160 години от Хаджиставревата буна

„1862, юния

Возвълнуваха се нашите болгари

от Търново и Габрово, по планината излязоха и ги пак изловиха и ги закараха в Цариград и Тодора поп Койчова, и пак си от Цариград рловодиха на заточение в Диар-Бекир, и други избягаха във Влашко“

/Из летописа на поп Никола, син на летописеца поп Йовчо/

 

През целия период на османското владичество, населението от Тревненско, с непримиримия си дух и свободолюбие, е надеждна опора на всички прояви на съпротива и въоръжена борба за национално освобождение. Една от тях е въстанието в Търновско-Габровския район от 1862 г., известно като Хаджиставревата буна, подготвено и организирано от Георги С. Раковски. С плана на въстанието е запознат Хаджи Ставри Койнов от Сливен, бивш капитан в българската доброволческа дружина през Кримската война. През май 1862 година, предрешен като търговец на бубено семе, той тайно обиколил няколко пъти района. В подготовката на въстанието били посветени голям брой младежи от Търновско – предимно учители, занаятчии и търговци. В центъра на приготовленията в Габрово били учителят Никола Стефанов и Коста Ефтимов.

Под знамето на Хаджиставревата буна застават и двама тревненци – Тодор Попкойчев – племенник на летописеца поп Йовчо и Георги Петров /Чохаджията/, участник във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. и в борбите на търновци срещу гръцкия владика Панарет. По-късно, като преуспяващ търговец, той щедро подпомага емигрантите в Букурещ, дарява средства за въоръжаване четите на Панайот Хитов и Стефан Караджа, оказва помощ на руските и румънските войски през 1878 г.

На 14 юни 1862 г. с дружина от 70 души, събрани в гората край Лясковския манастир „Св. Петър и Павел“, хаджи Ставри потегля към Габровския балкан. За една нощ се озовават в Капиновския манастир, а оттам се отправят към м. Бедек, където трябвало да се присъединят към въстаниците от Габровско. По уговорения план се предвиждало да дойдат попълнения от Котел и Сливен.

Поради подсилените турски военни части, габровските въстаници, както и неколцината излезли в Балкана сливенчани не могли да се присъединят към търновската чета. Опитът за по-нататъшни действия бил осуетен и четниците били принудени да се разпръснат.

От бележките на Раковски, писани през август 1862 г. в Белград, става ясно, че са заловени 24 участници в Буната и изпратени на заточение.

Иван Комитата от Дряново бил осъден на 15 години затвор, които излежава в Цариградските тъмници. Подобна е съдбата на тревненеца Тодор Попкойчев, заточен в Диарбекир. Георги Чохаджията успява да се укрие и да емигрира във Влашко. Пътят на политически емигранти поемат и други участници в Буната, между която са Хаджи Ставри и известният по-късно сред емигрантите в Румъния Пандели Кисимов.

Въстанието от 1862 г. не успява и Раковски отново зове за борба. На неговия призив „Нека никой не мисли, че свободата се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака друг да го освободи! Нашата свобода от нас зависи!“ – се отзовават стотици българи. Под негово ръководство във Влашко се подготвят народни чети. Той изработва и новата идейно-политическа програма на национално-освободителното движение – „Повременен закон за народните горски чети за 1867-мо лято“.

 

Лидия Горанова

Георги Петров /Чохаджията/ със семейството си
Снимка: НБКМ