Как тревненци изпращали „Великдена“

За интересен тревненски обичай на Томина неделя, разказва Никола Чушков в една своя статия от 1938 г. В турско време, а и след Освобождението, на този ден те излизали извън селото да празнуват и се веселят, за да „изпратят Великдена“. За целта в местността „Чернева поляна“, предварително се нагласяла люлка с „четири сандъка за сядане, прикачени към краищата на две двойки върлини, преминаващи през една дървена ос в двата си края поставена на два стабилни колове и блъскана от двете страни с ръце от двама хора“. Рано преди обед на мястото разполагали своите стоки разни търговци на мекици, гевреци, шекер, нахут, стафиди, смокини, разни свирчици и играчки за най-малките и др. За доброто настроение на тревненци се грижели местните цигулари – братята Петко и Кою Кулови, Колю Ряпата и кавалджията Атанас Николов, който понякога идвал и с тъпана, както и някои от малките синове на Петко Кулов, които съпровождали баща си с „биенето на барабанчето“.

След края на църковната служба, тревненци се отправяли към „Чернева поляна“, като носели със себе си великденски яйца, краваи и други ястия. Насядали на импровизирана гощавка на поляната, те се хапвали и се веселели под звуците на музикантите, виели кръшни хора, а децата и младежите се люлеели на приготвената по-рано люлка. Колибари от близките колиби също идвали на „Чернева поляна“ за празника. Преди Освобождението и местната турска власт, начело с мюдюрина, се присъединявала към някои от по-личните тревненски фамилии, празнуващи на поляната и заедно хапвали и се веселели.  

Тържеството продължавало до „стъмняване“, когато тревненци се разотивали по домовете си, предвождани от „весели младежи, играещи на чело на цигуларите“ и с песни се завръщали в селото.

 

Подготви

Галина Иванова