Занаятчийски кооперации в Трявна през първата половина на XX век

Идеята за създаването на занаятчийски кооперации в България датира от края на 19 в. През 1898 г. държавата създава първия нормативен акт, регламентиращ дейността на занаятчиите. Целта е „да се повдигне и подобри занаята и постави в положение да отговаря на съвременните нужди". Тъй като не дава необходимия резултат, през 1903 г. се създава втори закон за организиране на занаятите и еснафските сдружения. Третият закон за организиране и подпомагане на занаятчийството е от 1910 г., в резултат на което се създават и първите занаятчийски дружества в страната. Същият е изменен през 1925 г. и е в сила до 1933 г., когато се приема нов Закон за занаятите.

Първата световна война и последвалата я икономическа криза нанасят тежък удар върху българското занаятчийство. Настъпилите промени в стопанския живот на страната изправят занаятчиите пред редица проблеми. Ликвидирането на старите еснафски сдружения и занаятчийски чаршии налага създаването на занаятчийска организация от нов тип.

След Първата световна война в Трявна се създават няколко занаятчийски сдружения - на обущари, шивачи, мутафчии и кожухари. Според официалната статистика от 1920 г. близо половината (47,4%) от тревненското население принадлежало към занаятчийското съсловие. Със съдействието на занаятчийските сдружения били основани и първите кооперации в Трявна, чиято цел е да набавят стоки за своите членове, да регулират пазарните цени и водят борба с частния капитал.

На 12.VIII.1923 г. по покана на Управителния съвет на Тревненската популярна банка, 12 обущари поставят основите на кооперацията за общи доставки ..Св. Спиридон". Сред учредителите са: Витан Милиджиев, Пенчо Илиев, Иван Тепавичаров, Косю Петров, Грозю Грозев, Захари Тотев, Танко Симеонов, Михаил Ненков, Йовчо Иванов, Иван Недялков и Димо Ганев. В Устава, утвърден от Търновския областен съд под № 1898 от 15. IX. с. г. е записано: „Основава се потребително кооперативно сдружаване с ограничена отговорност от обущарския еснаф под форма обущарска кооперация за общи доставки „Св. Спиридон" - гр. Трявна“. Целта на сдружаването е да осигурява необходимите сурови материали за преработване, сечива, оръдия и машини. Според чл. 13 на Устава, с решение на Общото събрание, то има право да организира тяхното производство, да открива курсове за обучение, както и да изпраща свои членове на специализация в чужбина.

Членове на сдружаването могат да бъдат всички занаятчии от обущарския еснаф, без разлика на народност и пол, които са български граждани, пълнолетни и разполагат с имотите си. Не могат да бъдат членове търговци, производители на нужните за еснафа материали, суровини и машини, членове на други подобни сдружавания, както и членове на Управителния съвет на акционерни дружества, които доставят или произвеждат същите предмети и материали.

Управителният и Контролният съвет на кооперацията се състоят от по трима редовно избрани членове с тайно гласуване. Мандатът им е за 3 години. Управителният съвет назначава директор в срок от 1 до 3 години. Той може да бъде негов член, но не и член на Контролния съвет. Последният проверява касовата наличност, ценности, стоки, материали и имоти, извършва проверка на текущите операции, ведомости, годишен баланс и др. Средствата на кооперацията се набират от дялов капитал, фондове, субсидии и дарения. Дяловият капитал е неограничен, началната стойност на 1 дял е 100 лв., а задължителните дялове на член са 10. Той се мени и дава право на дивиденти след внасяне на пълната му стойност. Дяловете не могат да се залагат или запорират, а прехвърлянето им между членовете може да става само с решение на УС. Наследниците на починали членове имат право да получат дяловете им, но само при определени условия. Разпределението на чистата печалба на кооперацията е следното: 10% за резервен фонд, който служел за покриване на загубите, 5% за културен фонд, използван за еснафски нужди и усъвършенстване на занаята, 5% за възнаграждение на УС, 2% за възнаграждение на Контролния съвет и 5% за възнаграждение на служителите, като условието е те да са работили не по-малко от 3 месеца в кооперацията.

Кооперацията започва да функционира от 10.XI.1923 г. с предмет за доставка на обущарски стоки, като първоначално продажбата е ставала в кооперация ,,Напред" срещу 1% комисионна. Магазинът се е помещавал в сградата на Тревненската популярна банка, а магазинерът бил единственият постоянен служител. Временно бил наеман и счетоводител. Необходимите стоки се осигурявали първоначално от местния пазар, а договорите за доставки се сключвали от директора на Популярната банка Генчо Алексиев със знанието УС. Членовете на кооперацията имали право да пазаруват на кредит.

През периода 1926-1927 г. кооперацията отбелязва слаби продажби, което поставя въпроса за нейната ликвидация. През 1928 г. обаче те се увеличават почти двойно и само за първото полугодие достигат сумата от 505 678 лв., а реализираната чиста печалба е 7 439 лв. Данните от следващите 10 години убедително показват, че с цената на много икономии кооперацията е успявала да приключва годините по един задоволителен начин. Ревизионните актове на Дряновското данъчно управление отчитат загуби за годините 1934, 1936 и 1938. От 1939 г. кооперацията започва да реализира печалба благодарение ангажирането и със странични дейности, като събиране на шипки и продажба на изкуствен тор, в резултат на което загубите от минали години значително намаляват с тенденция да бъдат напълно погасени.

Въпреки обективните условия за развитие на кооперацията, тя не успява да приобщи голяма част от обущарите в града и района. От всичките 40 на брой, по-малко от половината стават нейни членове.

До 1943 г. голяма част от тях правят доставките си направо от близкия кожарски център - Габрово, което става причина за намаляване на оборота и води до финансови затруднения. Това налага ползването на кредит в размер на 700 000 лв. от Тревненската популярна банка.

Ревизионният акт за извършена финансова ревизия за периода 7.12.1943 г. - 30.04.1947 г. сочи, че членовете на кооперацията са се увеличили с 28 души, а основният дялов капитал достига 119 000 лв. За първите четири месеца на 1947 г. са доставени стоки за 4 277 270 лв. - гумени подметки, обущарски клечки, конопени конци, гумени пресовани токове, гумен и кожен гьон, различни видове четки и др. Продадените за същия период стоки са на стойност 2 485 350 лв.

През м. март 1947 г. на Общо събрание е взето решение за сливането на обущарската кооперация „Св. Спиридон" с потребителна кооперация „Напред".

На 10.08.1927 г. 13 майстори шивачи от Трявна основат кооперацията за общи доставки „Взаимност". Това са: Христо Василев, Тодор Николов, Петър Иванов, Митю Коларов, Димитър Досев, Кою Алексиев, Гъдю Гъдев, Петър Шишков, Георги Дончев, Никола Бъчваров, Илия Николов, Никола Иванов и Къню Станчев. Кооперацията е регистрирана във Великотърновския областен съд на 9.09.1947 г. и вписана в Държавния търговски регистър под № 33 (ДВ, бр. 146/10.09.1927 r.).

Главната цел на създадената кооперация според Устава е да осигурява помощни материали, суровини и машини, необходими за работата на шивачите. Освен това тя трябва да работи още „за усъвършенстване на занаята между членовете и тяхното нравствено повдигане". В Контролния и Управителния съвет влизат по трима дългогодишни майстори шивачи, ползващи се с авторитет сред колегите си. Те защитават интересите на своите членове, договарят доставката на материали, определят големината на кредитите. Кооперацията е кредитирана от местната Популярна банка.

Кооперация" Взаимност" е единственият представител в Трявна и околността на фабрика „Св. Георги", която предоставя богат избор на доброкачествени и на фабрични цени платове на всички шивачи и граждани. Добрите взаимоотношения с фабрика „Св. Георги“, дават на кооперацията в края на годината бонификация от 6%. Стопанската дейност на кооперация „Взаимност" се извършва само в един магазин за продажби на едро и дребно в центъра на града. Стоките се доставят от магазинера, единственият постоянен служител, като по-големите доставки се съгласуват с Управителния съвет. По-късно за нуждите на кооперацията се наема временно счетоводител. Кооперацията търгува с камгарни и щрайгарни платове, шаяци, канаваца, хастарлъци, копринени платове, вълнени одеяла, прежда, конци и др. Продажбата на платовете се извършва по цени на едро, а на всички помощни материали - по цени на дребно. Към 31.12.1928 г. кооперацията разполага с актив от 631 266 лв., а реализираната печалба от стоки е 102 928 лв.

През годините тя напълно оправдава съществуването си, оборотът и печалбите нарастват, като най-чувствително е увеличението през 1945 г., когато всички нарядни стоки за района минават през кооперативния магазин. Това допринася както за материалното укрепване на нейните членове, чийто брой непрекъснато нараства, така и за регулиране цените на пазара. До края на 1946 г. кооперацията успява да обедини всичките 59 правоспособни шивачи от Трявна и околните села, с дялов капитал средно на член 9 635 лв.

През 1946 г. на съвместно заседание на Управителните съвети на Общия съюз на занаятчийските кооперации и Централната шивашка потребителна кооперация „Изгрев" - София, се обсъжда решение за откриването на Съюзна кооперативна фабрика за помощни шивашки материали. Преценявайки необходимостта от такива материали, които не могат да бъдат доставени от наличните текстилни фабрики, а са превърнати в източник за обогатяване на търговци и посредници, е отправено обръщение към всички шивашки кооперации в страната, в което се казва: „Откъснете от коравия си залък, за да подпомогнете едно благородно начинание. Нека нашите колеги от шивашкия бранш бъдат първи в тази нова форма на изграждане стопанската независимост на България". През 1946-1947 г. в новоучредения фонд „Постройка на кооперативен дом", тревненската кооперация ,,Взаимност" внася 48 122 лв.

На 9.03.1933 г. със съдействието на Централната кооперативна банка в Трявна се създава Дърводелско-железарска кооперация за общи доставки „Единство“. Основателите са 14 занаятчии от дърводелския и железарския браншове: Алекси Халачев. Кою Енчев, Тома Камбуров, Боню Костадинов, Деню Матев, Дончо Грозев, Васил Христов, Дабко Ц. Христов, Никола Ненков, Димитър Стоянов, Боню Грозев, Илия Ралев, Пенчо Пенчев и Петър Иванов. Учредителното събрание избира първия Управителен съвет с председател Тома Камбуров и секретар Алекси Халачев.

Голямата стопанска и финансова криза, обхванала България, огромната спекула, необходимостта от средства за закупуване на машини и по-евтини суровини, принуждава майсторите от дърводелския, коларския, железарския, тенекеджийския, строителния и други еснафи в града да търсят сдружението като средство за кредитиране и взаимопомощ. Кооперацията приема типовия Устав на Българската централна кооперативна банка, с който се регистрира във Великотърновския областен съд (ДВ, бр. 294 от 31.03.1933 г.).

Само за 9 месеца, въпреки голямата конкуренция, тя отчита добри резултати, оборотът и достига 2 335 215 лв., а чистата печалба -

101 154 лв. В единствения си магазин, който се е помещава в сградата на Тревненската популярна банка, кооперацията осигурява на своите членове чамов материал, дребна железария, ламарини, шперплат, цимент, стъкла, бои, лакове, различни видове дървени рамки, дърводелски и железарски инструменти и др. артикули на цени с 10-15% по-ниски от пазарните. По-късно открива свой магазин и в Плачковци. Кооперацията предоставя стоки и на външни купувачи, което се вижда от общия оборот. През 1934 г. продажбите са на стойност 3 445 000 лв. През 1936 г. собствените средства на кооперацията достигат сумата 150 000 лв., а успехът й се дължи най-вече на основния кредитор - Тревненската популярна банка, чийто дялов капитал е 22 000 лв. Отчетът за периода 1933-1937 г. е показателен за доброто развитие на кооперацията, която приключва годините с икономии: 1934 г. - 904 лв., 1935 г. - 9055 лв., 1936 г. - 6162 лв., 1937 г. - 1229 лв.

До края на 1939 г. собствените средства на кооперацията достигат 446 987 лв., от които дялов капитал 174 500 лв. От 1940 г. се наблюдава превишение на бюджета, което през 1943 г. достига сумата от 57 999 лв. На общо редовно годишно събрание, проведено на 25.03.1944 г., ръководството на кооперация „Единство“ решава да поиска кредит от Тревненската популярна банка в размер на 1 млн. лв., а също и от Българската земеделска кооперативна банка в същия размер. Събранието освобождава от отговорност Управителния и контролния съвети за извършените превишения на бюджета, а с одобрението на Тревненската популярна банка е приет бюджета на кооперацията за 1944 г. в размер на 295 хил. лв.

През същата година е избрано ново ръководство: Рачо Чехларов -директор и счетоводител, Тома Камбуров - председател на Управителния съвет, а банковият директор Илия Ралев застава начело на Контролния съвет. За делегат на V конгрес на Съюза на занаятчийските кооперации в София през 1945 г. е определен Тома Камбуров.

Започнала с 14 човека през 1933 г., към 30.04.1947 г. членовете на кооперацията се увеличават на 93, тя приключва със стоков оборот от над 8 млн. лв. и приблизителна печалба от 147 581 лв. През годините трупа опит, става все по-самостоятелна финансово. Оправдава напълно съществуването си и допринася за преуспяване на занаятчийството. Търгува с всички видове железарски, дърводелски, бояджийски, строителни, тенекеджийски, бъчварски, коларски стоки, с които се снабдява от търговците на едро, както и от Централата за доставки и разпределение към Общия съюз на занаятчийските кооперации, ползвайки изключително собствени средства. При провеждане на стопанската си дейност ползва кредити от Тревненската популярна банка, от търговците на едро и малка част от Българска земеделска кооперативна банка.

На 10.11.1919 г. в помещението на работническия клуб в Трявна се основава потребителна кооперация „Напред". Нейната цел е да защитава икономическите интереси на своите членове, като им предоставя евтини и доброкачествени стоки, евтин кредит, а така също и откриването на заведения за производство и продажба на различни стоки. Кооперацията е регистрирана в търновския окръжен съд и в Дружествения търговски регистър (ДВ бр. 239 от 1919 г.)

Първият управителен съвет е в състав: Ганю Т. Ганев - председател, Никола Бъчваров - подпредседател, Никола Илиев - касиер, Атанас Чалъков - секретар и Митю Мутафчиев - член. В Контролния съвет били избрани: Никола Христов - председател, Рачо Попов - секретар и Малчо Петков - член. Приетият Устав е съобразен с Общия устав на кооперациите, членуващи в Кооперативната централа „Напред" в София. Кооперация „Напред" е нейн член от 1.VI.1933 г.

Първоначално стопанската дейност на кооперацията се извършва само в един магазин, добре уреден в центъра на града, от трима души персонал - магазинер, счетоводител и един допълнителен работник.

През 1934 г. се открива още един в долната махала. На 1.IX.1945 г., когато кооперацията се слива с бившата Работническа потребителна кооперация „Труд" и започва да работи под името Обединена потребителна кооперация „Напред" - Трявна, броят на магазините се увеличава с още 3, единият от които се намира в с. Божковци. В един от тях е застъпена продажбата на вълнени и памучни платове и трикотаж. Персоналът на кооперацията нараства на 11 човека.

Това, което кооперативните магазини вземат при продажбите в повече, го връщат на купувача под формата на дивидент върху покупките, ако събраните от него консумативни бележки са на стойност не по-малко от 1000 лв. Към 1939 г. кооперация „Напред" обединява около 800 домакинства от града и околните села, собственият й капитал достига 185 хил. лв. През годините тя привлича все повече клиенти поради своята честност, лоялност и финансова стабилност. Кооперацията предлага стоки с добро качество-пресни хранителни продукти (захар, брашно, сирене, масла, риба, зеленчуци, консерви), тоалетни принадлежности, стъклария, домакински съдове. Годишно разпределя стоки за 3 600 хил. лв., като предлага на членовете си дивидент от 2% върху направени покупки до б хил. лв., а над тази сума - от 3%. Само през 1939 г. кооперацията раздава дивиденти на стойност 12 018 лв. Измама в теглото, спекулация с цените на стоки, които са в недостиг на пазара, извличането на облаги чрез скрита продажба били неприсъщи за потребителната кооперация. Покрай пряката си задача, да осигурява стоки от първа необходимост, тя развива и странична дейност. След първите обяви за доброволна ликвидация на кооперация „Плод", през 1937 г. кооперацията получава разрешение за производство на мармалад. В него е ангажирана допълнителна работна ръка. Суровините (сливи, ябълки и други плодове), кооперацията изкупува от селските стопани, а превозването им дава работа на кираджиите.

През годините, кооперацията ползва постоянен и неограничен кредит от Българската земеделска кооперативна банка - Трявна, както и от Кооперативната централа в София.

На 2.02.1947 г. се провежда конференция на Управителните съвети на трите занаятчийски тревненски кооперации и се взема решение за тяхното сливане с обединена потребителна кооперация „Напред". Изготвен е общ бюджет и кооперацията започва дейността си на 1.05.1947 г. През 1948 г. тя става редовен член на Районния кооперативен съюз - Габрово. С приемането на новия Устав на кооперациите от управителния съвет в края на 1948 г. е преименувана в Народна потребителна кооперация „Наркооп".

През разглеждания период, занаятчийските кооперации заемат важно място в стопанското развитие на Трявна и района като осигуряват трудова заетост и възможности за реализация на своите членове. Те са опора и даващи препитание на много тревненски семейства.

 

Лидия Горанова

Из „Сборник „Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще“, т. 8, 2013 г.

На заден план - магазинът на Никола Бъчваров

'

Адвокат Койчо Христов - редактор и издател на
първия вестник в Трявна със съпругата си и внучето.
На заден план се вижда магазина на
Народна потребителна кооперация "Наркооп", 1952 г.
Снимка от фотоархива на Никола В. Сърнев