„Приятелите на музеите и паметниците на културата“ – хора с буден, балканджийски дух и пиетет към Тревненското

На 31 май 1974 г. в Трявна е учредено Дружество на приятелите на музеите и паметниците на културата по примера на редица други населени места у нас през 70-те години на миналия век. След регистрираните 20 „основоположници“, откриваме имената на редица видни тревненци - Стоянка Сиракова, Ружа Скрежева, Цаньо Митев, Веска Рачева, Иван Димов, Никола Духлев, Пенчо Донев, Надежда Донева, Христо Василев, Станчо Станчев, Здравка Станчева, Коста Йоцов, Милка Иванова, Иванка Бонева, Катя Николова, Вера Христова, Дочо Дочев, Марин Цурев, Койчо Христов, Анна Кожухарова, д-р Димитър Беров, Ганка Калчева. Негови първи председатели са тогавашни уредници в Тревненския музей – Катя Николова и Вера Христова.

Започва „организираното привличане“ на съмишленици на музейното дело от тревненските села – учители, общественици, будни и предприемчиви хора, които „въодушевено“ се включват в събиране на сведения, снимки, спомени, легенди, предания из миналото на своя роден край.

През 1978 г. и 1981 г. в Трявна се провеждат две Краеведчески конференции, а докладите се публикувани в сборници. Те са ценен източник на информация из миналото на Тревненския край, а някои от тях публикувахме в групата преди време. Част от докладите са поместени в сборника „От ръката Тревненска“ /1987 г./.

През 1983 г. към Дружеството се присъединява и Костадин Семерджиев, който взема участие в Третата и Четвъртата Краеведски конференции, след което поема председателството. В новото ръководство влизат още Катя Николова, инж. Стоян Стоянов, Ганка Гогуманова и отец Цветан Методиев. „Приятелите на музеите“ се подпомагат активно от музейните служители, сред които - Кънчо Пенчев, Иванка Бонева, Недка Пенчева. Расте и броят на неговите членове – 51 редовни, както и множество „допълнителни сътрудници“ в училищата, селата и читалищата в Трявна и Плачковци.

Основните направления в дейността му се заключават в „агитационно-разяснителната работа за значението на културно-историческото наследство“, активната събирателска и проучвателна работа за обогатяване на музейните фондове с нови веществени и документални свидетелства за историята, изкуството, културата и бита на тревненци; непосредствена грижа за опазване на музейното богатство, етнографските и архитектурни паметници и природни забележителности.

Членовете на дружеството вземат активно участие в т.н. Славейкови дни, в теоретичните конференции, посветени на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава; 200-та годишнина от рождението на поп Йовчо; откриването на музейните експозиции; филателната експозиция — дарение Никола Живков. Провеждат се и редица срещи и културни събития - „Общуване с природата“ в туристически дом „Бръшлян“; Литературно-музикални вечери в клуб „Дръзновение“; „Алекови вечери“ в Калинчевата къща; Честване годишнините на Левски в Музея на иконата; Честване на Празника на приятелите на музеите – 7 октомври; организират се срещи на бяло сладко и кафе в празничните дни и др.

По спомени на Костадин Семерджиев, „Приятелите на музеите“ проявяват „жив интерес“ и по отношение на реставрацията на възрожденската ни архитектура. Предприети са „сериозни стъпки“, по възстановяване паметника на Капитан Дядо Никола на Възрожденския площад. Членовете на дружеството, все хора с буден, балканджийски дух, участват със свои публикации на страниците на Тревненския вестник, събеседват по теми, свързани с родния край и в ефира на местната радиоточка.

В съвместните прояви на дружеството и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство дейно участва и МВГ „Здравец“ към Туристическо дружество „Планинец“.

„Важно е да се отбележи, че преките сътрудници и участници в проявите на дружеството на приятелите на музеите и паметниците на културата, бяха изключително предани на това дело – споделя Костадин Семерджиев в своята книга „Баща и син в мисли и дела“ /2017 г./. И допълва: „Обществеността им дължи признателност. Те не жалеха сили и време, за да проучат и събират, да пишат и комплектуват свои ценни теми и достояния в културната съкровищница на Трявна“.

Във всички свои прояви дружеството се радва на широка подкрепа и съдействие от тогавашните ръководители на Музея, образователните и културни институти в града, Общинската управа - Кънчо Пенчев, Иванка Бонева, Недка Пенчева, Цветан Колев, Тодор Шарланджиев, Кольо Божков. Офисът му се помещава в Музея и членовете му работят в „най-близък контакт“ с музейните специалисти. Ценна помощ и съдействие оказва и резбаря – краевед Цаньо Антонов.

От спомените на К. Семерджиев не става ясно кога дружеството прекратява своята дейност. Една от последните му прояви е през 1999 г. по повод годишнината от рождението на оперната певица Мария Славкова, която е с тревненски корен.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Катя Николова

Вера Христова

Костадин Семерджиев

Част от членовете на Дружеството на приятелите на музеите и паметниците
на културата в Трявна по време на експедицията до
лобното място на въстаника Петър Генчев.
Катя Николова е третата от дясно-наляво.
Мъжът в дясно на снимката е Дочо Дочев - основател и
пръв директор на Детската музикална школа в Трявна.
В средата на снимката седнала е Здравка Станчева,
а вляво права e Розалина Велчева