Еньовден – предвестник на отиващото си лято

Еньовден /24 юни/ в християнския календар е денят на раждането на Св. Йоан Кръстител, а в народния календар той се свързва с лятното слънцестоене. Според народните вярвания, на този ден слънцето играе „прекапичква“ се три пъти и се връща назад, а „дядо Еньо облича кожуха и отива за сняг“. „Каквото беше лятото, до сега беше“ – въздъхват старите хора. От Еньовден денят започва да намалява, а слънцето – „да умира“.

Смята се, че който види играта на слънцето рано при изгрев на Еньовден, ще бъде здрав през годината. Общобългарска е представата за лечебната сила на билките до изгрев слънце на този ден. Набраните преди роса еньовче, звънче, равнец, подъбиче са с „магическа“ сила. Еньовден е пределното време за тяхното бране. Първите билки се слагат на иконостаса, с билки се закичват хората за здраве, а букети от тях се връзват на гредите в къщата. Пак за здраве, рано сутринта на празника се мият с вода, в която са били натопени еньовче и други билки.

Докато тревите и билките, набрани по Гергьовден, Йеремия и Спасовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки са главно за хората. С тях се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Еньовденските билки се пазят за лек – с тях се „припушват“, т.е. кадят болни или ги окъпват с вода, в която са топили китките и венците.

Вярата в магическата сила на еньовденската роса намира израз в характерното за празника „грабене“, „мамене“ на плода от ниви и добитък. Магическите действия се извършват от жена, наречена „бродница“, „житомамница“. Съблечена гола, тя преброжда нивата на кръст и откъсва класове от четирите й краища, или влачи престилка из чуждата нива и обира росата, за да я изцеди в своята нива, като се обръща със заклинателни думи за помощ към дядо Еньо. По подобен начин, със заклинания, се правели и млекомамения сред стадата. Един от начините за противодействие срещу магията е вечерта срещу празника стопанинът сам да зажъне своята нива в средата или четирите й ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“.

В нощта срещу Еньовден иманярите не спят. Смята се, че тогава над земята, където има заровено имане, „заиграва“ син пламък и най-лесно могат да го намерят и изровят.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна