None

петък, 24 юни 2022 г.

Рухналите олтари на българщината

На днешния Еньовден, когато честваме и рождението на Св. Йоан Кръстител, да си спомним и за едноименната църква в село Бучуковци /1847 г./, потънала в плен на бурени, разруха и забвение.

Главният майстор на градежа е Архитектон Стойко Владишки (1800-1885 г.), родом от Бучуковци. „Дърводелците“ също са „един от друг по-именити и сръчни“. Безспорно най-големият сред тях, е уста Иван Бучуковеца /Иван Денев Митев (ок. 1785 1862 г.)/, който ръководел цялостно вътрешно оформление на църквата. По стари сведения, негово дело са: олтарните двери на иконостаса; витият ажурен парапет на емпорията; правоъгълния дървен потон без резби, обкован ромбоидно с летви по подобие на потона с резбеното слънце в Даскаловата къща в Трявна /уста Иван е майсторът на жаркото, юлско резбено слънце на единия от таваните в емблематичната къща/; малкото иконостасче на църковния патрон Св. Йоан Кръстител.

Майстор Тодор Муйлето /Теодор (Тодор) Колев Петков – Дерибейски (Владичката, Муйлето) /1848-1923 г./, също от Бучуковци, ученик на Иван Бучуковеца, изрязал птичето над царските двери и резбованият иконостас /проскинетарий/ на апостол Тома. Иконата на светията е дело на друг именит тревненски зограф - Иванчо Кънчев /1845-1920 г./. Според арх. Тулешков Т. Муйлето е майсторът на иконостаса в храма.

Един от най-внушителните предмети в украсата му е големият владишки трон, дело на резбаря Иван Касев /1881-1967 г./, родом от тревненското с. Генчовци.

Иконите в църквата са дело на прочутите тревненски зографи Йоаникий папа Витанов /ок. 1795 - 24 март 1854 г./ и братовчед му Досю Коюв /ок. 1790 - ок.1871 г./. Двамата тревненски зографи изписват и дървения кръст над иконостаса „Разпятие Христово“.

И макар да няма пряка връзка с храма, да споменем и факта, че още един Архитектон – Димитър Сергюв /ок. 1806 – 1864 г./ от Трявна, е родом от Бучуковци…

За жалост днес, църквата в родното село на двама именити архитектони, чезне под напора на годините и хорското безразличие. Бавно и неумолимо се руши някога гордата й снага. Досущ като днешна България…

Светла им памет на майсторите и дарителите! И дано не ни стига съдбата на стотиците рухнали олтари на българщината!

 

Галина Иванова


175-годишната църква "Св. Йоан Кръстител" в Бучуковци




Църковната камбанария едва прозира
иззад короните на дърветата



Дървената конструкция на камбанарията
все още удържа под напора на годините и
хорското безхаберие...




Незнайно от кога тази врата към храма не е била отваряна...




Единственият вход към църквата е заринат с пръст,
не е трудно да се сетим по каква причина...



Пукнатини и бръшлян по някога гордата фасада
на храма, са днешната му "украса"...



Здравите някога колони с красиви капители,
гният и чезнат една по една...



Красивият балкон с изящен вит парапет, запечатан на снимката на
фотографа Жоро Хаджиев от 2019 г., вече е паднал...
Жалко и Тъжно за тази погубена красота и изящество...



Една единствена икона бди в храма... все още
Снимка: Жоро Хаджиев



Владишкият трон от църквата в Бучуковци,
дело на резбаря Иван Касев от с. Генчовци,
днес е ескпониран в Икономовата къща в Дряново



Проскинетарият на Св. Апостол Тома,
дело на майстор Тодор Муйлето, с венчилката, експонирана до него,
е част от експозицията в Икономовата къща в Дряново


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...