Спомени от бунтовната пролет на 1876 година

Наскоро попаднах на едно интересно четиво от Юрдан П. Теодоров, един от седмината български съдии в т.н. „Извънредна комисия по съденето на въстаниците в Търново“ през бунтовната пролет на 1876 г., изиграл значима роля в защитата на българските поборници. Книгата е озаглавена „Въспоминания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съденето на българските въстаници в Търново“ и излиза от печат през 1879 г. Подбрах няколко откъса от изданието и ще ги публикувам в три отделни публикации, някои от които – дословно, за да съхраня максимално автентичния дух на тези безценни изворови сведения.

Трявна

След падането на Дряновския манастир, колкото въстаници останали живи, те се разпръснали кой на където можал, за да се скрие от турския гнет. Най многото побягнали по балканските села и колиби около Трявна, гдето са намервали гостоприемство у добрите колибари. Обаче, Тодор Кирков от Ловеч не се уплашил и не потърсил прибежище. Напротив, въодушевен от желание да поработи още за свободата на отечеството, от манастиря той се отправил веднага в Трявна, гдето, през една нощ те вдигнали тамошните момци на бунт, и забили българското знаме в двора на полицията.

В тия размирни времена, мидюрина /полицейски пристав/ Иванчо Бакалов *, намерил за добре да се отстрани от Трявна, за което предварително бил взел отпуск от брата си, Юрданча, Габровския Каймаканин, и отишел в Габрово.

В конака на Трявна е останал само чаушина (старшия стражар) с 3-ма - 4-ма заптии. Тия последните, като осетили през нощта, че идат бунтовниците, разбегнали се кой на където можал, и се скрили, като оставили конака на пълно тяхно расположение. Гюмрукчията (чиновникът по акцизите) в Трявна, като се научил за избухването на бунта, бил обзет от панически страх; коня му бил вързан на двора в един хан, а той го възседнал да бяга и почнал да го бие и да го мушка с шпорите си; но с вързан кон бяга ли се? Тогава разсилния отрязал въжето на юларя и гюмрюкчията препуснал да бяга, и като излезвал из ханската врата, ударил си силно главата от горе на прага, и така успял да избяга, но с разбита глава.

През нощта бунтовниците се располагали преспокойно в Трявна; ходили от порта на порта да хлопат, да се викат и да се събират; черпили се, прощавали се с любовниците си, вземали китки от тях и пр. И като се събрала и натакмила четата, отишла тя над селото Нова Махала в Габровско, гдето се съединила с четата на Поп Георги от Желтич. В същата местност съединените чети са имали сражение с турците, в което Добри Поп Пенчев, и още един от въстаниците на Новата Махала са паднали убити.

В последствие, четата е била распрасната и разбита и с. Нова Махала е било запалено и всецело изгорено от турците.

А Тревненските въстаници, после 3-4 дневно скитане по горите, се завърнали нощем тихо в Трявна. Едни от тях излезли на яве, а други, които вземали по живо участие в бунта, се скрили из плевните и по таваните.

Фазлъ Паша **, като се научил за станалото, отишел в Трявна да разследува работата, но тя до неговото пристигане била вече свършена, тъй щото, като не срещнал там съпротивление от въоръжени хора, той хванал около 30 души бунтовници, които ходили по горите и се върнали, а с тях заедно и двама попове, от които едина, Поп Алексий /* Поп Алекса/, на 80 годишна възраст – и ги испратил в Търновския затвор за съдене.

Следствията на Тревненските въстаници не бяха произведени от Фазлъ Паша и турците нито даже знаяха за участието им в битвата над Новата Махала. Те ги знаяха просто като комити, въстанали, ходили 2-3 дена по горите и се завърнали без да направят нищо. А поповете бяха запрени по подозрение.

 

Подготви

Галина Иванова

* Мюдюринът Иванчо Бакалов /Иванчо х. Николов Бакалов/, родом от Елена. Любопитен факт е, че той е баща на поета Йордан Стубел /Йордан Иванов Бакалов/.

** В книгата си Ю. Теодоров дава и физическо описание на страховития Фазлъ Паша, който имал „много едър ръст“:  „Тялото му тежало около 120 оки, очите му бяха големи, испъкнали и страшни, лицето му възчерно и пълно. Той беше свиреп и пиян челяк; пиеше твърде много и постоянно – коняк, поради което Европейският печат тогава бе го нарекал Коняк паша. При него в Габрово е имало един испаднал бей, за негов лала (съветник), много по лошав от него, и в пияното му състояние, лалата го е подбуждал да прави големи злини". 

Сградата на Тревненския конак /вдясно/

Мюдюринът Иванчо Бакалов
Снимката е от
"Еленски сборник. Описание на гр. Елена и Еленско" /1931 г./, НБКМ