат живи!“. За съжаление, за повечето от въстаниците, няма цялостни сведения за това какво са преживели по славния и осеян със смъртни опасности път. Така е и за Цаню Д. Стойчев. Ровим се в пенсионното му дело, от което научаваме, че около 30 дни след разпръсването на четата е укриван от Иван Петров от Раданци. Съвсем оскъдни спомени, показват, че след тези 30 дни той успял да се добере до Трявна и се укрил в долапите на бащината си къща. Малката му сестричка знаела къде се крие батко й. Когато заптиетата дошли за обиск, уплашеното дете гледало все към долапите. С това го издало и Ц. Стойчев бил арестуван, закаран във В. Търново и подведен под отговорност за участие във въстанието. Той, както и всички в този процес, поради самоубийството на султан Азис, което усложнява обстановката, е освободен, поради недоказаност, заедно с още десетина тревненци.

Препис от пенсионното дело на Ц. Стойчев получихме от неговата потомка Ана Кожухарова. Пенсионните дела! За тях може и трябва да се напише книга.

Историята с пенсионните преписки е дълга, почти безкрайна, унизителна и съзнателно усложнена от новите властници.

Цаню Стойчев не поискал пенсия навреме, защото вероятно и той като Цаню Захариев е мислил, че не за облаги се е борил за свободата на народа. Остарял, със седемчленно семейство и зограф по занаят, който вече отмирал, той търси пенсия 20 години след въстанието. Започва да пише прошения, да доказва, да прилага документи – спомени от свои другари за участието си в тревненската чета и в сражението с турците. Напразно! Намесват се зли сили. Именно тези, които са избягали от четата, пишат против него. А някои от тях получават пенсия отдавна.

Търновският съд решава да му се отпусне пенсия. Отново се изправя бюрократична бариера. Не Търновския окръжен съд трябвало да реши неговия въпрос, а Русенският апелативен съд. През юли 1898 г., след двегодишни унижения и огорчения, угасва за малко просветналата надежда за материална помощ, с която да изхранва децата си. Пенсионната преписка остава без последствие, както много други.

Не може човек спокойно да чете думи, като „… поради бедността ми... и плачевно положение се нуждая от държавна помощ. Тези са, господине, причините които ме карат… да отегчавам Вас и пенсионния съвет“… „То за това коленопреклонно Ви моля, г-н Министре…“. Не може да не проплаче сърцето на човека и да не си помисли: нима да се извиняват коленопреклонно пред разни парвенюта един ден, онези, които жертвоготовно са понесли някога риска на борбите, ония поробени българи, тръгнали под призивните слова „Свобода или смърт“.

Пенсионните преписки на поборници и опълченци от 1876, 1877-1878 г. са пример и поука за поколенията, за това какво трябва да бъде отношението ни към ония, които се жертват в името на свободата.

 

 

Иванка Бонева

* Оригиналното заглавие на публикацията във в. „Тревненски зов“, бр. 7/1983 г., е „Живот – пример“

Четата на зографите, отляво-надясно - Петко Отвъденеца,
Цаню Захариев, Цаню Д. Стойчев, Васил Михалев