За една специфична композиция, присъстваща в творчеството на тревненските майстори – резбари. Част II

Изображенията на птици и животни присъстват и в трите художествени центъра, като добре е да се напомни, че след иконоборческия период тези изображения имат само декоративна функция.

Действително тази типично тревненска композиция, както посочва Димитър Друмев, допада на тревненските резбари, които я интерпретират по своему на различни места в храмовия интериор. В хронологична последователност следващото място, където откриваме разглежданата композиция, е върху фронталните и страничните табли на два проскинитария, намиращи се понастоящем в църквата "Свето Преображение Господне” на Преображенския манастир край В. Търново, като е нужно да се уточни, че проскинитарият, намиращ се в северната част на църквата, всъщност е донесен от другата манастирска църква “Свето Благовещение", която е разрушена.

Като композиционно и конструктивно решение изглежда двата проскинитария са направени в една дърводелска работилница приблизително по едно и също време, но резбената украса е авторско решение на двама различни резбари с доста различен композиционен почерк и пластично третиране на формите. Композициите на таблите представляват съкратени варианти на композиционната схема от таблите на двата трона от Трявна и с. Енчовци, като фронталната табла от проскинитария, намиращ се в южната част на църквата (сн. 4), е с по-развита и усъвършенствана композиция, размерите на която са малко по-големи от тези в другия разглеждан проскинитарий (сн. 6).

И тук липсват данни кои са изработили украсата на двата проскинитария и кога точно, но имайки предвид някои конкретни датировки около направата на иконостаса и владишкия трон, изписването на иконите от царския ред на иконостаса, както и съпоставянето на композицията от фронталната табла на южния проскинитарий (сн. 4.) с почти напълно идентична такава от цокълния пояс на иконостаса в църквата "Св. Георги" в Трявна (сн. 8), можем да отнесем изпълнението на въпросните композиции около средата на XIX век.

Според преданията и някои записки в летописната книга на Преображенския манастир Кольо Фичето има дял в строежите там. Той е поддържал много близки отношения с манастира. Често е отсядал там и го е ползвал като база. В летописите е отбелязано, че от манастирския восък е правил макети на своите архитектурни решения. В студените зимни месеци, когато строителните дейности са спирани, той е обичал да се занимава с дърворезба. Според преданията той си е предложил услугите да направи с трима тревненски резбари иконостаса на главната църква. През 1849 г. се уговаря с манастирското ръководство и през 1850 г. завършва иконостаса. На следващата година - 1851-ва – иконостасът е позлатен от поп Генко от Трявна. Иконите от царския ред са подписани от Захари Зограф през 1851 г.

Около 1852 г. е завършен и иконостасът в тревненската църква "Св. Георги", в който, както се спомена вече, е намерила място разглежданата тук резбена композиция. Значително по-късно е направен и датиран върху балдахина си владишкият трон в църквата “Свето Преображение Господне” – 1898 г.

От справочника на Иванка Бонева за Тревненската художествена школа” се допълват някои факти за участието на тревненските резбари в украсата на Преображенския манастир:

"Станю Марангозина изработва царски двери в старата църква; Георги Димитров участва в направата на иконостас в старата църква“.

"Папа Витан Млади изработва олтарна врата в параклиса “Св. Андрей"; Иконостасът на църквата “Св. Благовещение” е от папа Витан Коюв, по-късно позлатен от Генчо (Георги) Петров; Тревненски резбари изработват иконостаса на главната манастирска църква "Преображение Господне"; Симеон Симеонов Коюв изработва иконостас при последното възстановяване на църквата“.

Няма податки за резбарите, изпълнили двата проскинитария, но все пак със своя труд и конкретната специфична композиция те разнасят славата и майсторлъка на тревненските резбари извън региона на Трявна.

И в двата проскинитария композициите на таблите се развиват около една вертикална ос на симетрия и започват в основата си от вази. Явно и двамата резбари са се придържали към общата схема на един проект или образец, като изглежда всеки от двамата се е стараел да даде максималното от себе си и от своите възможности (сн. 6, сн. 7).

Въпреки че резбата е покрита с позлата, което покритие е приглушило свежестта на рязане и топлината на дървото, тя въздейства със своята пластика и ритъм от форми. Видно е, че и двамата резбари владеят занаята си много добре и като чистота на рязане те показват завидни умения, но както при всички творци и тук се отчитат различия по отношение на развито чувство към композиране и пластична изява на третираните форми. Така например композицията върху фронталната табла от южния проскинитарий (сн. 4) е значително по-обогатена с разнообразни форми, подредени така, че създават цялостно хармонично "звучене" от ритъма на обемите, балансирани с празните полета от фона. Акантовите листа, лентите и двата рога на изобилието се извиват много грациозно, като придават раздвиженост на силуета на композицията, разнообразявайки яс богатите тонални нюанси, получени от пластиката на орнаментите. Така тук, въпреки по-плиткото рязане, резбарят показва завидно пластично чувство. Дълбочината е около 4 см., а на местата с допълнително надлепване, достига 5 см. Страничната табла е с по-малки размери, но и тя е решена много пластично. Навсякъде резбарят показва добре развито отношение и към по-дребните детайли в композициите.

Вглеждайки се в таблите от северния проскинитарий (сн. 6 и сн. 7), забелязваме чувствителните разлики в усета на неговия резбар към композиране и пропорциониране на формите, които са се получили по-масивни и грубовати, като въпреки по-голямата дълбочина на рязане те са лишени от онази пластична раздвиженост на формите

от другия проскинитарий и изглеждат "по-вдървени".

С по-голямата дълбочина, получена от надлепване, която на места достига до 7,5 см., резбарят изглежда се е стремил да получи по-голяма раздвиженост на плановете. Въпреки всичко това резбата му изглежда по-плоска, а композицията - по-първична, лишена от майсторския финес и опита на неговия колега, изпълнил резбата върху южния проскинитарий.

И на двете места птиците отсъстват от композициите, но пък се забелязва засилено присъствие на акантовите листа, почти отсъстващи от композициите в троновете. Така тази типично тревненска композиция започва да се „огъва" на стиловите течения, нахлули от запад. Появява се лентата, която по-нататък ще видим като панделка в иконостаса на църквата "Св. Георги" в Трявна. Рогът на изобилието добива по изразителна форма и грациозни завъртания. Около неговото отверстие вече се появяват цъфнали цветове. Така разглежданият тип композиция се развива, усложнява и усъвършенства, достигайки изящество, наситеност с различни форми и съвършенство на изпълнението, намирайки ново място в храмовия интериор - като табла от цокълния ред на иконостаса в тревненската църква "Св. Георги”. Както вече беше споменато, композицията е почти напълно идентична с тази от фронталната табла на южния проскинитарий от главната църква на Преображенския манастир (сравни сн. 4 и сн. 8).

Тук цялата повърхност на иконостасната табла е равномерно наситена с изящно изпълнени орнаменти. Композицията е много добре балансирана както между отделните орнаменти, така и между орнаментите и фона. Дълбочината, съотнесена пропорционално към размерите на таблата, не е голяма. Тя достига до 4 см., но въпреки това е постигната изключително добра пластичност и грациозност на извивките на отделните детайли. Към всичко може да се добави перфектно изпълненото рязане на дървесината. Сумарно се получава съвършено композирана и перфектно изпълнена дърворезба. Всичко сочи, че резбарят вече е напълно оформен професионално. Неговото развитие е достигнало върхово ниво.

Таблите с тази композиция тук са две - в северния и в южния край на иконостаса, като и тук се вижда, че те са дело на двама различни резбари с много близки технически възможности, но с различно развито чувство към пластичност на формите.

Така таблата от южната част на иконостаса е по-пластично изпълнена. Композицията е по-балансирана и изящно решена. Като цяло се чувства по-големият опит от резбаря както да композира, така и да вае пластика. Прецизно изрязаните извивки и прегъвания на формите ни показват завидно тънък усет към изкуството на релефа, който въпреки неголямата си дълбочина от 4 см., преминава в орелеф. Това пластично чувство и майсторско изпълнение се забелязват и в другите детайли на иконостаса - табли, кръжила, колонки, декоративни фризове.

Симетрично разположената (сн. 9) в северната част на иконостаса композиция е с по-малка пластичност. Тук дълбочината на релефа е 2,5-3 см., но въпреки това и тя е прецизна и майсторски изпълнена при рязането. Нейната композиция е с малки различия от южната, което обогатява и разнообразява в детайлно отношение цялостната композиция на иконостасната преграда.

Вече беше споменато, че композицията в двете иконостасни табли от църквата "Св. Георги" в Трявна и тази от фронталната табла на южния проскинитарий от главната църква на Преображенския манастир са почти идентични и може да се предполага, че едни и същи резбари са работили и на двете места. Почеркът е един. Иконостасите и на двете църкви са работени почти по едно и също време. Така с позлатяването иконостасът в Преображенския манастир е завършен през 1851 г., а за година на завършване на иконостаса в тревненската църква "Св. Георги" повечето изследователи приемат годината 1852-ра. Наел и ръководил дейността по изработването на иконостаса в църквата "Св. Георги” е Никола Драгошинов, а изпълнението е на Димитър Дойковчето и неговата група. Брат му Деню също е резбар и е възможно да е влизал в състава на групата резбари. От тези факти може да се предположи, че украсата на проскинитариите в Преображенския манастир е изпълнена от двама резбари, влизащи в състава на групата на Димитър Дойковчето.

Разглежданата в настоящото изследване композиция откриваме на още едно място Габрово, квартал "Палаузово" (бившето село Бичкинята) (сн. 10), но изпълнена значително по-късно – някъде през първата половина на ХХ век. Църквата "Св. Иван Рилски" в Габрово е построена през 1900 г. от трима майстори от село Енчовци, Тревненско. Ръководител е Съби Генчев, другите двама са Косьо Калев и Мирко Велев. През 1931 г. Иван Касев и Тотю Славков работят църковна дърворезба. Тихол Марков изработва владишкия трон за църквата.

Разглежданата от нас композиция отново заема своето първоначално място върху страниците на владишкия трон. Но тук вече тя е значително опростена и лишена от онази изящност, която видяхме в другите разгледани композиции, в които резбените форми, въпреки приложната стойност на дърворезбата, въздействат изящно. Тук композицията е сведена до декоративен орнамент, "рогът на изобилието” като че ли вече е закърнял. Сякаш тази композиция отчита периода на криза в дърворезбата на тревненския художествен център.

Въпреки всичко този тип симетрична композиция, започваща от ваза или плетена кошничка, видоизменена, присъства на много места и се оформя като една от типичните схеми на тревненския тип дърворезба.

Възникнала върху основата на народното изкуство, дърворезбената пластика надхвърля своите първоначални рамки. Тя се създава от професионално израснали творци. Погрешно би било да считаме, че липсата на академично образование е препятствие за реализирането на високия професионализъм на майсторите резбари. Приемствеността в този занаят формира високо професионалните умения, които се допълват и от взаимното влияние на творците от дадено селище, като всеки творец допълва и обогатява със своята работа общия облик на стила на резбарската общност от селището и региона, сформирайки по този начин определен художествен център със специфичен собствен стил и маниер на работа.

 

 

Гл. ас. Стефан Велинов

ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 1, 2008 г.

Сн. 4 и Сн. 5 - Фронтална и странична табла от южния проскинитарий
в главната църква на Преображенския манастир

Сн. 6 и Сн. 7 - Фронтална и странична табла от северния проскинитарий
в главната църква на Преображенския манастир

Сн. 8 - Табла от южната част на иконостаса в
църквата "Св. Георги" в Трявна

Сн. 9 - Табла от северната част на иконостаса
в църквата "Св. Георги" в Трявна

Сн. 10 - Странична табла от трона в
църквата "Св. Иван Рилски"
в кв. "Палаузово" на гр. Габрово