Карнобатско и балканджиите от Централна Стара планина

Зародилите се още през Възраждането връзки между балканджиите от Габровско, Търновско, Еленско, Дряновско и селищата от Карнобатския край се поддържат и след Освобождението, като продължават през първата половина на ХХ век, дори към 60-те–70-те години, макар и съвсем ограничено, епизодично.

Прочуто е Карнобатското поле със своите натежали от златно зърно ниви, затова и главният поминък на населението в района е земеделието и открай време Карнобат е известен като голям земеделски център. Плодородната земя принадлежала на богати чифликчии, които имали нужда от много хора за прибиране на реколтата и били принудени да търсят наемна работна ръка. Набирали я главно от планинските райони, каквито са Габровско, Търновско, Еленско, Дряновско…

На големия Карнобатски панаир, който се провеждал в дните около Свети Дух, ставала уговорката за осигуряване на жетвари за предстоящия усилен летен сезон между чифликчиите и дошлите на панаира, специално за това, възрастни мъже балканджии, които местните наричали драгомани, а някъде яндрагомани. Работна ръка договаряли големите местни чорбаджии, главно от южните карнобатски села, като Добриново, Сърнево, Крумово градище, Деветинци, Искра, Козаре и др., както и някои от северните села, като Сигмен, Велислав, Скала, Славянци и др., макар че там набирали по-малко – “загорки откъм Габрово идваха, по хиляда са минавали. В село (Скала – б. м. Н. Ч-К.) малко оставаха, само при най-имотните, и то не при всички, бяхме много деца едно време, девет деца бяхме …сами женехме и прибирахме”.

Когато нивите узрявали чифликчиите съобщавали на драгоманите и те тръгвали към Карнобатско със своите чети. Четите се състояли основно от млади моми и ергени, по-рядко от женени мъже и жени, като на десетина жетварки се наемал по един мъж за връзване на снопите, работа, изискваща повече физически сили.

Пристигането на загорките, дошлите отгоре, оттатък Стара планина, в Карнобатско и в самия град се превръщало в “цял народен празник”, придружен с много веселба, песни и хора, живописно описан в книгата на Тодор Нейчев: “Всяка чета си имаше по някоя гъдулка, гайда, зурла и непременно тъпан. Бумтенето на тъпаните се чуваше от голямо разстояние и целият град излизаше да посрещне жетварките и да им се полюбува. … На чело на четата вървяха и играеха ръченица по няколко двойки, млади, жизнерадостни и хубави момичета, цели зачервени от умора, покрити с прах и в пот от далечния път; след тях на разстояние вървяха свирците; по-назад момичетата, а най-после мъжете, които водеха конете натоварени с багаж, по някоя черга за постилка и завивка и малко дрешки за преобличане”.

В Карнобатския край загорки идват на романя докъм средата на 40-те години на ХХ век. Тяхната работа правела силно впечатление на местните хора. Споменът за нея е жив сред карнобатското население, дори и в началото на ХХІ век, сред останалите живи свидетели на тези събития. Загорките впечатлявали с трудолюбието си, с хубостта си, с носията си, с песните си.

Докато за жътвата в Карнобатско идвали главно моми, то за коситбата богатите чифликчии наемали от балканските райони сезонни работници само мъже.

Сравнително късно в Карнобатския край се развило градинарството, затова тук идвали също на сезонна работа градинари балканджии, главно от Еленско. Местните хора ги наричали бахчеванджии. Те пристигали в карнобатските села, където условията – природни и климатични, благоприятстват отглеждането на зеленчуци, например в Скала, Чубра, Славянци и др., през месец април-май и наемали земя. Пристигали на групи от по десетина души. Построявали си колиби до самите зеленчукови градини, в които спели, готвели и си месели хляб, като затова водели със себе си и готвач. Сутрин с каручка разкарвали зеленчуците да ги продават срещу пари и главно срещу зърно. Стояли до Димитровден.

Прочути са майсторите-дюлгери от Балкана, работили из българските земи. Не остава назад и Карнобатския край. Като се почне от епохата на Възраждането и непосредствено след Освобождението с построеното от Уста Генчо Кънев *, та и докъм 20-те–30-те години на ХХ век, в Карнобатско идват зидари от Балкана – от Еленско, Килифарево, Габрово. Местните хора наричали тези майстори също загорци, пак като дошли оттатък планината.

Прочутият в Южна България Карнобатски панаир бил добър пазар за стоките на балканджиите, главно търговци и занаятчии от Габровско, затова и местните хора ги наричали габровлиите. Цели кервани с обущарски стоки идвали от Габрово – калеври, еминии, чехли, щавени цървули и др. Предлагали се дървени гаванки, които селяните от Карнобатско купували, за да си носят в тях храна на къра (на нивата). Турското население пък ги купувало, за да слага в тях халвата, която носело армаган (подарък) на близките си от панаира. Габровлиите излагали и търгували и с други стоки: “много и разновидни ножове от малките костури, дръжките на които бяха направени от биволски рога, до големите касапски ножове, които красяха техните сергийки. Традициите на старите майстори гаванджии и ножари продължават и досега (1966 г.) да излагат на панаирите своите произведения, но вече в по-малък мащаб. … Прочутия габровски пестил от сини сливи, нареден на рула на тюзгяха на сергийката, предизвикваше апетита на мущериите. Освен това те продаваха и сушени сливи, които бяха много вкусни. Стоката си габровлиите пренасяха със специално плетени кошове”.

Хората от Карнобатско купували стоки не само от панаира, но на място от балканджийските села, като например веялките, които селяните от карнобатските села купували от Килифарево.

Възникнали и установили се далеч назад в годините, връзките между Карнобатско и някои от районите в Централна Стара планина (главно Габровско, Търновско, Еленско) се поддържали по-осезаемо докъм средата на 40-те години, а някои дори докъм 60-те–70-те години на ХХ век. Те давали възможност на балканджиите да намерят препитание, а на хората от Карнобатския край да подпомогнат и улеснят усилната си полска работа, както и да си набавят необходимите им за бита и трудовата дейност занаятчийски произведения.

 

Наташа Чакърова – Кръстева

Из сборника „Народна култура на балканджиите“, т.7, 2007 г.

 

* Бел. Г. Иванова

По предания църквата „Св. Йоан Богослов“ в Карнобат била изградена не по-късно от края на XVII в. По време на Руско-турската война /1877-1878 г./ тя е опожарена. Строителството на новия храм, който носи същото име, е поверено на Първомайстор Генчо Кънев от Трявна. То започва през 1880 г. и приключва в края на следващата година. След финала на строителните работи, наосът е изписан от художника Паскал Тодоров. Работата по иконостаса продължава до 1885 г. Той е дело на известните дебърски майстори – Тане, Аврам и Дичо Филипови. Повечето от иконстасните икони са рисувани през периода 1884-1908 г., значителна част от които, са на сливенския зограф Атанас Кавръков. В църквата се срещат и по-късни икони – от 1913, 1914, 1924 г.

По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ редица тревненски дюлгери, строят в Карнобат и околните му села. Така например, уста Пеню Ошанеца строи пашовия конак на валията Чахтазая в Карнобат.

Часовниковата кула в същия град, висока 23,45 м., също била изградена от тревненци в средата на 19 век. Това се случило по „нареждане“ на Ахпааза бей. Предполага се, че през пролетта на 1841 г. тя била напълно завършена.

Майстор Стоян Божков от к. Белица строи джамия в Карнобат.

До 1930 г. майстор Митю Цанев Куманеца от с. Кумани построил в някогашната Карнобатска околия 17 храма, 16 училища, 17 моста. Негово дело бил градежът на карнобатската държавна болница, общинската сграда, училище /вероятно става въпрос за Карнобатската смесена прогимназия „Княз Борис Търновски, създадена /1907 г./, днес – ОУ „Христо Смирненски“/.

В Карнобатско строят и други тревненски майстори – дюлгери, като Илия Н. Раевски от к. Райковци, Колю Ганчев от к. Хитревци, Драгошин Марангозов от Трявна, Тодор Дончев Богданов от к. Свирците, Рали Иванов Стоянов от к. Армянковци, Цаню Митев Кукиля от к. Ошани, Цвятко Михов Денев от к. Миховци, Белчо Тотев Панайотов от к. Джуровци. За съжаление, техните градежи, които са се случили по различно време – от началото до средата на миналия век, са неустановени.

Има сведения, че тревненски резбари работят в Карнобат, но техните творби, са неустановени. В сборника се споменава само едно име на майстор – дюлгер, който работил и резба в Карнобатско – Рали Иванов Стоянов от к. Армянковци. Имена на зографи от Тревненско, работили в този район, не са отбелязани.

Часовниковата кула в Карнобат

Църквата "Св. Йоан Богослов" в Карнобат, строена от уста Генчо Кънев

Сградата на старата гимназия в Карнобат,
градена от майстор Митю Цанев Куманеца

Старата болница в Карнобат, днес разрушена,
дело на Митю Цанев Куманеца