Радослав Радославов - директорът на Българската земеделска банка в Трявна и неговият принос за културно-просветното издигане на града

Радослав Радков Радославов е финансист, публицист, преводач, художник, патриот, краевед, виден общественик, активен участник в разгръщането на културно-просветното движение в Североизточна България в края на 19 и първата третина на 20 в.

Той е роден през 1872 г. в семейството на потомствени учители революционери, дейни участници в Априлското въстание – и по бащина, и по майчина линия. Баща му Радко Маринов Радославов, син на заможни родители, после обеднели, от с. Златарица (Еленско) е високообразована за времето си личност, учител, виден възрожденски просветител и деен участник в борбите за българска църковна и политическа независимост, председател на Дряновския революционен комитет. Майка му Тодорица Ламбева Ванкова, от Свищов, е една от петте дъщери на състоятелния търговец Ламби Ванков, с корени от Арбанаси (Търновско). Радослав Радославов има двама по-малки братя – Иван и Александър, и две сестри – Сийка и Кина. Детството му донася за цял живот трайни спомени от времето на турските разбойнически банди в Лудогорието. Бащата му трябва да употреби всичката си суровост, за да му попречи (едва 13-годишно момче) да замине като доброволец в Сръбско-българската война (1885). По времето, когато татко му е учител в Разград (80-те години на 19 в.), Радослав е приятел със сина на полския лекар Розентал – Юли Цезар Розентал, който загива като доброволец в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Радослав е запленен от богатата библиотека на баща му, в която преобладават книгите изпъстрени с хубави илюстрации, каквито са особено английските и френските. Сред любимите му книги са и руските издания на съчиненията на Николай Добролюбов и Дмитрий Писарев. Негови настолни книги стават и „Съчиненията“ на Любен Каравелов и на Христо Ботев, и двете излезли под редакцията на Захари Стоянов, както и вечните „Записки по българските въстания“. Въпреки „палавините“ си самият той с жар търси книги и съчинителства. Първият му „литературен опит“ е една „историческа повест“, написана заедно с един негов съученик, която обаче не вижда бял свят. Както, впрочем, и повечето от последвалите му литературни занятия. Радослав Радославов, както и брат му Александър, рисуват добре и може би, както пише в биографията си „Моят живот“ брат му Иван, от тях биха излезли художници, но животът им попречва да бъдат това, което искат и стават друго – против воля и желание – чиновници. Радослав обича и музика, особено цигулка, но и това заглъхва. Тези изявени наклонности към изкуството у децата, идват от майчина страна. Незавършил още Търговското училище Радослав, не без намесата на своя баща, заминава преждевременно войник в Русе. С това се пресичат и неговите крилати надежди да учи рисуване и, както посочва брат му Иван, „тази слана попари целия му живот. Той никога не се примири с това и животът му остана пуст и непривлекателен“. Големият брат не е бил особено прилежен ученик, което огорчавало твърде много бащата – сам учител и книжовник, придобил своята рядка за времето си образованост с цената на неимоверни трудности. Това е и причината за суровото му отношение към наследника му. Отпечатък в отношенията между баща и син оказва и влиянието, което идеите на социализма оказват на последния. То води до горещи спорове и недоразумения между двата “остри камъни” в дома. Само ненавременната смърт на бащата (едва на 53 години), през есента на 1894 г., слага край на разприте. Но върху освободения преждевременно, в деня на кончината, от военна служба Радослав, пада голяма отговорност - съвсем млад той става глава на семейство, тъй като майка му е починала три години по-рано. За да може да издържа братята и сестрите си той постъпва като писар в клона на Българска народна банка във Велико Търново. От 1898 г. Радослав Радославов е близо две десетилетия чиновник, впоследствие директор – първо на Българска земеделска банка в Трявна, след това - на Кооперативната банка в Габрово. През всичките тези години той много дейно работи и в културно-просветната сфера. Взема активно участие в провеждането на реферати от различни клонове на науката. Превежда „Философското въведение и социалните идеи в поезията (продължение)“ от Виктор Юго (Трявна, 12 март 1911), „Анархическите идеи в драмите на Ибсен“ (Габрово, 1919), „Пир на животът“, драма от Ст. Пшибишевски (Габрово, 1 май 1920), „Вик на живота“, драма от Артур Шницлер, и др. Занимава се с литература. Има отпечатани негови статии в разни списания и вестници. В това поле работи повече от 20 години. Всяка седмица в Трявна, от името на Учителския съюз, изнася лекции по естетика, търговско право, музикално изкуство, история и др. Няколко запалени ентусиасти основават и музикално дружество в градеца, изнасят вечерни концерти в училищния салон „П. Р. Славейков“, а в същото време се откриват и курсове за любителите на музикалното изкуство. Начело на тези курсове стои П. Симеонов, основен учител и добър теоретик по цигулка. В театралното дело също имат големи успехи. Когато се дава някоя пиеса това е събитие за Трявна, а особено, ако в нея има патриотични тенденции. Пиесите, които се показват, са от „борбите и страданията на народа ни“, като: „Хъшове“, по творби на Христо Ботев, „Иванко убиеца на Асеня“ и др. Те правят „цяла революция“ между тогавашната тревненска младеж и повдигат духа й. И по време на престоя си в Трявна и Габрово Радослав Радославов запазва неугасваща своята страст към рисуването. От 1929 г. е пенсионер и живее във В. Търново. Отива си от този свят след 1949 г.

 

По сведения от Интернет