Икони на поп Димитър от Трявна от храма „Св. Димитър“ във Върбица. Част II

Следващата икона, която носи същите живописни характеристики в начина на изписване на личното, както в описаните до момента икони, е панелът с изображението на св. Теодор Тирон (Фиг. 7), който украсява южната двер на иконостаса. Светията е представен пълноръстово, държащ в лявата си ръка дълго човешки бой тънко черно копие, докато в десницата му е поставен тънкораменен черен кръст с добавен в центъра на кръстосване на рамената четирилъчев елемент. Горните три краища на рамената на кръста завършват с малки сферични елементи. Св. Теодор Тирон е облечен в златисто-зелена броня, препасана през гърдите с широка златна лента. Под бронята се вижда тъмносин хитон със златни накитници, достигащ над коленете, чиито дипли са изобразени със златен асист. Над бронята е наметнат цинобърно-червен плащ, дълъг до земята, който е прихванах на гърдите с помощта на кръгла златнозелена игла с формата на цвете с осем листа. Краката на св. Теодор са обути в сиво-кафяви панталони и високи златни ботуши с ултрамаринени кончови, украсени със злато. Светията е стъпил върху тъмна тревнозелена повърхност, съставена от малки правоъгълни плочки, очертани с тънки черни контури, при които личи желание за следване на правилата на линейната перспектива. Маркиран е и преден ръб на повърхността, който е оцветен в по-тъмно зелено. От нивото на коленете нагоре фонът е равномерно син, като над главата на св. Теодор, с красиви масивни бели букви с елегантни детайли, са изписани титлата и името му.

Прави впечатление, че всички елементи на доличното се различават по качество от съответните им във вече описаните икони. Най-вероятното обяснение за това е по-лошото състояние на иконата преди реставрацията, което е довело до загуба на фините детайли, до огрубяване на гънките и до изчезването на красивия им асист. За съжаление, докладите за реставрационните дейности в храма не са налични, но според спомените на членовете на храмовото настоятелство, иконите са били реставрирани около 1993 г., по случай преименуването на град Преслав във Велики Преслав. За щастие, не така стои въпросът с личното, в което качеството на първоначалното изпълнение се е запазило в по-голяма степен и позволява идентифицирането на автора като същия, който е създал и останалите икони, за които вече стана дума.

Живописната трактовка на лика и ръцете на св. Теодор силно наподобява начина на изписване на ликовете на Господ Иисус Христос, на св. Димитър Солунски и на св. Йоан Кръстител. Тук виждаме същите кестеняви коси, внимателно сресани по средата, макар и да са се изгубили част от светлите нюанси в тях. Брадата следва модела на тази на Божия Син, веждите приличат на тези на св. Димитър, очите и устните също са почти еднакви с тези на Господ Иисус Христос и на двамата светии, както и трактовката на носа, светлините по гърба му и в зениците на очите. Подобни прилики могат да бъдат намерени и с елементите от лика на св. Богородица. Живописната палитра е идентична, въпреки загубите в най-светлите части, рисунъкът и светлосянъчната разработката на пръстите е също твърде еднаква. Всички тези детайли навеждат на мисълта, че най-вероятният автор на тази икона е същият, който е изписал и иконите на св. Димитър, св. Йоан Кръстител, св. Богородица с Младенеца и Господ Иисус Христос.

По подобен начин стои въпросът и с неподписаната икона на св. Пантелеймон (Фиг. 8), само че при нея е пострадало качеството на живописта в личното, а доличното се е запазило в чудесно състояние, което позволява паралел с описаните до момента икони. Светията е изобразен допоясно, с четири житийни сцени, разположени в ъглите на иконата. Житийният разказ започва от десния долен ъгъл, където е разположена сцената със съживяването на ухапаното от ехидна дете. В левия долен ъгъл е изобразено изцеляването на слепия, а в горния – представянето на светията пред царя (императора). В десния горен ъгъл е показано усекновението на Божия угодник.

В централното изображение св. Пантелеймон е облечен в ултрамаринен хитон, чиято опакова страна е златна. Лицевата част на одеждата е богато надиплена, гънките са изобразени със златен асист, а по цялата повърхност на дрехата са разпръснати нежни бели цветя, които са почти еднакви с тези от хитона на Господ Иисус Христос. Краищата на ръкавите и отворът около врата на одеждата на св. Пантелеймон са обточени с широка цинобърно-червена лента с богата златна бродерия. Под нея се виждат ръкави в същия ултрамаринен тон, завършващи със златен накитник с декоративни елементи. Хитонът е пристегнат през кръста със златен пояс, който прилича на този в иконата на Господ Иисус Христос. Върху хитона на св. Пантелеймон е наметнат химатий с цинобърно-червена лицева и тревистозелена опакова страна. Гънките по лицето на дрехата са изписани със златен асист. В лявата си ръка светията държи отворено златно ковчеже с лекарства, чиито стени са богато украсени с флорални елементи. Десницата му е представена с два изпънати и два свити пръста, като палецът не се вижда, а в нея е поставена дълга тънка златна лъжичка, оградена с тънък червен контур. За съжаление, ликът на светията не се е запазил оригиналния си вид, контурите му са размазани, макар и основната форма на елементите да си личи, светлите тонове са изчезнали, както в лицето и шията, така и в косата. Св. Пантелемой е представен според канона, с къса къдрава коса и голобрад, а паралел с подхода за изобразяване на личното в останалите икони може да бъде намерен в палитрата – същите тъмнокестеняви тонове за косата и веждите, и същите нюанси на засенчване. Ореолът е очертан с тънък черен контур и няколко групи вдълбани в златния фон концентрични кръгове, декорирани с дребни елементи, които са изпълнени без недостатъци.

Над раменете на светията са поставени титлата и името му, изписани с елегантни златни букви върху цинобърно-червени овали, оградени с богато декорирана златна рамка, наподобяващи тези от иконата на св. Димитър. Почеркът на изписване на буквите също е много подобен, което може да бъде тълкувано като още едно доказателство в полза на атрибутирането на иконата към поп Димитровата ръка. Златният фон на иконата на св. Пантелеймон е изпълнен със същите гравирани шестолъчеви звезди като тези от иконите на св. Богородица и Господ Иисус Христос. Цялото изображение е опасано от двойна рамка в сребристо и черно, която вече сме виждали в описаните по-горе образци.

Четирите житийни сцени в ъглите са отделени от останалото поле на иконата с помощта на богато орнаментирани златни рамки.

Последната икона от разглежданата група е тази на св. Николай Мирликийски Чудотворец (Фиг. 9), която е поставена от дясната страна на северната олтарна двер. Неподписана и недатирана, тя също може да бъде причислена към останалите вероятни произведения на поп Димитър или на негови най-близки зографи, заради недвусмислените прилики в трактовката на някои елементи. Светията е представен допоясно, с пълно епископско облачение, с къса бяла коса и високо чело, и среднодълга раздвоена бяла брада. Сакосът му е златист и украсен с вертикални фризове от едри разцъфнали златни рози, изобразени върху цинобърно-червени полета с формата на разрязана ябълка. Полетата са описани от дебела и богато орнаментирана златна рамка и са свързани помежду си с допълнителни златни елементи. Свободните зони между фризовете са украсени със златна мрежеста бродерия, между квадратчетата на която се забелязва основният светло тревнозелен цвят на одеждата. Краищата на сакоса са обшити със златни ленти, които на ръкавите са по-широки и върху които на светло тревнозелен фон, украсен с мрежеста златна бродерия и две редици златни мъниста, са изобразени едри златни флорални елементи, идентични с тези от лентата, обточваща химатия на Господ Иисус Христос и част от тези от лентата, обточваща мафория на св. Богородица. Около шията сакосът е закопчан с помощта на овална златна игла под формата на цвете с осем листа и зелена сърцевина. Подризникът на светията е ултрамаринен на цвят, а ръкавите му завършват със златни накитници, украсени с флорални елементи по начин, много близък с този от накитниците на хитона на св. Дева Мария и практически идентичен с начина, по който са изобразени накитниците на хитона на св. Димитър Солунски. Върху сакоса на св. Николай е изобразен семпъл светлозелен епитрахил, украсен с три едри златни кръста с добавен четирилъчев звездовиден елемент и зелен скъпоценен камък в средата. Кръстовете са изрисувани върху цинобърно-червен фон с ромбовидна форма, изпълнен със златни шрихи, обграден от богато орнаментирана златна рамка. Беглите следи от позлата по повърхността на епитрахила, както и фактът, че златните щрихи в ромбовидните полета са запазени само при кръста в дясната част говорят, че най-вероятно и тук става дума за влошено състояние на иконата преди реставрацията й и за загуба на елементи. На гърдите на св. Николай Чудотворец е изобразен малък златен кръст, окачен на тънка златна верижка, който по форма и украса дублира кръстовете от епитрахила. На дясната ръка на светията, на тъмносин шнур, завършващ със златна елипсовидна халка, е окачен златен набедреник, чиято украса е в синхрон с украсата на златния накитник на подризника. Пръстите на десницата са поставени в жест на благослов, а в лявата си ръка св. Николай държи затворено изцяло златно св. Евангелие, богато декорирано и носещо на лицевата си корица образа на Господ Иисус Христос Велик Архиерей. Начинът на изобразяване на доличното носи същите особености, характерни за описаните до момента икони – формата на пръстите и ноктите, колоритът и светлосянъчното изграждане на ръцете на св. Николай са идентични с тези на светите персонажи от другите изображения. Палитрата на тоновете в лика му е една идея по-светла, като най-много се доближава до тоналността на Христовия лик, но формата на елементите на лицето демонстрират голяма близост с вече познатия рисунък от останалите образци. Линеарно ликът на св. Николай стои толкова близо до този на св. Йоан Кръстител, че може лесно да се предположи, че е ползвана еднаква или много подобна копирка, която е пригодена към каноничните изисквания във всеки отделен случай. Приликата с рисунъка на иначе голобрадото лице на св. Димитър също може да се приеме като довод в тази посока. Маниерът на живописване на лика на св. Николай е малко по-различен от този в другите ликове  – мазките изглеждат малко по-груби, липсват най-фините светлосянъчни преходи, но това може да се дължи на загуби на живописния слой и последици от реставрацията му. Разбира се, може да се предположи и, че иконата не е дело лично на поп Димитър, а на друг зограф от най-близкото му обкръжение, но по-вероятна изглежда първата версия.

Златният ореол на св. Николай е покрит със сребърен обков, почти идентичен с този на ореола на св. Йоан Кръстител, което говори за еднакъв поръчител и изпълнител. Фонът на иконата е небесносин, преливащ от гълъбово сивосиньо в долната част към наситен светъл ултрамарин в горната. Над раменете на светията са изобразени две допоясни фигури – св. Богородица с покрова си в ръце вляво и Господ Иисус Христос със затворено св. Евангелие вдясно. И двете фигури са носени от тъмни кълбести сивокафяви облаци, в които също липсват фините живописни елементи, които виждаме в облаците от иконите на св. Богородица и Господ Иисус Христос  – още един довод в полза на заличаването на детайли вследствие от лошо състояние на иконата. Фигурите са идентифицирани посредством инскрипции с тънки черни букви. Божията Майка е облечена в златен мафорий със зелена опакова страна и хитон, оцветен в тъмен ултрамарин, а покровът й е бял и украсен с четири черни кръста. Господ Иисус Христос е представен в червен хитон и тъмносин химатион, като отново е налице размяната на цветовете в одеждите на двата фланкиращи персонажа, така както това се наблюдава и в споменатите две икони. Титлата и името на св. Николай са изписани над св. Богородица и Божия Син, посредством елегантни черни букви, като почеркът е сравним с този в надписа на иконата на св. Йоан Кръстител.

В заключение може да се каже, че между подписаната и датирана икона на св. Димитър и всички останали описани шест икони са налице достатъчно съответствия, за да бъде изградено обосновано предположение, че всички те са дело на поп Димитър Кънчов от Трявна и че са създадени или през същата 1847 г., или в къс период от време около тази година. Всички разгледани образци отговарят на описаните от Асен Василиев характерни особености на живописния маниер на поп Димитър – правилни пропорции и интерпретиране на формите, умела стилизация, сигурни и твърди линии, добро чувство за колорит, богата орнаментика в злато, употреба на дълбоки тъмнокадифени тонове. Както пише Люба Цанева, дарбата на поп Димитър Кънчов е очевидна, както и отличната му художествена подготовка, а неговото творчество, пръснато из много места, наистина не е достатъчно проучено. Ето защо, може да се каже, че описаната група от седем икони от иконостаса на храма „Св. Димитър“ във Върбица, от една страна запълва очевидна празнина в знанията за художествената дейност на поп Димитър през 40-те години на XIX в., а от друга, може да послужи като отправна точка за издирване и идентифициране на още негови творби от възрожденските храмове в региона.

 

Ростислава Тодорова-Енчева

Из Известия на РИМ – Шумен, кн. 19, 2020 г.

Фиг. 7. Св. Теодор Тирон, Димитър Кънчов /?/,
икона 232х84 см., темпера-дърво,
църква "Св. Димитър" във Върбица, ок. 1847 г. /?/
Снимка - Стоян Николов

Фиг. 8. Св. Пантелеймон, Димитър Кънчов /?/,
 икона 120х80, темпера-дърво,
църква "Св. Димитър" във Върбица, ок 1847 г. /?/
Снимка - Стоян Николов

Фиг. 9. Св. Николай, Димитър Кънчов /?/,
икона 120х80 см., темпера - дърво
църква "Св. Димитър" във Върбица, ок. 1847 г. /?/
Снимка - Стоян Николов