Жътварските задруги низ Търновско от Д. Уста-Генчов. Част II

През времето на жътвата драгоманинът се занимава само с носение вода и с носение хляба и ястието от чифликя или от селото на чорбаджията. Храната се дава сякога от чорбаджията, който се старае, щото тя да бъде хубава и да се хареса на жътварите. Драгоманинът извършва пренасянието на водата и храната с конете на кираджията, който жъне или върже снопи. Зададе ли се с конете драгоманинът, чакмаджийката отива да му помогне да стовари, слага трапезата нейде на близо, връща се пак на чакъма и след свършванието му завежда четата да яде.

Обядът, пладнята и вечерята стават там, дето се работи, под горещите лъчи на слънцето. Сека мома, която няма напреде си хляб, иска от чакмаджийката и тя отива да й донесе. Сека мома, която се е наяла, оттегля се при некои кръсци и си почива или се преобува, а в това време чакмаджийката се занимава с дигане на трапезата. Свърши ли тя тая работа, повежда четата и захваща нов чакъм.

Жътварките нощуват там, дето работят. Те си натрупват снопи към дето духа ветърът, постилат си чергиците, що си носят от дома си, и лягат по три-четири под една завивка. Най-накрая ляга чакмаджийката, която става през нощта и завива сяка, що се е одвила. На близу до нея ляга драгоманинът, който я разбужда на присъмвание, ако тя до това време не се е пробудила. Започне ли да се зазорява, чакмаджийката събужда другарките си, сяка зема сърпа и паламарката, която държи при главата си, и отива по хладината на работа.

Така трае жътвата около три недели, като се прекъсва само на Петров-Ден и събора Св. Апостоли, които падат често пъти на самата й среда: На тия два праздника романките отиват в дома на чорбаджията си, дето им се дава хубаво угощение. Там те играят хоро и прекарват доста весело. На втория праздник сяка мома се преоблича и си опира дрехите.

Случва се често щото от летната горещина някои моми падат и се съземат скоро, други лежат два-три деня и оздравяват съвсем, а други заболяват тежко и даже умират. Болните цери сякога чакмаджийката с студена вода и с народни лекове.

Жътварите ги мъчат и бавят много дебелите и легналите сеидби; напротив те жънат с голяма леснина и бързина редките и правят сеидби. Пресметнато е, че един човек пожънва на ден около два дюлюма пространство.

Когато четата пожъне сичките нивя на чорбаджията си, тя се прибере в дома му, дето се весели много докато бъде утъкмен драгоманинът й. В това време чакмаджийката омива паниците, лъжиците и другите съдове, с които си е служила през жътвата и ги поднася на чорбаджията, който й дава 10-20 гр. бакшиш.

Секой чорбаджия си знае колко кила му броят нивята от семето, което е посеял на тях. За да се увери дали наистина нивята броят толкова кила, драгоманинът се залавя да ги премери от своя страна с помощта на двама-трима души от четата си. В Бургазко примерванието става просто с крачки; драгоманинът примерва сяка нива колко крачки брои на длъж и шир, обръща крачките в дюлюми, а дюлюмите в кила, като смета секой четири дюлюма за едно кило. В Старо-Загорско примерванието става с помощта на един пърт дълъг два метра, а понякога два метра и четири пръста. /* В Турско време пъртът в Старо-Загорско е имал дължина осемнадесет педи и един тупам /хватка или дръжка/ и е бивал заверяван от местния кадия. Тогава страната на секой тамошен дюлюм е броила десет такива пърти/.

Драгоманинът гледа щото страните на секой дюлюм да обнемат двадесет такива пърти и обръща дюлюмите в кила, като смята секи три дюлюма за едно кило. Между драгоманина и чорбаджията възниква понякога спор за числото на килата и това бива тогава, когато пожънатото пространство е на места стръмно, а на места втрапено и като такова мъчно може да се измери точно. Освен това забелязано е, че в равнина отива повече семе, отколкото в стръмнина и по тая причина сметката на чорбаджията не бива по някой път верна.

В случай на спор, драгоманинът и чорбаджията откупуват един дюлюмджия, който да извърши примерванието, и скланят на числото, което той им покаже.

Да положим, че пожънатото пространство брои 206 кила, които са условени по 35 гр. едното. В такъв случай чорбаджията е длъжен да брои на драгоманина 206х35=7210 гр. /от 115 гр. лир. турска/. И тая сума, 7210 гр., се счита за обща печалба, спечелена от цялата чета.

Чорбаджията плаща на драгоманина и едно възнаграждение на секой 8-10 души по една лира турска, наречено драгоманлък и това възнаграждение драгоманинът не е длъжен да туря при общата печалба, а го задържа за себе си.

Разделянието на общата печалба се извършва или в дома на чорбаджията, или на връщание нейде из пътя, или в дома на драгоманина и то става обикновено така: печалбата се пресмета най-първо на равни дялове, от които на едни се прибавя, а на други се отнема в такъв размер, щото разницата помежду им да е 5-10 гр.; и от тия неравни дялове, най-високите се дават на най-работните, по-ниските – на средните, а най-ниските – на по-слабите и по-лихатите. /…/

Освен своя дял, драгоманинът взема дела на конете и на чирака, а останалите дялове той раздава комуто се падат /* Ако некои моми смятат, че им е дадено по-малко, отколкото им се пада, те плачат и се карат на драгоманина/, като прилавя секиму: едно 6-8 гр. за опинците, що му е дал при главяванието, и друго 50-60 пари за натаканието на сърпа, що е платил на балтаджията. Ако драгоманинът е дал на някого нов сърп, то хваща му за него 6 гроша и не го зема, разбира се, назад. Той зема дела на конете, защото ги има наети частно от кираджията по 100-110 гроша едина. Драгоманинът плаща на притежателя им условната сума, а задържа остатъка от дела им за себе си. Но ако би най-големите дялове да падат по-долу от 100-110 гр. – нещо, което бива съвсем наредко – то драгоманинът плаща на кираджията пак условната сума, само че я изважда най-първо от общата печалба, която тогава дели само между жътварите от четата. Кираджията си зема сякога дела, като жътвар, защото той работи наедно с момите. Често пъти конете биват собственост на драгоманина, който им зема дела и искарва по-голяма печалба за себе си. Понякога той си води и чирак, на когото зема дела, а му дава толкова, колкото го е условил. Драгоманинът сякога оставя у себе си малко общи пари, които похарчва за храна и за други потребности на четата.

Драгоманинът Грозьо Илиев от Трявна, пожънал през 1889 г. на Петра Шопов в Айтос едно пространство от 151 кило, пазарени по 27 гр. /* Цената тогава била 35 гр., но Грозьо Илиев не успял да се спазари за толкова/ едното и спечелил с четата си, състояща се от 34 души, 4077 гр. /…/.

От така разделената обща печалба Грозьо Илиев взел своя дял – 200 гр., дела на конете /4 на брой/, които били негови – 480 гр. и от чорбаджията Петра Шопов – 500 гр. драгоманлък. У него останали 62 гр. общи пари, които похарчил за храна на четата си из пътя.

Чорбаджията винаги дарява четата с бакшиш в пари или в вещи; той или дава на секиго пош или дава на драгоманина 50-60 гр. да купи за секиго по една кърпа. Понякога чорбаджията дарява частно драгоманина с пари или с друго нещо. Бакшишът, какъвто и да бил той, не се туря никога при общата печалба.

Печалбата на драгоманина бива, както виждаме, най-голяма, защото той, освен дела си и драгоманлъка, ударва малко пари от конете и от чирака, ако води такъв. Подир него по печалба върви кираджията, и то когато конете са негови. А на трето място стои чакмаджийката, на която секога се дават 50-60 гроша по-горе от дела, който земат най-работните моми.

Драгоманите гледат въобще да не изядат хака на жътварите си, пред вид на това, че друга година никой не би отишъл с тях на Романя. Момите от разните чети се свиждат след завръщането си, питат се, кому по колко е дадено и пресмятат да ли не са им изяли от дела драгоманите. Ако родителите на някои моми натякват на драгоманина, че той е платил на дъщерите им по-малко, те получават от него отговор: „толкова можиха да спечелят“. Забелязано е, че драгоманите, които не се тъкмят добре, мъчно си главяват моми за Романя, защото не сметат да отидат с тех от страх да не им бъде злоупотребено нещо от дела.

Когато четата ще си тръгва, чорбаджията я снабдява с хляб за из пътя, който да и стегне най-малко за три четири деня. Освен това той я испраща с домашните си, исказва желание да му работи до година пак и моли да му „не вържи косур“, ако ястието, що е давал през жътвата, не е било някога добро. От своя страна драгоманинът и момите исказват благодарност към чорбаджията и домашните му за сичко; прощават се с тех най-любезно и им пожелават живот и здравие.

На връщание четата пее през градовете и селата, дето минава... /…/.

В старо време пред четата вървяла въоръжена мома. На връщание романките различават малко, откаквито са били на отивание; сега едни имат на шията си гирдани от улитки /* бели охлевови черупчици, които те си събират по Дервенския баир при Стара Загора/ или от трифил, други носят на главите си венци от слама, а трети носят в ръце бради от класове оплетени доста искусно. На сички лицата биват почернели от слънчевата горещина. Когато те минават през некои градове, купуват за себе си едно-друго, а за домашните си – армаган.

В турско време връщанието на жетварските чети през Стара-Планина било пълно с опасност; често пъти на тех нападали разбойници турци, които им ограбват сичката печалба. Тогава имало обичай, щото сичките чорбаджии откупували на четите си ясакчии, които ги придружавали, както на дохождание, така и на връщание. Понякога и драгоманите откупували ясакчии, платата на които расхвърляли на секой член от четата.

През освободителната война в Сливен се събрали на връщание от жътва до 10.000 жътвари, на които турското правителство спомогнало да преминат свободно през Стара-Планина и то благодарение на некои земевладелци Турци, що им жънали голяма част от тия жътвари. Но все пак разяреният азиатски фанатизъм излел сичкия си яд на две чети, които били изнасилвани и убивани до Кортенските лъжи /Ново-Загорско/.

Сега жътварите пътуват спокойно през сичките проходи на Стара-Планина.

Най-първо драгоманинът спира четата дома си, дето я нагощава хубаво и после тръгва от колиби на колиби да заведе момите и да им остави рубата. Майките посрещат радостно дъщерите си и драгоманина им и полагат трапеза да ги нагостят. На тая гощавка се пие и се благославя: „ако е здравие до година пак“.

Както поменах в началото, и в Добруджа отиват жътварски чети, но те са малобройни и се състоят само от мъже по занятие майстори-зидари. Такива чети ходят от части и в Южна България, дето земат пожънванието на по-малки пространства. Мъжките чети си имат така също драгоманин, а чакмаджийската длъжност се испълнява от секой нейн член по ред. Мъжете искарват двойно по-голяма печалба, която си разделят почти на равни делове.

***

Нека ми бъде позволено да каже няколко думи и за бъдещето на жътварските чети, на които работата се ограничава в района на Бургазкия, Сливненския и Старо-Загорския окръзи.

На скоро след освободителната война мнозина видни турци си продаваха чифлиците повечето на цели села, така щото тия чифлици се распокасаха на дребни части и останаха в ръцете на хиляди земевладелци. От същото време насам некой от по-едрите земевладелци из поменатите окръзи започнаха да употребяват машини-жътварки, но не успеха много да ги поправят, ако се нещо повредят и друго защото не могат да обработват така земята, щото движението им по нея да става доста свободно.

Докато употреблението на машините-жътварки не върви успешно у нас и докато числото на едрите земевладелци е малобройно, не ще съмнение, че дълго време още за жътварите из Търновско, ще се намира работа в источната част на Южна България /* През 1885 г. в Бургазко, Сливенско и Старо-Загорско работили не толкова сполучливо до 60 машини-жътварки разни системи, от които някои се повредели и станали негодни за нищо. Напротив доста хубаво работили вършачките и косачките/.

 

 Из „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, кн. VII, 1892 г.

Връщане от Руманя, жътвари от с. Маневци.
Драгоманин - Пенчо Куция от с. Белица
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Плачковци, зъвръщане от Руманя, преди 1935 г.
Драгоманин - Боньо Перито
Снимка: СМРЗИ - Трявна