Любопитни факти и сведения за първите текстилни фабрики на Трявна

Вече е ставало дума за първата фабрика в Трявна – „Александър I“ /1891-1913/, която местните шеговито наричали „Англичанката“ и била построена на „брега на реката при село Димиев хан“, както и за емблематичната фабрика „Св. Георги“. Публикуваните до момента материали, са основно от страниците на тревненския периодичен печат. Някои от фактите обаче, се разминават със сведенията от Държавен архив – Габрово, където се съхранява фонда на  Акционерно дружество за текстилна индустрия „Св. Георги“ – Трявна /ф. 67К/. Наскоро попаднах и на интересни детайли около създаването на въпросната фабрика, упоменати в записките на габровския предприемач Андрея Момерин - собственик на най-старата, първа българска фабрика за фин трикотаж, създадена от баща му Христак Момерин в Габрово през далечната 1890 г. Не по-малко любопитни са и сведенията на краеведа Георги Б. Петков от Нейковци за съществуването на вълнено-текстилната фабрика в района на плачковското село Радевци, която била открита преди Освобождението и функционирала до 1897 г. Тя била собственост на „богати тревненци“, а проектът и строителството й, били дело на известния майстор Петко Димиев от плачковското село Околиите /заедно с брат си Никола той строи църквата „Св. Димитър“ в с. Нейковци (1882 г.)/, който построил и къща към фабриката, както и голямото водно колело… Затова реших днес да ви припомня тези истории, като ги допълня с непубликуваните до момента /в групата и блога/, факти около зараждането на текстилната индустрия в Трявна.

И така, по сведения на ОДА – Габрово, Акционерното дружества за текстилна индустрия "Свети Георги" в Трявна било основано с протокол от 29 септември 1917 г. в София. Първоначално то било именувано „Безименно акционерно дружество за индустрия и търговия с текстилни материали „Свети Георги”“ с централа в София и клон /фабрика/ в Трявна. При учредяването си то разполагало с 1 милион лева основен капитал, срещу който издало 10 хиляди акции по 100 лева всяка. Дружеството използвало набрания капитал за закупуването на първата текстилна фабрика в Трявна - „Александър I", построена и пусната в действие през 1891 г. от Георги Т. Попов и неговите съдружници - Димитър Златев, Тихол Бончев, Бончо Тихолов и Тотю Киселов /повече подробности можете да прочетете в публикацията „Англичанката“ – първата фабрика на Трявна в групата и блога/. По сведения на Богомил Даскалов, който списва поредицата „Индустриална Трявна“ на страниците на „Общински вестник Трявна“ в периода (1938-1940 г.), след смъртта на Георги Попов, през 1895 г., предприятието започва да „заслабва“. Година по-късно, през 1896 г., според сведенията от ОДА – Габрово,  „Англичанката“ минала в несъстоятелност и поради задълженията й към Българската търговска банка, станала нейна собственост. Това наложило БТБ и лично директора на фабриката, да организират акционерно дружество, което да поеме активите на фабриката от банката. И действително преговорите за учредяване започнали още от 1912 г. и приключили едва в 1917 г.

В Летописната книга на Църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Трявна, е отбелязано, че през 1910 г., в деня, в който православната църква отбелязва смъртта на Св. Йоан Кръстител, тогавашния Великотърновски митрополит Антим /Кънчев/, положил основният камък на новостроящата се фабрика „Св. Георги“.

Производствената и търговска дейност на предприятието започнала в началото на 1918 г. Безименното акционерно дружество се е занимавало с производство на различни прежди и платове (фини и по груби) и търговия с тях.

На 27 ноември 1920 г. в София било свикано извънредно общо събрание, на което били изменени някой пунктове от устава и името на дружеството „Свети Георги” - Акционерно дружество за текстилна индустрия и търговия с текстилни материали, което име останало да носи до ликвидирането.

През годините на своето съществувание дружеството подменяло и купувало нови машини, построило нови постройки. Паралелно с това растял и неговия основен капитал - 1,5 милиона лева през 1920 г., 4,5 - през 1926 г. и през 1941 г. достигнал 18 милиона лева. С всяка изминала година дейността на дружеството растяла, а с това растели и печалбите на акционерите, като през 1939 г. са разпределени 1 162 586 лева., а през 1943 г. - 5 319 148 лева. Главни акционери били Българска търговска банка, Атанас и Ив. Бурови, Михаил Димитров, Губиделников и др.

Фабриката била един от най-големите производители на платове в страната, предназначени за армията и населението. По-късно започнала да произвежда модерни вълнени мъжки и дамски платове.

На 23 декември 1947 г. дружеството било национализирано, а през 1949 г. е преименувано на Държавно индустриално предприятие "Ангел Кънчев" - Трявна.

А ето и някои интересни факти от зората на текстилната индустрия в Трявна, отбелязани в записките на габровския предприемач Андрея Христак Момерин:

„Управителният съвет на Българска Търговска банка с централа в гр. Русе, взема решение за построяване на фабрика за камгарни платове и прежди на местото на старата, изгоряла от пожар тъкачна фабрика в гр. Трявна. Възлагат на Васил Карагьозов, бивш директор и акционер по линия на жена си в Вълнено текстилно акционерно дружество Иван К. Калпазанов, който току-що се завърнал от Русия, където беше емигрирал поради някаква афера, да изготви доклад, за построяване на нова текстилна фабрика в гр. Трявна. Г-н Карагьозов предоставя  доклада в централното управление на банката, но съвета не го одобрява. Натоварват със същата задача г-н Ганчо Д. Попов, който на скоро със съдействието на Гъбенски, построиха до самия Хаджи Цонев мост, стария път за Балкана, камгарина предачница, обаче и неговият доклад не е одобрен. По поръчение на г-н Губиделников, председател на управителния съвет на банката, пристига в Габрово, г-н Георги Р. Цанков - член от съвета и търси среща с чичо ми Андрея Момерин /на когото съм кръстен/, намира го и го моли да отиде в гр. Трявна да огледа самото място на изгорялата фабрика, съсобственост на банката, местата покрай реката и в подробно изложение, да даде мнение за най-подходящото място, където да се издигнат постройките за една голяма и модерна фабрика. Да препоръча двигателната сила, която ще е необходима за придвижване на предачните машини и становете т.е., дали трябва да се инсталират водни турбини или парна машина. Чичо ми знаеше, че по тази материя съм запознат от получаваните проспекти и планове за строеж на текстилни фабрики и инсталирането им, получавани от фирмата “Хартман” в Германия, Принц Шмид и Синове в Англия и други фирми от Швейцария – в Габрово бяха се запалили доста фирми да строят текстилни фабрики, които прибягваха за оферти и сведения при нас, които ние получавахме от фирмите в чужбина. Трябваше да се знае - колко предачни машини или тъкачни станове ще се поръчат, за да им се даде сведение за необходимата енергия и размера на заплатата, двигателна сила, необходима за провеждането им. Чичо ми ме извика и отидохме  заедно в гр. Трявна. Два дни оглеждахме местата далеч по течението на реката, възможностите за построяване на бент, прокарване на вода, получаване на пад за инсталиране и турбина за произвеждане на електрическа енергия за движение на предачните машини и станове на бъдещото предприятие за производство на вълнени прежди и платове. Огледахме и размерихме мястото на изгорялата от пожар фабрика, път и вода за построяване на фабрично здание с необходимите други отделни складове и жилища. Спряхме се на два варианта. Първият, фабриката да се построи на мястото на изгорялата фабрика, близо до реката, като за двигател и осветление, се достави голяма парна машина. Втория вариант - на повече от километър да се изкупят местата, да се издигне висок масивен бент, за да се образува микро язовир, да се изкопае дълбока вада, да се вкара водата в нея и от пада, който ще се образува, се постави турбина за продвижване машините – евтина двигателна сила, но да се реализира този проект, ще са необходими много средства. Двете изложения, подробно написани с указание на фирмите, от които да се доставят машините и скици на постройките, чичо ми занася в гр. Русе. Пълният състав на управителния съвет на банката се събира на извънредно заседание и той им прочита изготвеното изложение, предава отделно планове, скици и проспекти. Членовете от съвета, единодушно одобряват първият вариант, благодарят за обстойното изложение и нареждат на банковия касиер да брои на чичо ми сумата от 10 000 лева – възнаграждение за положения труд. Не след много се започна строежа на фабричните постройки – голямо солидно предприятие за производство на камгарни прежди и платове. Назначен е за административен директор г-н Илия Димитров, бивш главен счетоводител на фирмата Йосиф Р. Цанков и Со във Габрово, при условие, че влиза и като акционер като закупи акции от предприятието с название Акционерно дружество фабрика “Св. Георги” гр. Трявна. В последствие, под предлог да се заинтересува технически персонал и работниците в производството, той издейства от управлението на фабриката, да се отпуснат и изплащат на срокове, акции на всички, съобразно възможностите им. След време директорът и акционер Димитров, изкупува акциите от работниците и персонала, и набира пакет акции за повече от 50 % от дружествения капитал, добива бащинство и става господар на предприятието…“.

Как продължава тази история е ясно. Цифрите и фактите от кратката справка в Държавен архив – Габрово, са достатъчно красноречиви. Пък и споменатите от Б. Даскалов данни за параметрите на производството, производствените мощности и активи на фабриката /повече подробности можете да прочетете в статията „Текстилна фабрика „Св. Георги“, публикувана в групата и блога/, също са показателни за нейния възход през годините до национализацията през 1947 година. А кой знае каква щеше да бъде нейната съдба, ако беше случила на други времена и управници. Уви, същото се отнася и за останалите, заграбени от новата власт предприятия, общо 39, на територията на Тревненска община, по проучени до момента документални източници… Така или иначе, след национализацията, текстилната фабрика „Св. Георги“ продължава производството на вълнени платове, прежди и одеала, само че под името ДИП „Ангел Кънчев“ /1949-1964/. През 1952 г. към него се присъединяват ДИП „Петър Богданов” – Трявна и ДИП „Лебед” – Трявна. От 1965 г. става филиал на Обединено производствено предприятие „Георги Генев” – Габрово, а от 1966 г. се преобразува в ДВТК „Ангел Кънчев”. От 1971 г. се преименува на ВТК „Ангел Кънчев”, поделение на ДСО „Текстил”, а от 1976 г. е поделение на СК „Витекс” – София. През 1987 г. се преобразува в Технологичен комбинат „Ангел Кънчев” – Трявна, поделение на СО „Витекс” – Габрово, а от 1989 г. е поделение на ДФ „Витекс” – Габрово. През 1991 г. се регистрира като ДФ „Ланатекс” – Трявна за производство и търговия в страната и чужбина с вълнени и вълнен тип тъкани и изделия от тях. Същата година се преобразува в ЕООД с държавно участие, а през 1995 г. – в ЕАД. През 1999 г. дружеството е приватизирано. Днес, 23 години след неуспешната приватизация на „Ланатекс“, на територията на някогашната емблематична за Трявна фабрика „Св. Георги“, са останали само руините на забравата – символ на безхаберието ни пред паметта на предците и уроците на времето…   

 

 

Подготви

Галина Иванова

Георги Т. Попов (1839-1885 г.) -
един от пионерите
на фабричната индустрия в България,
кмет на Трявна през периода 1881-1882 г.
и народен представител (1881 г.)

Емблематичната за Трявна фабрика "Св. Георги"
Снимка от архива на Никола В. Сърнев

Сградите на бившата фирма "Ланатекс" преди събарянето им, 2008 г.

Сградите на бившата фирма "Ланатекс" преди събарянето им, 2008 г.

Сградите на бившата фирма "Ланатекс"
преди събарянето им, 2008 г.

Сградите на бившата фирма "Ланатекс"
преди събарянето им, 2008 г.

Руините на бившата текстилна гордост на Трявна, 2020 г.

Рушащата се административна сграда на
емблематичната фабрика "Св. Георги" днес

Документи за положението на българското население от Търновската каза през Кримската война

Кримската война (1853-1856 г.) означава преломен момент в развитието на нашето Възраждане. След няколкото успешни войни срещу Турция Русия вдъхнала най-големи надежди на българския народ не само за подобряване на политическото му положение, но и за освобождението му от турското иго. Ето защо както в България, така и вън от нея, предимно в дунавските княжества и Русия, започнали редица приготовления за въоръжено въстание или за съдействие на руските войски. Революционният подем на българския народ получил невиждан дотогава размах. Поради това въпросът за положението и борбите на българския народ по време на войната буди най-жив интерес. Въпреки това ние сме още далеч от възможността да дадем разгърнато и документирано изложение на този толкова важен момент от българската история главно поради разпокъсаността, в някои случаи поради трудната достъпност и липсата на публикации на документален материал. С настоящата публикация ние целим да улесним бъдещите изследвания, като осветлим чрез документи само една страна от големия комплекс от въпроси, свързани с отражението на Кримската война върху българския народ, а именно икономическото положение на народа в условията на тежката и сравнително продължителна война, административния гнет и социалните спътници на войната в загнилата турска империя.

Документите се съхраняват в архива на Георги Попсимеонов (Анатноста), който се пази в Българския исторически архив при Народната библиотека „Васил Коларов“ /* Преименувана в НБ „Кирил и Методий“ през 1963 г./.

Георги Попсимеонов е роден в с. Арбанаси, Търновско, в края на XIX в. Той бил в продължение на 48 години „каза векилин“, т. е. представител на българското население при управлението на Търновската каза. През 1846 г., когато султан Меджид правил сюнет (обрязване) на сина си, Георги Попсимеонов бил представител на християнското население от Търновска нахия (община, съставена от няколко селища) в Цариград. През 1856 г. му бил връчен царски нишан, а от 1869 г. му била отпусната пожизнена месечна пенсия от 250 гроша. Именно в качеството си на каза векилин през него минавали всички по-важни въпроси, свързани с управлението, разпределението и събирането на данъци, предложения и оплаквания. Благодарение на това в архива на Георги Попсимеонов се намира обилен материал по интересуващия ни въпрос. /…/ Главните моменти, които документите разкриват, са: ангария, реквизиции, безчинства, своеволия. В текста сме употребили квадратни скоби за означени букви или думи, вмъкнати от нас, необходими за правилното разчитане на текста. Също на някои места пунктуацията е изменена, когато това се е наложило за улесняване и изясняване на текста. Внимателният читател ще забележи, че писмата са написани в крайно угоднически тон. Трябва обаче да се има предвид, че в по-голямата си част те са подписани от български чорбаджии и първенци и се изпращат на един изтъкнат първенец - туркофил и гъркоман. В случая обаче важното е не тонът на писмата, а фактите, които те дават, и тъжната картина, която разкриват с описанието на положението на българския народ през време на Кримската война. /…/

Документите на български език са подбрани и пояснени от Ст. Великов, а тези на гръцки език са подбрани и преведени от Ст. Маслев. /…/

***

ТРЯВНА

№ 50

Писмо на тревненски жители с молба да им се намали

наложената реквизиция

24 септември 1853 г.

Благородний Господине!

Умолявате се от страната на сичките жители от селото ни да връчите приключенното ни молебно писмо до паша ефендимас и от ваша страна да му докажите хала на селото ни; както знайте, наше село в сичката каза, че е най-ускъдно и е лишено откам сеидбите, според както знайте, че нищо не става. Ний досега сякога сми чалащисвали /* от чалаш /чаластисвам/ - трудолюбие, усърдие/ да посрешним каквото и да се е поискало и сега сми готови да спомогним, от сардце и душа да допълними поискания юк /* товар, бреме, стока/; но той надминува нашите сили и хич не знаими как да сторим; трябва да се расплачат сиромаси и вдовици и пак не се знае дали щем можа да допълними исканата сума. За туй се молим на Ваше Благородие доколкото ви иде отръки, сторете милост и добро да докажите на паша ефендимис, ако е кабил /* възможно/ да се намали юкя на според хала ни, като да можим да го искарами без да се посрамим. Вярвайте, че не ще е малко туй добро, ако би го извършите и ний от наша страна не ще останем нечувственни.

Тревненски жители

НБВК-БИА, 11 А 3235. Оригинал.

***

№ 51

Писмо на Кънчо Генков от Трявна, в което съобщава, че прилага изложение на тревненци до търновския паша относно невъзможността им да изпълнят заповедта му, защото до 300 души са на жътва в Добруджа, а други над 3000 души - на юг от Стара планина

3 юли 1854 г.

Предраги Господин Георги!

Прилагаме Ви едно изложение до светлейшия ни паша ефенди, което Вие ще поднесете на негова Светлост, като го помоли и Ваше Благородие от наша страна за това, за което ние го молим писмено, понеже действително до триста души от нашия град са жетвари в Добруджа. Други пък по същата печалба са отишли на гурбет към Черноморието. Чорлу, Нова Загора и  те възлизат над три хиляди души, а тези, които са останали в града ни, не са годни за такава работа. И така оставаме с наскърбени сърца, загдето не можем да изпълним господарската заповед на нашия паша ефенди, за чиято благосклонност молим. Днес получихме и Вашето приятелско писмо относно печати за това, което е наложително за общото благо, и ето изпращаме Ви с готовност 14 печата. Известете [на] нашия паша ефенди, че градушката унищожи две пети от нивите на града ни.

Оставам

Ваш напълно предан приятел

Кънчу Генку

Относно господин Никола, за когото Ви писах, не ми съобщавате дали има нужда да се готви за Цариград, или не.

НБВК-БИА, II А 3540. Оригинал.

***

№ 52

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от своеволията на местните български чорбаджии - Никола Христов и Никола Чушков

10 март 1855 г.

Почитенному Георги чорбажи каза векили,

Тарпехми, дудету са тарпеши. Нашите чурбажии, а най-многу двамата Николувци * /Става дума за чорбаджиите Никола Христов и Никола Чушков/ гу прикалиха веки и народа са многу утеготи, кату гледа криви пу хатър и по инат рабути. Щяха да додат сюрмасити при паша ефендимис да са плачат и да са молят да ги утарве от тези хора, ама да са ни раздига ду толкус работата, намерихми мунасип /* монасип – угодно, удобно, уместно, съобразно/ и пруваждами Белча чорбаджи ду ваша милус сас туй писму да ти дукажи какви рабути правят: убисчистяват хората; ут години ахтови /* актове/ вадят хора веремжии /* верем – туберкулоза/; които си гледат рабутата, запират ги и ги бият, защоту ни биле техен тараф; каквоту биха Дача махалебашнята и запираха някогу по ими Дончу; коиту ни са ходили да искат чушката * /Чорбаджи Никола Чушков/ за чорбаджия, сига ги сандардисват /* съндърдисвам - разорявам, разбивам/; селуту ни са дели на пет махали, ама двете махали Кювдересийле и Бахряк махалеси защоту ни са чушкув тараф * /на страната на Н. Чушков/, най-многу теглят. Усвен дету ги натувари с ошура /* ушур (юшур) – данък, десятък/ от таксима /* таксим (таксимат) – разпределение/, колкуту им са падаши по три хиляди гроша, за де каквиту други ангарии додат, тях тувари и ги сандардисва, хората като видят кривуту ни могат веки да теглят и искат да са разбягат.

Тези рабути молими ти са да ги дукажиш на паша ефендимис и тези хора многу разбъркаха селото ни за туй и ни ни са кабул /* одобрение, съгласие/. Ний сми си дали и михурити /* мюхюр – печат/ на Белча, аку намериш мунасип ваша милост да са направи арзухал /* молба, заявление/ да ги удари и да са даде на паша ефендимис, защоту ни са тегли веки на царя на здравиту, на паша ефендимис на динети * /В смисъл, че това тегло не се тегли вече, когато султанът и пашата са живи и виждат тези работи/ да правят таквизи работи. За туй ти са молим да докажеш на п. ефендимис да си влязат в рида тес работи с идин усул /* леснина, правило/ да са ни дига народа и сиромасити да са влачат да ви болят главата и тъй оставами

В надежда твои приятели

Тревненци

Кънчу Генку

Цаню Стойчю

Иванчу Райкув

Петар Пейчюв

Ангел х[аджи] Таху

Петку Р. Славейков

Димитър Стойчю

Белчю Цаню

Иванчю Стоюв

Христу хаджи

НБВК-БИА, II A 3251. Оригинал.

***

№ 53

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от своеволия на турските власти в Шумен, които присвоили коне на техни съграждани

16 март 1855 г.

Почтеному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп Симеон

чесно сас покорением

Покорното наши писму ни е за друго токмо да та поздравими и ти известявами какво дето проводихми кюмюр на Шумен сас коне и като занесли там кюмюра стоварили кюмюра, тръгнали си насам да си додат, чи ги стигат на баира и улавят идинаси (единайсет) коня и ги заптисват за мекере. А ние нали си проводихме коне за Силистра и за Шумен, тези хора, дето им са заптисали /* забтисвам – запирам, задържам, присвоявам/ там конети, ни са монасип и са слугували на друга рабута и сига аку останат там конети им, язък става за тях и други пат как ще кандардисами други да варшат рабута, като чуят чи става тай. Но молими са на ваше благородне какавто колайлак /* колай – леснина/ знайш, стори милост на тези сиромаси с какавто колайлак става. Ето и на конети сайбиите им, имената що ги написвами именно: Павлювци /Радан Стоян/ - 1 кон; Генчувци /Колю Стоян/ - 2 коня; Добрювци /Митю Михал/ - 1 кон; Хитрювци /Петар Кутю/ - 1 кон; Бижовци /Миню Геню/ - 1 кон; Манювци /Цаню Динчу/ - 1 кон; От Царисто (* Вероятно Царето) /Петку Слав/ - 1 кон; Фарювци /Тодур Илку/ - 1 кон; Страмци /Кою Петрув/ - 1 кон; Коювци /Цаню Стою/ - 1 кон.

На тези хора заптисали конети и от другарите им додоха да сториха хабер и ние пишими до ваша милост, чи каквото знаиш да стани и оставами во здравие ние ваши покорни доброжилатели

Никола Иванчу

Михаил Стоену

Тодор поп Иван

НБВК-БИА, II А 3266. Оригинал.

 

No 54

Писмо на тревненски първенци, с което молят за отменяване

на реквизиция и ангария, наложена на тревненци

29 март 1855 г.

Почтеному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп Симеонов

чесно сас покореннем

Caс перво та поздравявами сас празника и казвами Христос воскресе на многая лета и на светогу Георгия сос здрави да стигнеми и втору ти известявами какво додоха боюрунтии /* буюрултия – заповед, наредба/ от паша ефендимис и разбрахми каквото на поучава; но ние са надявами досега се да сми чалашсисвали добре; анжак сига са молими много дано ни приемниш молбата, дето са искат 22 чифта мекере волови. Аку си има колайлака, сторете милос да ни оставити някуй чифт от тях, та и за другити, дето искат 100 кола, за да носят за Балчик писмет /* сухар/, и от тях са молим да пооставити и от тях, защото ни остана тварди хайвани у хората, дету да варшат рабута. Хората продадуха от зимас хайле хайвани спорет рабутата и ний сига са надявами пак да проводими по колибити да ги правят тертип и заради овцети, и за боба, молим ва, сторете хабер кога да гу дигами и кога ша докарами боба и овцети и спорет дету нямами леща и аку има колай та и за маслото ща тарсими да копувами да дадеми и от овцете такмим 1650 ли да проводим, или ша ни сторити милост и от тях молим ва христиенски на християнити милос, аку има кабил сторети, защото знаиш на нащити сиромаси хала им какав е и в какво состояние са откам иманито си, както знаиш твоя милост и на теби са молим като на стари баща и наставник на чидата си и оставами во здравие ние ваши искрени и доброжелатели и покорни

Никола Иванчу

Цаню Райку

Ангел хажи Таху

Тодур поп Иван

Никола Райку

Канчу Генку

Михаил Стояну

Белчу Цаню

Никола Теодур

НБВК-БИА, II А 3249. Оригинал.

***

№ 55

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от наложена ангария и реквизиция на тревненските жители

17 май 1855 г.

Почтеному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп

Симеон чесно,

Покорното наши писму ни е за другу, токмо да та поздравими и ти известявами какво провождами тарпанжи /* тарпанджия – косач/, дето са искат от нази и в боюрунтията пиши 99 души, но ние провеждами сига 55, чи за косура са молим, защото ни останаха хора, праснаха са по люцкити каази по рабута и които останаха старци и дето са болни, но молими са да намини сас тези, и другу кола са искат но ни знаими какво ша сторими, като нема и дето има ходили и виран воловити им, и другу тескере доди за балтажии /* балтаджия – брадвар/, илем спорет дето нема забитина ни, ни можахми да разбереми боюрунтията за какво са тези балтажии, за да рабутятят ли балтажилака, или за друго, защото аку чи са за да рабутят балтажилак, трябва да си зимат такам, или да ни си ли зимат такам, молими сa стори труд чи ни докажи писмено какав тертип да струвами балтажити и за де са защо нема кой да прочете боиронтията и другу нема що да ти пишим, оставами во здравие ние ваши покорни искрени доброжилатели

И на хората ни сме дали пари никуму

Никола Иванчу

Михал Стойну

Никола Теодур

Иванчу Теодор

Златю Димитри

НБВК-БИА, II A 3264. Оригинал.

***

№ 56

Писмо на тревненски първенци, с което молят за отмяна на реквизиция, наложена на тревненци

5 август 1885 г.

Благородному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп

Симеон чесно,

Покорното наши писму ни е за другу токмо да та поздравими и прихождами да та попитами заради овцете, щото са искат от нази да на суветоваш как да ги проводими, или да постоят. Каквото е за добре заради нази, молим ва, тай на научети да направими, защото става четири или пет дена как е дошла боиронтията и пиши да ги проводим 1000 овце и аку ще ги провождами понеделник ли да сторим да ги проводим, или кога, и което е добре за нази, молим ви са, от пишите ни и оставами во здравие сия ваши покорни доброжилатели искренни.

Пак повтареми молбата. Аку занося милост, сторете ни колкото прилича нам тварди добре на знаиш, ваша милост, и ни знаим от другади сила /* В смисъл – „още изпращат ли войска“/ ще ли провождат, или не, то ни ни прилича да питами, ама сас простотата си питами и ни ни варжи кусур, молим са.

Никола Иванчу

Иванчу Тодур

НБВК - БИА, 11 А 3265. Оригинал.

***

№ 57

Писмо на тревненски първенци, с което молят за отмяна на реквизиция, наложени на тревненци на ангария

17 август 1865 г.

Благородному Градоначалнику Нашему Г. Г. Теорги поп

Симеонов чесно,

Покорното наши писмо ние за друго тъкмо да та поздравими и прихождами да са допитами заради овцете дали да ги проводиме, или да стоят и другу ви са молими; приди дистина дине беши дошло боюриоития заради някои качаци /* качак – беглец/ дюлгери за Силистра, що бяха проводени, те побегнали оттам, аку има колай да ни ги провождами, много са молим сторете добро на тях и дано мини да ни провождаме, защото много са плашат от болести, дето идват и заради интизимжията /* интизанджия – човек, който следи за изпълнение на плана, нормите, работата/. Молим са на паша ефенди дано стори тертип да доди, защото много теглят хората зехмет /* захмет – затруднение, мъка, грижа, безпокойство/, дето си гледат снопите чи стоят и време дето минува и барзат да варшеят чи да идат да пичелят да си зимат харч /* разноски, разход/ и за даванито, и за тях си и другу нема шо да ви пишем оставами во здравие ние ваши искренни доброжилатели и покорни

Никола Иванчу

Тодур поп Иван

Ангел х[аджи] Таху

Цаню Райкув

НБВК - БИА, 11 А 3263. Оригинал.

***

№ 58

Писмо на тревненски първенци, в което съобщават, че ще съберат и доставят коли и пари, но доставката на брашно и ечемик е невъзможна

10 ноември 1855 г.

/Превод от гръцки/

Най-благородни Господине,

Ваше Благородие най-добре от всеки друг знаете състоянието на града ни. Ние досега, колкото и да сме по-бедни от всички други села откъм средства, сме се старали и никога не сме оставали в нищо последни. Сега обаче не успяваме и се намираме в недоумение какво да правим. Ние ще напрегнем всички свои сили пак и ще приготвим в скоро време и навреме ще дадем коли, пари и друго, каквото искате, но що се касае до брашно, ечемик, ние съвършено недоумяваме, защото, каквото и да правим, както и да се стараем, никак не ще можем да изпълним доставката, понеже няма и няма, в пълния смисъл на тази дума. Като очевидци Ви уверяваме почтено, че жителите на града ни се хранят с ръж и овес. Къде ще намерим и къде е възможно да се намери брашно и ечемик, щом отдавна е забравено името на житото и брашното? Ако имаше някакво, каквото и да е средство, ние при това положение не щяхме да се осмелим да казваме, че не е възможно да се намери. Но нима досега не сме показали колко сме готови да служим на нашето могъщо управление? Ho това е като коситба върху камък. Няма и не се намира. На нас не остава нищо друго, освен да паднем пред краката на нашия светлейши паша ефенди и да искаме от него помощ и милост в това време. Заради това ние молим Ваше Благородие да изложите подробно състоянието ни, та дано ни освободи този път от това, както сам знае. Сега му е времето,

негова Светлост да покаже колко се грижи за народа, за чийто представител го е поставил Негово Величество, нашият най-кротък цар (нека мечът му да бъде винаги победоносен). Ако негова Светлост ни направи тази добрина, то и децата, и потомците на гладните жители на Трявна ще благославят името му и той ще бъде славен от поколение на поколение като най-голям благодетел на нашето село. И така паднете, Ваше Благородие, като наш покровител пред краката на негова Светлост и изкажете всичките наши молби, а след това ни отговорете навреме за неговото благосклонно решение относно нашите молби, защото нямаме мира от хаджи Гаваз. И ако светлейшият паша ефенди се покаже благоразположен към нас по отношение на това, което молим, ние имаме да отправим още една молба, а именно да не ни потиска толкова хаджи Гаваз, защото ние сме приготвили колите и след три-четири дни ще ги изпратим, а следващата седмица ще донесем 30 [000] -  40 000 гроша, ако е възможно сега да направим панаира си.

Получихме и последното Ви писмо, но пак няма какво друго да Ви кажем освен едно и също, че не се намира брашно от жито, нито ечемик и не е възможно да се намери. Ние сме в ръцете на милостивото управление да постъпи с нас, както иска, но невъзможното не може да се изпълни. И така милост и милост.

И пак Ви молим, да не се забавите да ни отговорите за решението на светлейшия ни паша ефенди.

Всички готови на заповедите Ви жители на Трявна

/Има и кратко писмо до търновския паша с подобно съдържание, което не е подписано и се намира под същия инв. №11 А 3555/

Никола Иванчу

Ангел Таху

Тодур поп Иван

Кънчу Генку

Белчю Цаню

Златю Димитри

Никола Теодор

Иван Теодор…

Михал Стоин

Цаню Райков

Никола Райкув

НБВК-БИА, II A 3555. Оригинал.

***

№ 59

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от чорбаджията си Никола Чушков и искат смяната му

14 декември 1855 г.

Почтеному господину Георги чорбажи чесно

Перво ти явими зарат Никола Чюшков какво сирмасите дутегна им от него. Не им е кабул вечи за чюрбажия и идат сюрмасите вас теби да си докажят хала и да ти са молят да дукажиш на паша ефенди да им даде един мюбаширин /* мубашир – пратеник по селата за по-бързо събиране на данъците/ да доди в село да турни чурбажия, когото поискат с сюрмасите, защото ний сами ни можими да си намерими мунасипа, чи като са турни чюрбажия тугас новия чюрбажия да види хисапа на ветите чюрбажии и да ти дукажи добар ли е, ни е ли. Молим та туй добро да ни сториш на сюрмасите. Таку остаями в надежда ний тревненци

Кънчу Генку

Ангел х/аджu/ Таху

Белчю Цаню

 

 

Ст. Великов, Ст. Маслев

Из „Известия на държавните архиви“, т. 5, 1961 г.

Тревненски и странджански майстори строят сградата на Бургаската митница

Според историческите хроники, първата митница в Бургас, след Освобождението, се е намирала на морския бряг, в зоната на  днешното пристанище, в неугледна сграда. До там стоките били превозвани с конски впрягове и талиги, и са се товарили на кораби. Така бил транспортиран и вносът.

През далечната 1884 г. правителството взема решение за построяването на нови митници в Бургас и Варна. Инвестицията възлиза на 6 742 000 тогавашни златни лева. Строежът започва през 1908 г. и продължава дълги години, поради двукратното му консервиране по време на Балканската и Първата световна война.

Митницата е построена по проект на известния австрийски архитект Вайнщайн, който по това време бил главен архитект и директор на пристанището в Марсилия, и поради тази причина бил отлично запознат със спецификите на новопроектираната сграда. В решението той успява умело да съчетае чертите на късния класицизъм и еклектиката от началото на XX в.

Строителството на сградата се изпълнява под ръководството на арх. Георги Фингов с майстори от Тревненско и Странджа. Официалното й откриване се състои през 1926 г. Със съчетанието на австрийския дизайн и българското строително майсторство се създава един хармоничен архитектурен ансамбъл, който елегантно се вписва в цялостната композиция на пристанищния площад. Сградата успява да даде съвременен изтънчен европейски облик на града.

Функционалните ѝ изисквания създават известни трудности в проектирането и оправдават нечистото вътрешно разпределение. В сградата се съчетават няколко важни функции: митнически контрол, агентство, стокови проверки, администрации, охрана и сигнализация. Обемът се развива около вътрешен двор с площ около 340 м2 и ширина на заобиколната застройка 10 м. от трите страни и 15 м. от четвъртата, като застроената площ на постройката възлиза на 1800 м2. Връзката на Митницата с града се осъществява от проход в северната страна към Гаровия площад. Сградата се обслужва от обиколен коридор по централната ос на всяка страна и от шест стълби, които водят на горния етаж, който е с аналогично разпределение. В четирите ъгъла на постройката са оформени осемстенни помещения.

Конструкцията на сградата е от дебели зидове от 60 см. и вътрешни стени с дебелина 38 и 25 см. Подовата конструкция е от пруски свод. Покривът е скатен с марсилски керемиди, а кубетата са обшити с люспеста ламарина. Фасадното оформление на сградата е с хармонично избрани обеми, съчетани с разнообразни, но умерено използвани украси.

Крайните ъглови помещения се четат като пресечени осемстенни пирамиди, които завършват с остър шпил и придават на обема вид на крепост. Входовете на сградата са оформени от бял камък, над които в мансардната височина има бароков фронтон. Комбинацията на материалите, създава допълнително хармонично въздействие. Използвани са зелен андезитен туф, гранит, бял камък, патинирана ламарина и мазилка.

Спокойно пропорционираният обем със силно акцентирани ъгли и умело използвани материали, успяват да създадат внушително и трайно впечатление и превръщат сградата в значим архитектурен символ на Бургас.

 

Зекие Емин

Из статия на сайта: https://stroiinfo.com/

 

Източници:

„Архитектурата на Бургас 1878 г.-1940 г.”, арх. Атанас Сираков

Статия „Красавиците на Бургас”, Елица Илчева, в. “Строител“

 

* През 2005 г. сградата е реставрирана по оригиналния проект от 1921 г. Интересното е, че старите чертежи са съдържали цялостния набор от подробни детайли и орнаменти. Установено е, че част от тях дори не са били изпълнени при първоначалния строеж на сградата. През 2018 г. е извършен освежителен  ремонт на фасадата.

Изглед от Бургас – вляво ЖП гарата, вдясно Митницата,
30-те години на ХХ век. Снимка www.lostbulgaria.com

Човешката фигура и нейното място в Тревненската иконостасна дърворезба. Паралел между Възрожденска и съвременна дърворезба. Част II

Другият иконостас, който ще разгледаме, е в църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник. Храмът е построен 1839 г. Съдим за това по надписа на източната страна на храма, поставен при строежа. Запазени документи липсват и малкото, което се знае за неговата история, е събрано от разкази и спомени на стари хора от селото. Майсторите построили църквата са неизвестни, за тях има само предположения, които не са подплатени с доказателства, затова няма да бъдат споменати тук.

Иконостасът е дело на резбарите от Ново Село Матееви - автори и на иконостаса в църквата „Св. Илия” в гр. Севлиево. Тук обаче се споменават само имената Никола и Йонко, без да се уточнява каква е тяхната връзка - синът на Йонко също е резбар и се казва Никола, като дядо си. Вероятно тук Никола Матеев баща не е участвал, главният резбар е бил Йонко, а му е помагал неговият син Никола. До този извод ме доведе фактът, че човешките изображения от иконостаса в с. Гумощник са направени много по-примитивно. Знаем, че в Севлиево главният резбар е бил Никола Матеев и иконостасът е направен по-рано. По пътя на логиката би трябвало в този в Гумощник да има градация, фигурите да са направени по-умело, ако авторът е същия. Вижда се, че авторът не познава анатомията на човешкото тяло. В Севлиево са загатнати ставните връзки - лакти, колена, а тук липсват, фигурите са очертани по-грубо, условно. Авторът търси изразителност чрез жестовете и стойките. В севлиевският иконостас, движението на драпериите е умело предадено, докато в Гумощник резбарят е затруднен. Представя дрехите право спускащи се надолу, като е компенсирал липсата на гънки с плитък декоративен орнамент. С такива орнаменти от зигзаги, резки, холкерчета декорира и дървото на познанието, кипарисите, тялото на змията, имитира коса на човешките фигури. Въпреки явно изразеният примитив, който използва Йонко Матеев, работата му разкрива искреност, спонтанност и непосредственост - качества, компенсиращи липсата на професионална зрялост.

Иконостасът е работен две години, но точно от кога до кога не е ясно. Приблизително е завършен 1842 г., която година може да се приеме и освещаването на храма - първият антиминс на църквата носи дата на освещаване „1842 гр. Тулча от русенски Григорий”.

Иконостасът не е завършен докрай от резбарите от Ново село. Следвало е да се направи още един ред малки икони, както е при иконостаса в Севлиево, но не им е платено и те не го довършват. През 1979 г. се поставя горният фриз на иконостаса - изработен в стилистиката на новоселските майстори, от майсторите Любомир Радев и Вацлав Йосиф от София. Те изработват през 1982 г. кръжилата на царските двери и двете странични врати заедно с двата кръста на страничните кораби, а през 1985 г. - царските двери (старите са извадени от употреба поради амортизация и взети в Църковният музей в София).

Иконостасът по хоризонтала е прав, липсва разчупеното влизане навътре, използвано в Севлиево, единствено двете последни крила на иконостаса са изнесени перпендикулярно напред. По вертикала имаме само едно изнасяне от лозницата нагоре, а в Севлиево е изнесен над лозницата, напред и празничният ред. И в този иконостас интерес буди отново цокълният пояс с Библейски сцени, също 12 на брой, по подредба идентични с тези от севлиевския иконостас - Бог Отец създава Адам; Бог Отец вдъхва душа на Адам; Адам дава имена на животните; Бог Отец създава Ева от реброто на Адам; Бог Отец заповядва на Адам и Ева да не ядът от дървото на познанието; Ева застанала под дървото, около което се е увила змията; Изкушението - Ева дава ябълката на Адам под дървото; Адам и Ева пред Бог; Адам и Ева сми в облечени в дрехи; Бог Отец съди Адам и Ева; Изгонване от Рая; Ева преде, а над тях ангел ги благославя. И тук сцените са поставени в барокови медальони, композиционно са почти същите като тези в „Св. Илия”. Различават се само сцените: Адам дава имена на животните - Адам е отново поставен от ляво, животните са от дясно четири на брой, но са подредени едно под друго. Те са по-достоверно изобразени, животното най-отдолу и тук, е трудно разпознаваемо; Създаване на Ева от реброто на Адам - фигурите са композирани по същия начин както в Севлиево, но е добавен нов елемент - образа на Светия Дух, който сякаш се спуска от небето да благослови създаването на Ева; Ева взема ябълката - единствената композиция, която напълно се различава от изображенията в Севлиево. Ева е поставена в центъра на композицията стъпила върху кипариси, до нея в дясно е змията - детайлно по тялото са разработени люспи. Горе в ляво е изобразено дървото на познанието. Авторът го разработва по различен начин от кипарисите - и по силует и в детайл за да подчертае неговата важност. По-различна е разработката на дървото и змията и в сцената с изкушението - композиционно сцената е същата като в Севлиево, но короната на дървото е разработена по различен начин - листата са с еднакъв силует, но всяко е с различна декорация. Тялото на змията също е украсено със декоративен елемент, имитиращ люспи.

Интересен е подхода към разработката на колонките между сцените - тези, които са централни и се виждат, са ажурни, а тези в края, които падат в сянка, са плътни. В основата на една от тях в северната част е изобразен патриотичен мотив, който няма аналог - лъв, повалил и застъпил с лапа на земята човешка фигура (местните хора го оприличават на турско запие). Това говори за отношението на автора към национално освободителните борби. Това изображение е поставено в ниското, на едно от най-тъмните места в иконостаса, където трудно би се забелязало. Фронтално погледнато се вижда само образа на лъва, а образа на „турчина” е скрит във вътрешната част на колоната.

Има още три фигури, който можем да видим само тук. Между малките икони Йонко Матеев изрязва две фигури от „Страшният съд” - на кръчмаря, който разрежда виното и е наказан да носи бъчва на врата си, и мелничаря, крал брашно, наказан да носи тежък воденичен камък. Между тях е изобразен архангел с меч, наложил наказанието им. И трите фигури са разработени триизмерно, почти отделящи се от колонките.

Новоселските резбари са изработили в тази стилистика още един иконостас в Батошевски мъжки манастир. Там сцените от Шестоднев са общо 14. И трите иконостаса се намират в Севлиевски район. С работата на новоселските резбари, ще приключим разглеждането на човешката фигура в тревненската резба през периода на Възраждането и ще насочим вниманието си към съвременната църковна резба и мястото на човешката фигура в нея. Като продължение на традициите на тревненската резбарска школа ще обърнем внимание върху част от творчеството на проф. Кънчо Цанев - неговите иконостаси. Проф. Цанев е един от двигателите на съвременната дърворезба и дългогодишен преподавател и ръководител на катедра „Резба” в художествената академия в София. Той е един от малкото съвременни художници-резбари, осмелили се да се занимават с проблема на иконостаса като част от съвременната дърворезба. Той е единственият автор, работил във всички възможни жанрове на резбата - декоративна мебел, монументална и кавалетна пластика, интериорни решения, иконостаси. Иконостаси работи от 1994 г.

В днешно време е много трудно да въведеш нещо ново в утвърдените от векове принципи на изграждане на иконостаса. Всяко желание за творческа изява и нововъведение среща противодействието на православното духовенство, което смята, че църквата не е място за проява на творчество и авторство. Въпреки това Кънчо Цанев е новатор в храмовите иконостаси. Той променя архитектониката на иконостаса. Започва да развива иконостаса не по хоризонтала, а по вертикала, съобразявайки се с архитектониката на храма. Резбеният орнамент също е авторски, далеч от възрожденската резба. Изобразява и човешки фигури, можем да ги видим в композиции с растителен орнамент в цокълният пояс - от ляво до царската двер изобразява „Грехопадението”, а от дясно „Изгонването от рая” Действието се развива в затворена композиция, наподобяваща медальон, вариращ в различни пропорции в зависимост от размерите на иконостаса. Тук фигурите не са разработени в примитив, като при Новоселските резбари. Те имат характерната за автора стилистика на човешката фигура, която се базира върху познанията му по анатомия на човешкото тяло. В иконостасите в Пампорово и Бързия орнаментът се развива, излиза от рамките на цокълният пояс и завършва в под иконните табли. Кънчо Цанев заменя традиционно рисуваната сцена на тайната вечеря с резбено решение - иконостасите в „Успение Богородично” в Пампорово, „Св. Никола” в Бързия, „Св. Васарион Смолянски” в Смолян.

Смело решение е въвеждането на кръгла скулптура в олтарната преграда - нещо нетипично за традициите на православната църква. На мястото на рисуваното разпятие върху кръста скулптира тялото на Христос, като остава дървото бяло, за да акцентира на фона на целият иконостас.

Въпреки, че изобразяването на човешката фигура в олтарната преграда не е типично за тревненските резбари, тя намира място, както във възрожденските образци, така и в съвременните. Как ще се развива и изобщо какво е бъдещето на иконостаса в нашето съвремие? Ще успеят ли младите автори да се преборят със закостенелите разбирания на църковното духовенство? Това са въпроси, чиято отговорност пада върху нас младите резбари, завършващи Художествената академия в София.

 

Д-р Мариана Манева

НХА - София

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.