Тревненски бУдил: Разказ от първо лице. Извънредната комисия по съденето на въстаниците в Търново

След избухването на въстанието в Дряновския манастир, през пролетта на 1876 година, Високата Порта, побързала да назначи от Цариград един комисар – Али Шефик Бей. Той пристигнал в Търново на 8 май, за да състави, под свое председателство, една специална Комисия „ad hoc“, която трябвало да разследва виновността на въстаниците и да ги съди според законите. Повече сведения за тази комисия откриваме в книгата на Юрдан П. Теодоров – „Въспоминания по въстанията в Търновския санджак през 1876 г. и по съденето на българските въстаници в Търново“ /1897 г./. Според „дадения нему правилник“ /на Али Шефик Бей/, въпросната Комисия, оглавявана от него, трябвало да се състои от 7 до 9 членове турци и още толкова българи. Турският чиновник веднага се заел с попълването на състава на комисията и първо „призовал“ шефовете на разни правителствени учреждения в Търново - по един от тях, а от Окръжния съд „взел“ двама души – един турчин и един българин. Останалите членове, турци и българи, „попълнил“ от населението, като „призовавал“ за „тая важна работа“ хора – доблестни, честни и безпристрастни, незамесени във въстаническите работи. Юрдан П. Теодоров от Елена – съдия в Окръжния съд в Търново, също бил „призован“ за член на въпросната комисия. Когато пристигнал в града, той заварил потресаваща гледка. Чаршията била отворена, но освен собствениците на дюкяните – „прибледнели“, „унили“ и „убити духом“, други хора нямало. Пиацата била пуста, „гробно мълчание владееше на всекъде“. „Никога през живота си не съм виждал Търновото тъй запустяло и загрижено като тогава – пише Ю. Теодоров. – Селяните не смеяха да дойдат на пазар в града, а гражданите се лишаваха от всякакви провизии за ядене. Поради това, после 2-3 дена, правителството се принуди да обяви и да покани селяните да дойдат в града на пазар, като изпрати нарочни жандарми за тая цел по околните села. Овошките по Търновските лозя през лятото останаха необрани и тъй си окапаха. Българите не смеяха да отидат до лозята си даже на разход“.

Юрдан П. Теодоров опитал да се освободи от тежкото бреме да бъде съдия в Комисията по съденето на въстаниците, но председателят й Али Шефик Бей, не приел мотивите му. „Тежка работа и потресающа! Аз поне по тежка от нея не съм срещал в живота си… /…/ - пише той. – Тогава ми дойде на ума идеята, че макар по длъжност аз трябва да бъда съдия, но по сърце ще бъда защитник на въстаниците и ще ги защитавам, до колкото ми бъде възможно. А пък да отърве челяк от смърт бунтовника (сиреч оногова, който е въстанал за свободата на отечеството), то значи да получи най голямото морално удовлетворение, което може да се добие на този свят“.

По-нататък в книгата си той описва организацията, прерогативите, атрибутите, състава на тази „извънредна Комисия“, начина й на „съдопроизводство“, решенията й и т.н.

На основание на инструкциите /талимата/ от Високата Порта, тя се състояла от 14 души – 7 турци и 7 българи, които не получавали възнаграждение за участието си.

Членове – турци:

1. Военният комендант на Силистренския полк – Миралай Али Бей.

2. Началникът на Жандармерията – Табур – агаса Теферик Бей.

3. Началникът на вакъфите и документите – Хаджи Сезай Ефенди.

4. Членът от Окръжният съд – Хаджи Осман Ага.

5. Беленският Мехмед Бей.

6. Хаджи Ферхад Ефенди Софта.

7. Хаджи Паша, „един стар фанатик“.

Членове – българи:

1. Илия Попов от Търново – Председател на Търговския съд и първи търговец на манифактура.

2. Юрдан П. Теодоров от Елена, член в Окръжен съд – Търново, по занятие търговец, рентиер и проприетар.

3. Ради Маждраков от Търново - стар търговец на сукна и манифактура.

4. Янко Станев от Търново - кожухар и рентиер.

5. Георги Аврамов от Търново – търговец на виенски стоки, гросист.

6. Симеон Халачина – търговец на памук и вълна.

7. Първи Павлов от Лясковец – търговец на спиртни питиета и земеделец.

Всеки един от членовете на въпросната Комисия имал по един глас, а председателят й – два, така де факто, турците разполагали с 9 гласа, а българите – със 7. „Не ще съмнение, че турците, като имаха тогава властта и силата в ръцете си, а при това още и болшинството на гласовете в Комисията, всякога можеха да си решат и да направят, каквото си искат“ – пише още Ю. Теодоров. Но, всъщност, уточнява той, властта била съсредоточена в ръцете на председателя.

„Турците членове бяха винаги готови да обвиняват и да искат обесванието на въстаниците, а Българите се стараяха да ги оправдават, тъй щото онова мнение, което изкажеше председателя, то имаше болшинство и сила и то се приемаше и се испълняваше. В случай же на разногласие, сиреч, ако би с Българите да се присъединеше един от членовете турци (нещо, впрочем, което ни веднъж не се случи), виновният пак не биваше още оправдан. В такъв случай въпроса трябваше да се отнесе за разрешение от Кассацията в Цариград“ – пояснява Ю. Теодоров.

Мютесариф Паша, като наместник на Султана, заел длъжността на обвинителя /прокурора/, но не се явявал лично на процеса, а делегирал „някой фанатик оратор турчин, който да иска наказанието на виновните, и то само при по-тежките престъпления“. В ролята на защитник на въстаниците бил назначен Джовани Икономов от Търново. Нито той, нито обвинителя, обаче били допускани в Комисията, нито им били предоставяни предварително делата „за изучаване“. Те били призовавани „да бъдат готови“ – единият да обвинява, другият да защитава, но само пред Публичния съд, който заседавал на горния етаж на коридора в Търновския конак.

Както вече пояснихме по-горе, Председателят на Извънредната комисия по съденето на въстаниците, имал широки правомощия, сред които и - да предлага дневния ред, да отлага делата, да прави забележки и да мъмри членовете на Комисията, да „пъди членове“ и да ги заменя с други и т.н. Наставленията и заповедите от Цариград получавал лично и, ако сметнел за нужно, ги информирал. По думите на Ю. Теодоров обаче, Али Шефик Бей бил „много добър и благороден челяк“ за разлика от другите турци, членове на Комисията, които били „големи фанатици, свирепи и лошави гонители на Българите“. Председателят дори бил принуден да изпъди трима от тях и да ги замени с други. „Турските власти бяха се погрижили да препоръчат на Али Шефик Бея за членове в Комисията нарочно такива фанатици, които да знаят и Българския язик, та да не може да се преиначи, или скрие нещо от испитите на бунтовниците“ – споделя още Ю. Теодоров.

За заседанията на Комисията пристигнали и двама главни следователи и няколко писари. Единият следовател – Бехчет Ефенди дошъл от Цариград, заедно с Али Шефик Бей. Той бил най-главния и най-способен следовател в „турското царство“, и си вършел компетентно и справедливо работата, без „най-малкото преувеличение, или намаление“. Другият следовател Саами Бей бил пратен от Русчушкия Валия за помощник – „твърде благороден и милостив старец“ и юрист. Той тълкувал законите „всякога в смегчителна форма, или с облекчающи обстоятелства“.

Разпитите били водени от двамата следователи, като тези за „тежко обвиняемите“ били в пълно присъствие на Комисията, а за „по-малко виновните“, тя се разделяла на секции.

Рядко на тези разпити присъствали външни лица и влиятелни хора и то с цел да „повлияят на решението на Комисията“. Не липсвали и „шпиони, предатели, подлеци и подлизурковци“, пише още Ю. Теодоров и признава със съжаление, че „всички почти хванати бунтовници са биле предадени от Българи“.

„Известният предател, Стоян Миралая, от Габровски колиби, си стоеше постоянно в конака, и когато някой бунтовник не признаваше виновността си, викаха него, поставяха го на лична ставка и го питаха: и този не беше ли с Вас? Миралая го поизгледваше малко и казваше: ба, там беше, ага. Ти нали дойде при нас с еди-кои си момчета и ни намери в еди-кой ден на еди кое си место и пр. – продължаваше той, и така виновността се разкриваше и бунтовника си признаваше – разказва Ю. Теодоров. – Турците, макар и да ласкаяха шпионит и еветчиите и им обещаваха ордени и други награди, в същност, обаче, не ги обичаха, нито почитаха.

Ако некой доносчик искаше да влези да им обади нещо, едни се питаха: кой е дошел? А други отговаряха: А бе онзи пезвенк, нашия мюзевирин (клеветник). А като влезеше шпионина при тях, казваха му: хош гелдин (добре дошъл) Чорбаджи, предлагаха му стол да седне и му даваха цигара и кафе.

И когато шпионина им разправеше работата и си излезеше на вън, те казваха по между си с презрение: „Какъв подъл народ, как се предават един други, каква низост!...“. Тогава идеше на челяка да се пукне сърдцето му от яд, или да има възможност да потъне в земята от срам, та да не гледа отвратителната подлост, как брат брата си предава на смърт“.

Комисията работила „неуморно“ по цял ден, понякога и през нощта, тъй като имало 1000 души, арестувани за политически престъпления. А делата им трябвало да се разгледат по-скоро, тъй като условията в Търновския затвор били много тежки.

Решенията на Комисията били окончателни и безапелационни и дори за смъртните присъди, не се изисквало потвърждение от Цариград.

Подготви

Галина Иванова

* По сведения на доц. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, през 1876 г. Извънредният съд, осъжда на смърт 22-ма души, които са екзекутирани. 14 души са изпратени на заточение на о. Кипър, трима във Видин, а трима излежават присъдата си в Търновския затвор. Между осъдените на смърт са ръководителите на Първи революционен окръг - Иван Панов, Георги Измирлиев и Бачо Киро Петров. Присъдата е изпълнена на 28 май. Габровците Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и поп Иванчо, са обесени в Търново на 22 юни. От севлиевските въстаници, на смърт чрез обесване, са осъдени ръководителите Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. От Тревненската чета е екзекутиран Тодор Кирков. В края на месец юни са освободени 400 затворници.

* Снимките от Търновския музей „Затвор“, който съхранява автентичната атмосфера за отминалите събития и пази „жива” историческата памет за бунтовната 1876 г., са от статията на Веселина Ангелова – „Търновският затвор бил злокобно място за мъчения на над 1000 революционни дейци по време на Априлското въстание“ /https://www.helios-as.com/, която преди година публикувахме в групата