Тревненските въстаници били разпитани първи от Извънредния съд в Търново

В книгата си „Въспоминания по въстанията в Търновския санджак през 1876 г. и по съденето на българските въстаници в Търново“ /1897 г./, Юрдан П. Теодоров – съдия и член на т.н. Извънредната комисия, сформирана специално за процеса срещу бунтовниците, пише, че тя започнала своята работа първо с разпитите на тревненските въстаници. И споделя интересни факти около самия процес, които публикувам дословно.

 

Тревненските въстаници

От града Трявна имаше запрени от 25 до 30 души комити, между които и двама попове: Поп Алексия /Бел. Г. Иванова - Поп Алекси поп Иванов (Скевофилат) /1798-1889 г./ и Поп Танко / Бел. Г. Иванова - Поп Тахо Ангелов х. Тахов (1833-1916)/. Поп Алексия беше старец на 85 години; той се обвиняваше в това, че у него в къщи намерили пушка, 2 пищова, няколко фишека, малко барут, хляб, рязан на филии и печен втори път в пещта. По тези именно причини Фазлъ-Паша го бе изпратил в Търновския затвор за разпитвание и съдене.

Попа разправи, че оръжията и фишеците биле на сина му, за да си пази къщата, а хлябът го събирал от служби по Гергйов-ден, и понеже бил много и не можал да се изяде на скоро, то, за да не се развали, той го опекъл като писмет в фурната – нещо, което всяка година си правил по това време.

Попа се оправда и го освободиха от затвора.

Другия Поп Танко се обвиняваше, че приличал на бунтовник, понеже беше млад и имал оръжие. Освен това, в къщата му бяха намерили една червена турска антерия с дупка, пробита от шиш, и оцапана с кръв. Обвиняваха го, прочее, че е убил някой турчин и му е скрил антерията.

Той отговори, че антерията си е негова от млади години, когато бил кираджия, че дупката не е прободена с шиш, но проядена от мишка, че зацапаното не е кръв, а измокрено от мишка, вследствие на което червената боя излязла и оцапала антерията като с кръв.

Оправда се и той и по пуснаха да си отиде.

По после дойде редът на ония, които бяха излезли на бунт и въоръжени бяха ходили по горите.

Всички признаха виновността си, т.е. че са се въоръжили през нощта на въстанието, отишле на околийското управление, от там ходили по горите и после 2-3 дена скитание, пак се завърнали в града тихичко. Разказваха още, че Георги Генков /Бел. Г. Иванова – Георги Цанев Генков (р. 1817 г.) – внук на чорбаджи Генко Петров/ и син му /Бел. Г. Иванова – Стефан Генков/ ходили през нощта от порта на порта да хлопат и да ги вдигат, разправяха, как са се прощавали, как са се черпили и прочее. Обаче не се разкри нищо за боят, който те са имали с турците над с. Новата махала в Габровската околия. Тогава Комисията попита Г. Генков, кой го е накарал да вдига младежите на бунт, защо, и по чия заповед.

Той отговори, че никой не му е давал заповед за това, а той и другарите му сами са се викали по между си, излезли по горите и се завърнали. Той не раскри нищо повече.

Комисията осъди Георги Генков на 7-годишен затвор в окови в Видинската крепост, а сина му на 5-годишен.

За всичките други въстаници председателя попита: какво да стане с тях, понеже имаше заповед от Султана, да се пущат по-малко виновните под здраво попечителство /Бел. Г. Иванова – Заповедта е във връзка с Амнистията по повод възцаряването на новия Султан Мурад, след самоубийството на Султан Азис. Тя обаче, не се отнася до „подстрекателите, главатарите и командантите на бунта“, които били съдени „по всичката строгост на закона“./

На турците членове от Комисията не им беше по угодата да се пуснат веднага толкова въстаници, та всички съгласно дадоха мнение, че трябвало още един път да се разпитат на местожителството им (махалинден истилам) и ако не се укажи друга по важна някоя виновност, тогава да се пуснат.

Аз им възразих, че сме разпитали въстаниците много добре и че няма повече за какво да ги питаме; прибавих, че техните чорбаджии: Тихол Бончов и Никола са тук и ще поръчителсвуват заради тях; за това настоях, че трябва да ги пустнем веднага. Председателя каза: като е тъй работата, да ги пустнем. И клетите хора се освободиха всички, на брой 20 души.

Тази беше моята първа дума, която се прие против предложението на колегите ми турци.

***

Георги Калчов от Трявна

 Въстаника Георги Калчов от Трявна биде хванат много късно, чак към края на месец Юний, от турските жандари и баши бозуци, при с. Вонещата-Вода, Тревненска околия. При улавянето му, той е показал голямо юначество и се е противил доволно време с оръжие в ръка.

През него време, Хаджи Дервиш-аа, началник на баши-бозуците в Елена, го доведе в Търново и го представи като главатар на бунтовната чета, като при това добави, че е направил голямо съпротивление с оръжието си срещу жандармите.

Почнаха да го разпитват. Той отговори: най първом дайте ми да ям, защото от три дена не съм хапвал нито една хапка, и после е питайте, каквото щете.

Очите на клетника бяха светнали от глад, погледа му беше станал страшен и грозен, дрехите му бяха много окъсани, той приличаше повече на обезумел челяк, или на такъв, що се намира в изступление.

Въспряха тогава разпитванието и веднага му дадоха да яде. После ядене, той разказа историята на своето бунтовничество от части. Каза, че е живял в гората между двата манастиря на Еленския път, заедно с Марина Дели-Сидерова от Лясковец, и нощем Марин ходял да доставя храна, неизвестно нему от где.

После те се разделили с Марина, тъй щото Георги в същност много нещо не каза. А колкото за Марина, той беше отдавна известен за стар бунтовник и върл, непримирим враг на Хаджи Дервиш-аа, но не беше хванат.

Според препоръката на Хаджи Дервиш-аа, турците го счетоха за главатар на четата, която се разпиляла след потъпкването на въстанието, и искаха да го накажат със смърт. /Бел. Ю. Теодоров - Замечателно е, че нашите свирепи колеги – турци винаги настояваха, щото българ. въстаници да бъдат наказани на смърт. Това било, казваха, най сигорното средство за смирявание на комитите, и служило за най добър пример пред народа, за да не прави вече бунтове. Да ги запреш, казваха, кой ще ги види, и освен туй, запрените правят разноски на държавата. А при това и не си сигорен, че те ще отстоят затвора си. Може да се промени Султана, или да му се роди момче, и да даде амнистия. За туй, най сигорното средство, според тях, било бесилката. Другите наказания, предвидени в отоманския наказателен закон, им се виждаха много слаби и никак не удовлетворяваха зверската им натура/.

Аз им възразявах, че нашите българи комити такъв глупец не ще изберат за главатар. Той е, казвах, един серсем комита и повече нищо. И действително, той приличаше на безумец и див от страданията и глада, що бе претеглил по горите. Той разказваше, че се е хранил повечето със сурови гъби и с класове от зелен ичемик, вследствие на което боледувал, изнемощял и заприличал на див челяк.

Тогава председателя се съгласи да изостави смъртното наказание. Турците приеха това предложение и се съгласиха да го накажат със 7-годишен затвор. Аз възразих, че 7 години е много и, че 3 години стигат /Бел. Ю. Теодоров – Три години затвор в окови е минималното наказание, според Отоманския Наказателен Закон за този вид престъпления/.

Председателя сърдито отговори: срамота е да защитавате таквизи чапкани; помнете, че Вий не сте адвокатин или защитник, но съдия. И тъй бедния въстаник го осъдиха на 5-годишен затвор в окови.

После Руско-Турската война той биде амнистиран на общо основание.

***

Тревненските Чаушин и Мюдюрин

Тревненския Чаушин беше повикан пред Комисията да го съдим, за гдето бе побегнал от конака в Трявна, в време на появяванието на бунтовниците, и оставил царския хюкюмат в ръцете на комитите да се располагат с него, както щат, и да го осквернят.

Той отговори за свое оправдание, че му казали, какво 200-300 комити идели, а той имал под своя команда само 3-ма – 4-ма заптии, следователно, като не е можал да стои срещу тях, уплашил се и побегнал.

Турците му казаха:

Там трябваше да умреш, куче ниедно; там е приестествено място; там има царска власт и авторитет. Ти ако беше стоял там, комитите не ще смеяха да дойдат и да осквернят конака. Ти ще бъдеш зле наказан. Чаушина се много оплаши, като мислеше, че ще го накажат, като някой, кога напусне поста си от караула и побегне.

Аз помолих да го простят, сполучих и него да измоля, и работата се свърши с едно строго мъмрание.

След него викаха Мюдюрина, Иванча Бакалова, да го питат, защо в таквизи размирни времена е оставил поста си, и за това ли са направили от Българите мюдюри, за да предават царския хюкюмат на бунтовниците?

Той каза, че преди да избухне въстанието бил взел от Габровския Каймакамин отпуск, и показа бумагата за разрешението му, та по този начин се освободи и той.

 

Подготви

Галина Иванова

Георги Генков - въстаникът от Трявна,
осъден на 7-годишен затвор в окови
във Видинската крепост, а синът му Стефан,
получил 5-годишна присъда
Снимка: СМРЗИ - Трявна