Икони на поп Димитър от Трявна от храма „Св. Димитър“ във Върбица. Част I

Храмът „Св. Димитър“ в гр. Върбица, Шуменска област, е построен в периода 1842–1843 г., с помощта на жителите на Върбица и околните села. Основна заслуга за получаването на разрешение за стоежа на храма има влиятелният в Османската империя върбичанин Василаки Христов Влаев (Турко Василаки), който по онова време заемал поредица от високи постове в Цариград, включително и позицията на секретар на султан Махмуд II. Благодарение на неговата настоятелност се получава султански ферман, който и до днес се пази в храма, и който срещу сто гроша и условието храмът да бъде едно стъпало надолу в земята, разрешава строителството.

По благоволение на местния владетел Мехмед Герай, обаче, се изгражда висок и голям храм, с дебели стени. Храмът е възложен на Уста Кою от Трявна (Кою Тревненеца) *, който построява едноабсидна трикорабна псевдобазилика с емпория и открита аркадна нартика, с общи външни размери 26,20 м. на 13,30 м. и с височина на средния кораб 6,55 м., а на страничните кораби 5,40 м. Околовръстните стени са с дебелина 1,10 м., а таванът и покривната конструкция са от дърво. Стените сега са измазани, а от онова време са запазени оригиналните каменни рамки около прозорците и вратите, западната аркада и каменният корниз. В олтара е запазена стара мусандра за съхранение на църковните одежди, чиито врати са резбовани, а владишкият трон е дело на Уста Генчо Кънев, който заедно с Уста Миню Иванов построява върбишкото училище през 1873 г., по предложение на самия Мехмед Герай.

На иконостаса и по аналоите в храма са запазени голям брой икони, създадени в периода от края на 40-те години до 90-те години на XIX в., като по-голямата част от тях са дело на шуменските зографи Васил Христов Беделев и Никола Василев, както и на работилия с тях през 60-те години на века Анастас Кръкклисийски.

Иконостасът на храма е двуреден, като царският му ред съдържа четиринадесет икони (Фиг. 1). Почти половината от тях са дело на шуменските зографи Никола Василев и Васил Христов Беделев, атрибутирани чрез подписите им или чрез стилистичните им особености. Останалата част от иконите видимо са дело на други автори, като една от тях носи ясен подпис и дата, идентифициращи зографа, който вероятно е изписал и почти всички неподписани изображения. Идентификацията на художника и атрибутирането на цялата група разглеждани икони към него, е основната задача на това изследване.

На царския иконостасен ред от ляво на дясно са подредени „Св. Власий“ (подписана от Васил Беделев, 1867 г.), „Св. св. Кирил и Методий“ (подписана от Никола Василев, 1891 г.), „Св. арх Михаил“ (северна двер, неподписана, но със стилистичните белези на шуменските зографи), „Св. Никола“ (неподписана), „Св. св. ап. Петър и Павел“ (неподписана), „Св. вмчк Димитър“ (подписана от Димитър Кръстювич, 1847 г.), „Св. Богородица Одигитрия“ (неподписана), „Христос Пантократор“ (неподписана), „Св. Йоан Кръстител“ (неподписана), „Св. пр. Илия“ (неподписана), „Св. Три Светители“ (подписана от Васил Беделев, 1858 г.), „Св. Теодор Тирон“ (южна двер, неподписана), „Св. вмчк Пантелеймон“ (неподписана), „Св. вмчк Георги“ (подписана от Васил Хр. Беделев, 1859 г.).

Единствената царска икона, която носи подпис и датировка, различни от тези на шуменските зографи, е тази на св. Димитър Солунски (Фиг. 2). Храмовата икона е с размери 120х80 см., изпълнена е със завидно майсторство, а почеркът на автора се различава силно от този на шуменските иконописци. Подобни стилистични особености носят и неподписаните икони „Св. Никола“, „Св. Богородица Одигитрия“, „Христос Пантократор“, „Св. Йоан Кръстител“, „Св. Теодор Тирон“ и „Св. вмчк Пантелеймон“. Останалите две царски икони „Св. св. ап. Петър и Павел“ и „Св. пр. Илия“ демонстрират стил, различен както от този на местните иконописци, така и от този на разглежданата група икони. Въз основа на това наблюдение може да се направи заключение, че няколко години след построяването на храма от тревненските дюлгери, върбичани поръчват на тревненски зографи поне седем от сегашните иконостасни икони.

Подписът върху иконата на св. Димитър конкретизира както името на автора им, така и годината на тяхното създаване (Фиг. 3).

В края на 50-те и през 60-те години на XIX в. върбичани поръчват поне още два пъти икони за иконостаса на храма си, но този път се обръщат към вече утвърдените местни зографи Никола Василев и Васил Христов Беделев, заедно с работещия при тях Анастас Кръкклисийски. Поръчките към Никола Василев не престават и по-късно, както свидетелства иконата „Св. св. Кирил и Методий“ от началото на 90-те години на века. В определен момент поръчка е била направена и на друг зограф, изписал иконите на св. св. Петър и Павел и св. пр. Илия, но към момента не разполагаме със сигурни данни кога е станало това и кой е вероятният автор, макар да може да се направи предположение, че става дума отново за тревненски майстор.

Подписът, поставен в долния десен край на иконата „Св. Димитър“ е чудесно запазен: „Рука Димитриа Кръстювич Коюмджиолу из Трявна“. Малко по-надолу, в сгъвката на украсителния елемент на ъгъла на рамката на иконата, е изписана и годината 1847. Този надпис атрибутира иконата към поп Димитър Кънчов (Кръстев)  – основоположник на една от тревненските зографски фамилии, която Асен Василиев нарича „Род поп Димитровци“. Василиев смята, че поп Димитър е роден през 1815 г. и умира през 1885 г., но Люба Цанева намира доказателства в полза на това, че зографът е роден през 1808 г. и е починал на 13 юли 1901 г. И Василиев, и Цанева, споменават една икона „Покров Богородичен“, изписана от поп Димитър през 1846 г. за храма „Св. Георги“ в Русе, която носи практически същия подпис („Рука Димитриа Кръстювич Коюмджиолу из Трявна 1846“), като този от върбишката икона „Св. Димитър“. Това съвпадение в именуването, както и последователността на годините, без съмнение доказват, че във Върбица се натъкваме на непубликувани до този момент икони на зографа поп Димитър – една подписана и шест анонимни.

Храмовата икона „Св. Димитър“ представя светията допоясно, с пълно военно облекло, младолик и голобрад, с кестенява, къса и леко чуплива коса. Бронята му е златна, с червени детайли и украсена със скъпоценни камъни. Дрехата под нея е цинобърно-червена със златни накитници и златен асист. Наметалото над бронята е богато надиплено, като лицевата му част е оцветена

в тъмно тревнозелено, а опаковата – в светъл ултрамарин. То е закрепено на дясното рамо на светията с помощта на кръгла златна игла с формата на цвете с осем листа и червена сърцевина. Лицевата страна на плата е украсена с едри бели цветчета, а гънките й са щедро позлатени. В лявата си ръка св. Димитър държи меч със златна дръжка с формата на птича глава и богато украсена ножница, инкрустирана със скъпоценни камъни. В десницата му е разположен тънък сребърен кръст с две хоризонтални рамена. Ликът на светията е нарисуван великолепно, по всички правила на класическата живопис, с изключително достоверни черти и живи очи. Портретният подход се допълва и от достоверно изобразените коса и ръце. Фонът на иконата е златен, ореолът на св. Димитър е маркиран с тънка цинобърно-червена линия и фланкиран от титлата и името на светията. Те са изписани с красиви златни букви върху черен фон, обрамчени с правоъгълна златна рамка, поставена върху червен овал с богато украсена златна граница.

В долната част на левия нараменник на св. Димитър, върху златния фон, е издраскан надпис в три реда, от който откъслечно се разчитат думи, между които най-ясни са „ІКОНА“ и „ДИМИТРІЕ АНА…ВИЧУ“, и който най-вероятно посочва дарителя на иконата. Цялото изображение е оградено с двойна рамка в сребърно и черно, с богато украсени ъглови елементи в златно и цинобър.

Най-близка по стилистични характеристики до иконата на св. Димитър е тази на св. Йоан Кръстител (Фиг. 4), поставена от дясната страна на царските двери, до иконата на Господ Иисус Христос. Светията е изобразен допоясно, с червени ангелски крила, с набраздено лице, дълга кестенява коса и среднодълга раздвоена кестенява брада. Кожената му дреха е представена в червено-охрови нюанси с цинобърно-червена подплата и е пристегната през кръста с тънък черен колан с елегантна златна тока. Наметалото е богато надиплено, гънките му са позлатени, като лицевата му част е оцветена в тъмно тревнозелено и обкантена с широка златна ивица, а опаковата му страна е представена в светло тревнозелено. Над раменете на св. Йоан Кръстител са изобразени чифт масивни ангелски криле, чиито пера са прецизно подредени в редове, оцветени в различни нюанси от карминено-червено в най-долната част до бледорозово най-горе.

В лявата си ръка Божият Предтеча държи главата си, поставена върху бял поднос, украсен с червено-златни елементи. Под съда е изобразен бял свитък с червени светлосенки, на който с елегантни черни букви е изписан текстът от („Мат. 3:2“). Десницата му е представена свита пред гърдите, а пръстите му са поставени в благославящ жест. Ликът на светията е нарисуван със същото майсторство като този на св. Димитър Солунски, с всички характеристики на класически живописен портрет, достоверни светлосенки и живи очи. Великолепно разработените коса, брада и ръце подсилват впечатлението за работа на опитен живописец, за който няма тайни в занаята. Фонът на иконата е златен, ореолът е украсен с майсторски изработен сребърен обков, който леко прикрива част от името на светията, изписано с красиви черни букви. Цялото изображение е оградено с двойна рамка в сребърно и черно, с богато украсени ъглови елементи в златно и цинобър, дублиращи тези от иконата на св. Димитър.

Другата двойка съответстващи си икони са тези на св. Богородица (Фиг. 5) и на Господ Иисус Христос (Фиг. 6), разположени вляво и вдясно от царските двери. Въпреки, че не са подписани, техните стилистични характеристики и особено начинът на изобразяване на личното в тях, с много голяма доза вероятност идентифицират поп Димитър Кънчов като техен автор. Св. Дева Мария (Фиг. 5) е изобразена в малиновочервен мафорий, обкантен с широка златна ивица с декоративни елементи, които са особено богати в зоната на ръцете, където са комбинирани геометрични и флорални мотиви, изработени с невероятна прецизност. Мафорият е красиво надиплен, украсен с многобройни златни флорални елементи, гънките му са изобразени в златно, а златният му кант е обточен с фини бели дантели. Опаковата страна на дрехата е оцветена в светло тревнозелено и е украсена с богата златна шевица. Трите звезди на приснодевството на св. Богородица са изобразени с по осем бели лъча, обградени от кръгло златно сияние. Хитонът на св. Дева Мария е ултрамаринен на цвят, със златни дипли и богато украсени златни накитници. Покривалото на косата ѝ се забелязва вдясно на лика ѝ и е оцветено в светъл ултрамарин. Божията Майка държи в лявата си ръка Младенеца Христос, а с дясната си ръка сочи към Него. Младенецът е босоног, в лявата Си ръка държи скиптър, оцветен в тъмен ултрамарин и изпълнен с бели звезди, опасан със златна лента, увенчана със златен кръст, а десницата Му е простряна в благославящ жест. Господ Иисус Христос е облечен в тъмно тревистозелен хитон, с широки златни кантове по ръкавите и шията, допълнително украсени с нежна бяла дантела, а химатият Му е цинобърно-червен. И двете одежди са богато надиплени, а гънките им са украсени със златен асист. И Пресвета Богородица, и Младенецът, са изобразени с кестеняви очи и коси, като живописната трактовка на ликовете им, заедно с формата на очите, носа и устата, са практически идентични с тези на св. Димитър Солунски и св. Йоан Кръстител. Фонът на иконата е златен, украсен с множество гравирани шестолъчеви звезди. Ореолите на св. Дева Мария и на Младенеца са покрити с майсторски изработен сребърен обков, богато украсен с флорални мотиви. Ореолът на Господ Иисус Христос носи инскрипцията „Ό ΏΝ“, а този на св. Богородица е увенчан с корона и изпълнен с преплетени лози с гроздове, като е фланкиран от изображения на двама ангели, стъпили върху тъмни сивокафяви кълбести облаци. Ангелите са облечени в одежди в тъмно тревнозелено, цинобърночервено и златно, като тези цветове са разменени у двете фигури – левият ангел е с червен хитон, златна риза и зелен плащ, а десният е облечен в зелен хитон, златна риза и червен плащ. В ръцете си те държат дълги бели свитъци със стихове от Икос 1 на Богородичния Акатист. Името на Пресвета Богородица е изписано с титли под левия ангел, като златните букви са разположени на светлозелен фон и са обградени от много богато орнаментирана златна рамка, украсена с четири разцъфнали червени рози. Името на Господ Иисус Христос е изписано вдясно от ореола Му, с тънки черни букви на светлозелен фон, обградени от посемпла златна рамка. Цялото изображение е поставено в черна рамка, украсена с плетеница от сребристи триъгълници, с богато украсени ъглови елементи в златно и цинобър, допълнени от още два подобни украсителни елемента в средата на вертикалните рамена на рамката.

Господ Иисус Христос (Фиг. 6) е изобразен седнал, без да се вижда тронът Му. Всички детайли на иконата показват категорично, че тя е изработена заедно с тази на св. Богородица, от един и същи автор. Божият Син е облечен в цинобърно-червен хитон със златна опакова страна. Лицевата страна на дрехата е украсена с нежни бели цветя и е богато надиплена в гънки със златен асист. Краищата на ръкавите и отворът около врата са обточени с широка златна лента, украсена със скъпоценни камъни и дублирана с тънка лента от фина бяла дантела. Хитонът е пристегнат в кръста със син колан, богато извезан със златна бродерия, а от дясното рамо на Господ Иисус Христос вертикално надолу се спуска широк златен клав, украсен с геометрични елементи, скъпоценни камъни и разцъфнали цветя. Над хитона Господ Иисус Христос е облечен с ултрамаринен химатий, чиято опакова страна е оцветена в тъмно тревнозелено. Гънки, изпълнени със златен асист се виждат както по лицевата, така и по опаковата страна на дрехата. Химатият е обточен с широка златна лента, украсена с едри златни цветя с червени и зелени декорации в центъра. В лявата Си ръка Божият Син държи разтворено св. Евангелие със златна подвързия и златна обрезка, украсена с флорални елементи, като на белите страници с елегантни златни букви е изписан текстът на („Йоан 8:12“). Благославящата Му десница е покрита със сребърен обков, украсен с флорални мотиви. Господ Иисус Христос е изобразен с кестеняви коси и очи, с къса кестенява раздвоена брада. Както при предишните икони и тук ликът е изработен изключително майсторски, с демонстрация на умения и знания за формата, каквито притежават светските живописци. Чудесно портретуваното лице има живи очи и замислен поглед, достоверно изобразени устни, нос и уши, живописването е направено с майсторско редуване на студени и топли тонове. Фонът на иконата е златен, украсен с множество гравирани шестолъчеви звезди и е идентичен с този в иконата на св. Богородица. Ореолът на Господ Иисус Христос е покрит със сребърен обков, който носи инскрипцията „Ό ΏΝ“ и е богато украсен с флорални мотиви. Над раменете Му е изобразен Дейсис, като вляво е поставено допоясно изображение на св. Дева Мария, а вдясно – на св. Йоан Кръстител, носени от тъмни сивокафяви кълбести облаци. Фигурите са обозначени чрез дискретно гравирани инскрипции в горната част на ореолите им. Облечени са в одежди в тъмно тревнозелено, цинобърночервено и златно, като тези цветове са разменени у двете фигури по същия начин, по който това е направено в Богородичната икона  – св. Богородица е с червен мафорий и зелен хитон, а Божият Предтеча е облечен в червеникава кожена дреха и зелен химатий.

Името на Господ Иисус Христос е изписано с титли в горните ъгли на иконата, като масивните златни букви са разположени на черен фон в правоъгълно поле с дебели златни граници, поставено в центъра на богато орнаментирана златна рамка с цинобърно-червена сърцевина, украсена с четири разцъфнали червени рози. Цялото изображение е оградено с черна рамка, украсена с плетеница от сребристи триъгълници, с богато украсени ъглови елементи в златно и цинобър, допълнени от още два подобни украсителни елемента в средата на вертикалните рамена на рамката – по същия начин, както това е направено в Богородичната икона.

 

(Следва)

 

Ростислава Тодорова-Енчева

Из Известия на РИМ – Шумен, кн. 19, 2020 г.

 

* Според арх. Николай Тулешков църквата на името на Св. Димитър в някогашното село Върбица, е строена от братята Колю и Деню Димови – майстори строители и резбари от тревненските колиби Хитревци /дн. квартал на Трявна/, които ок. 1830 г. се преселват във Върбица. Арх. Тулешков датира градежа на храма в 1836 г. Двамата братя градят и сарая на татарските султани Гераите във Върбица /ок. 1830-1835 г./. Уста Колю строи и собствената си къща в някогашното село /ок. 1832 г./ В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ е отбелязано, че църквата „Св. Димитър“ във Върбица, е дело на уста Колю.

Църква „Св. Великомъченик Димитър” във Върбица

Фиг. 1. Иконостас на църквата "Св. Димитър" във Върбица,
40-те години на XIX в.
Снимка - Стоян Николов

Фиг. 2. Св. Димитър, Димитър Кръстювич - Кънчов,
икона 120х80 см.,темпера-дърво,
храм "Св. Димитър" във Върбица, 1847 г.
Снимка - Стоян Николов

Фиг. 3. Детайл от иконата на Св. Димитър Снимка - Стоян Николов

Фиг. 4. Св. Йоан Кръстител, Димитър Кънчов /?/,
икона 120х80 см.,темпера-дърво,
църква "Св. Димитър" във Върбица, ок. 1847 г. /?/
Снимка - Стоян Николов

Фиг. 5. Св. Богородица Одигитрия, Димитър Кънчов /?/,
икона 120х80 см., темпера-дърво,
църква "Св. Димитър" във Върбица, ок. 1847 г. /?/
Снимка - Стоян Николов

Фиг. 6. Христос Пантократор, Димитър Кънчов /?/,
икона 120х80 см., темпера-дърво,
църква "Св. Димитър" във Върбица, ок. 1847 г. /?/
Снимка - Стоян Николов